Още спомени за Бисер Киров

В. Дръстър прес 2009 г. Йордан Георгиев

·      Нашият съгражданин, певецът Бисер Киров, съветник по културните въпроси в посолството на България в Москва (б.а.- до 2012 г.), бе голямата изненада по време на ритуала по поздравление на колектива на ДТ „Сава Доброплодни” при участието му във фестивала „Славянски венец” в руската столица. Той излезе с голям букет на сцената на Московския драматичен театър на ул. „Перовска”, домакин на фестивала, за да поздрави лично театралите от крайдунавския град. 
„Аз съм живял първите си десет години в Силистра и съм учил в най-старото училище в града, ОУ„Отец Паисий”, но за съжаление не съм го посещавал след 1989 г.”, обяви пред всички на руски език певецът, чийто живот от 20 години насам преминава между Берлин и Москва. (А след представлението - борба за автографи, прегръдки, радост, че широкополата шапка на естрадната ни звезда се е появила като скъп гост.)
Аплодисментите на възторжената от неочакваната среща публика се превърнаха в естествен финал на блестящото представяне на актьорското трио „Мима Дапкова - Иван Анчев - Петър Петров (Мустака)”, изпълнители на ролите в руската пиеса „Предложение за брак” по А.П.Чехов, поставена от Первели Николов-Вили, главен режисьор на Силистренския драматичен театър. (б.а. - за съжаление Пешо, Иван и Первели вече са покойници)

Да припомним, че нашите театрали се завърнаха с по една колективна и индивидуални дипломи от осмото издание на фестивала тази година, посветено на 200-годишнината на Гогол. В неформалната обстановка на кабинета на директора на театъра Андрей Панченко Бисер Киров раздаде на всички автографи като истинска естрадна звезда „от 60-те години насам”, която още свети на небосклона на 19-милионна Москва. Със заместник-кмета Нели Стоилова той обговори и бъдещи общи проекти с община Силистра, разбира се, на културния фронт, и все в контекста на отношенията между България и Русия. 

Някои от тях може да бъдат реализирани още за поредния празник на Силистра в навечерието на Кръстовден. А тогава е замислена и първа по рода си „Кръгла маса за театралното изкуство”, за която е поканен Кирил Панченко, главен художествен ръководител на Московския театър на ул. „Перовска”, който също похвали силистренските театрали за успешното им вписване в „театралното пиршество”, организирано от неговия колектив.

3 септември 2009 г. Пристан №4 на Москва-река. Константин Паустовски би казал „есенее се”. Годината на България в Русия гори като звезда на небосклона над Червения площад. Частушки огласят простора и си търсят пролука между изрисуваните фасади на реставрираните сгради в епохата на кмета Лужков. Позабравени думи и ритми рикошират в надписа „Канал Москва-Волга 1933-1937”. Той ще ни отведе до част от градовете от „Златния пръстен” –„сърцето на Русия”. 

Изписан е по протежението на съоръжение от сталински тип, което някога е трябвало май да играе роля на навигатор, но днес обслужва историческото дело, свързало 2 велики реки. Посрещането е тържествено, както винаги в братската страна. Крепки прегръдки. Звучни целувки. Топли ръкостискания. Кой знае защо липсват питата и солта, за да е ритуалът съвсем по славянски? 

Ще се появят чак в чувашки Чебоксари. При това в „гарнитура” с бира за комка в голяма дървена чаша с дръжка. Макар да сме на територията на Волжка България и очакваме наздравица с кумис... в мях. В името на спомена от училищните уроци по история, може би.

Настава суматоха. Над главите ни снове каубойската шапка на певеца Бисер Киров, съветник по културата в посолството на България в Русия. Радват му се еднакво и българите, и руснаците. „Слава ест слава”. Снимки за спомен, като с всяка естрадна звезда. И автографи, като в доброто старо време, когато звездите от подиума бяха по-достъпни.

Българският посланик Пламен Грозданов се здрависва наред. Представят Фарит Мухаметшин, председател на държавната агенция РОССОТРУДНИЧЕСТВО, домакин на пътешествието. За него предварително знаем малко, но достатъчно.

