вторник, 25 април 2017 г.

Възпоминание за арменци, жертви на изтребление преди 102 години

В държавата Армения и арменските общности по целия свят отбелязаха 102 години от началото на т.нар. геноцид срещу една от най-древните нации през 1915 г. на Балканския полуостров в рамките на тогавашната отоманска империя. Тогава според статистиката на потърпевшата страна над 1,5 милиона арменци стават жертва по време на Първата световна война.

За пореден път на 24 април 2017 г. арменската общност в град Силистра отбеляза с възпоминание на територията на своя административно-религиозен комплекс край арменския апостоличен храм „Света Богородица“ - най-старият по рода си в страната, годишнината от геноцида над арменския народ, в чест на който преди десетина години бе изграден паметник с вечен огън.

Председателят на църковното настоятелство Екатерина Тодорова прочете материал, припомнящ факти от трагичното събитие за един народ, разпръснал се по целия свят, включително и в България, за да се превърне тя в негова втора родина. Според подкомисията за човешките права при ООН това, което е причинено на арменците по време на Първата световна война, е случай на геноцид съгласно определението на конвенция на ООН за геноцид (2.07.1985 г.).


Ритуалът по поднасяне на цветя бе с участието на Петко Добрев – областен управител, д-р Юлиян Найденов – кмет на община Силистра заедно с членове на своя екип, Константин Стоилов – зам. председател на ОбС Силистра, Цветана Цанова като член на Доростолския епархиен съвет на БПЦ, представители на политически партии и журналисти- С едноминутно мълчание бе почетена паметта на 1.5 милиона жертви, канонизирани за светци. 

Нощта на 24 април 1915 г.  Първата вълна на изтребление, в която обект на гонения са светила на арменската култура. После идва ред на арменското население и в провинциите на империята. Огромни маси от хора – предимно жени, деца, стари и немощни хора са изтласкани към сирийската пустиня. Спасяват се малцина, за да потърсят пристан в други държави.

Част от тях намират подслон в България, отворила им приятелски вратите си, за да ги приюти и да им даде шанс за нов, спокоен живот. 

Цар Фердинанд издава специален указ за приемането на арменските бежанци през 1915-1917 г.. По-късно така постъпва и синът му цар Борис ІІІ, както и правителството на земеделеца Александър Стамболийски. Няколко десетки хиляди бежанци преминават през този период през родината ни, някои от тях се установяват тук завинаги, а други продължават към други държави. 


Няма коментари:

Публикуване на коментар