четвъртък, 17 ноември 2016 г.

Абитуриенти от Тутракан посветиха патриотична вечер на училищния си празник


В Средно училище „Христо Ботев” в град Тутракан под ръководството на учителката си по история Маргарита Димитрова абитуриентите от 12-и клас посветиха патриотичната вечер „Добруджа и моето училище” на училищния си празник. На него гостуваха Вокална група „Детелини” с ръководител Стоян Дечев, танцьори от ТС „Дунавска младост” при НЧ „Н. Вапцаров”, журналистът Йордан Георгиев от Силистра и местната поетеса и общественичка Румяна Капинчева.

В началото на своеобразния празник стана ясно, че създаденото през 1910 г. училище в Тутракан, днес носещо името на поета революционер от Калофер, е било закрито…по бюджетни причини през 1922 г. като българско по време на румънската окупация на Южна Добруджа след 1919 г., тъй като тогавашната чужда власт е смятала, че възпитава патриоти с българско самосъзнание. Училището получава №3 и е без име до възстановяването си през 1940 г., когато след Крайовската мирна спогодба Южна Добруджа се възвръща към майката родина България и тук на мястото на колонисти и македонци куцовласи идват да живеят преселници от Северна Добруджа.








За онези трудни за българите години ученици от училището пресъздадоха разкази на тутраканци, оставили спомени за онова време („пеехме и вдигахме румънското знаме, палехме кандила в класните стаи, казвахме „Отче наш” на румънски, търпяхме наказания с яки дрянови пръчки и с бастуни; стояхме на колене върху ронена царевица, баластра и мидени черупки, защото…говорим на български или не знаем добре уроците на румънски”).

Вокалната група „Детелини” поздрави присъстващите с няколко свои песни, а младите танцьори от читалищния състав превърнаха училищния коридор в сцена, за да покажат своя майсторлък в изпълнението на фолклорни танци. Дългогодишната детска учителка Денка Ганева разказа историята на своите родители, родом от село Черна край Тулча, откъдето са се преселили през 1940 г., включително и през призмата на роднинството си по линия на дядото с големия румънски поет от български произход Панайот Черна. Тя припомни на аудиторията, че книгата на тутраканката Анастасия Якова – потомка на тулченски и на таврийски българи, е чудесно свидетелство за българите от годините в първата половина на 20-ия век, населяващи поречието на река Дунав в днешна Румъния.

Журналистът Йордан Георгиев представи книгата с разкази „Съхранена памет”, издадена в навечерието на 75-ата година от Крайовската спогодба, в съставителство с доц. д-р Румяна Лебедова и  Цветана Цанова – дългогодишен регионален секретар на НДФ „13 века България” и настоящ член на Епархийски съвет при Доростолска митрополия с център Силистра. В края на миналата година книгата бе представена в Силистра, в град Алфатар (кв. „Попово”) и в село Добротица, тъй като съдържа разкази от жители на тези населени места, както и от ученици от Тутракан, участвали в конкурс през 2010 г.

Поетесата Румяна Капинчева доразпали родолюбивото чувство на участващите в патриотичната вечер със свои стихове от подготвената си за печат стихосбирка „Добруджанска епопея”, за съставянето на която тя е изчела много книги за историята на този измъчен български край, в който живеят трудолюбиви хора, за чиято мъка малко се знае и пише на национално ниво. И едва напоследък се говори повече, включително и във връзка с проведеното честване „100 години Тутраканска епопея” по повод победата на Българската армия на Добруджанския фронт през 1916 г.

За поетесата „Добруджа е приказка златна,  майка с трудна съдба, късче от Бога, път на народи, житница щедра, жертва на безмилостно време…”. Едно от знаковите стихотворения в сборника е стихотворението „И Добруджа си има свой Батак” („От Добруджа съм, чичо…”).

Празничната вечер завърши по български и по добруджански – с импровизирани хора, включително и под акомпанимента на почетния гражданин на Силистра, акордеониста Стоян Дечев, за когото е еднакво вдъхновяващо да свири в посолството на България в Ню Йорк и в консулството в Чикаго, на мегдана  на пл. Свобода, кръстен на освобождението на Силистра преди близо един век, или в коридора на училище „Христо Ботев” в Тутракан. Защото за него, подобно на всички големи музиканти, е важно на хорото да се захващат малки и големи, бедни и богати, учени и неуки, но при всички случаи – патриоти.

Няма коментари:

Публикуване на коментар