На създадената преди 8 месеца структура към МВнР на РФ дължим предстоящата проява – круиз по река Волга по маршрута Москва – Углич – Ярославъл – Нижний Новгород – Чебоксари – Казан – Толиати – Самара .

Участват 30 български журналисти и писатели. Както и 50 български певци, музиканти и занаятчии. Танцов театър „ Найден Киров”-Русе, инструменталните групи „Булгара” и „Стрингс”, „Ева квартет” и балет „ВЕДА джуниор” , чийто оригинал преди 20 години е бил очакван гост на всеки концерт в необятния Съветски съюз. 

За да се проведат едновременно две мероприятия от програмата на Годината на България в Русия: Фестивалът на българската култура и Руско-българският диалог на писателите и на представителите на медиите . 

Поетът-евроазиец Баяр Жигмъйтов от Улан Уде ще възкликне по време на българо-руското литературно матине: „Благодарим ви, че доведохте в Русия децата на Орфей!”, 

Москва. Бойко Първанов. Тая заран (7 ноември 2016) в Москва ни завари с много-много сняг... И понеже имах срочна и неотложна работа (не, не бързах за...възстановката на паметния исторически военен парад на „Красная площадь“, 75 години от който се навършват именно днес!), та още по-тъмно, някъде около 7, размахвах лопатата и отривах затрупания автомобил. Малко след това, поглеждайки с края на окото актуални новини на Първи канал и паралелно - по Евронюз, и прехвърляйки - за кой ли път? - необходимите за разните дневни задачи документи, разложени за удобство в отделни папки, чух на вратата припряно звънене. Съседът ми ("свеж, току-що отбелязал 60-летието си" юбиляр), очевидно разстроен и мрачен, без никакво предисловие и на един дъх, изрече: „Загубихме Бисер Киров!“…

...Целият ми ден мина в някакво особено състояние: услужливата ми (понякога до невъзможни детайли!) памет непрекъснато възпроизвеждаше срещи с Бисер, събития и концерти, на които съм бил през годините и на които звездата (на естрадата, на компанията...) неизменно е бил той – Бисер Киров, – певец, композитор, дипломат, посланик на добрата воля, просто...човекът и творецът Бисер Киров!

...Мисля, че много ми е провървяло, задето години наред съм си общувал с него - просто, задето съм бил сред многобройните му познати; просто, защото винаги съм получавал от него знак на внимание – усмивка, ръкостискане, добра дума; просто, защото...

...Какво да говорим сега, когато загубихме Бисер!?...Беше някъде в периода на подготовката, в навечерието на фестивала на младежта и студентите в Москва (лятото на 1985 г.). Обсъждахме общите контури на мащабен, представителен за българската младеж концерт-спектакъл, който младежката редакция на телевизията трябваше да заснеме в голямото студио в Останкино и след това да излъчи. Главният "двигател" -режисьор, продуцент и водещ – на подобни концерти-телеспектакли (сега "скромно" ги наричат просто „шоу“!..) беше една много известна властна дама, която не търпеше никакви възражения и обсъждането (т.нар. обсъждане!) нерядко се „израждаше“ в нейния монолог и нашите отчаяни опити да предложим нещо (изпълнител, концертен номер, видеоряд и пр., и пр.)...

С една дума, в конкретния случай ние настоявахме за млади, нови и не толкова популярни, но определено перспективни и талантливи, творци, но...Дамата (да я наречем за удобство, Р.) съвършено категорично и безапелационно се произнесе: „Бисер! И никого другиго!“ После стана ясно, че същото „обсъждане“ е било и при чехословашките ни колеги: „Карел! И никого другиго!“ (За по-младите ще поясня: иде реч за легендата Карел Гот!).

Най-интересното е, че и в единия, и в другия случай аргументът беше „железобетонен“ и „непробиваем“: „Как така? Бисер Киров/Карел Гот? Кой ще оспори, че това е най-разпознаваемото българско/чехословашко лице сред мъжете-естрадни изпълнители по целия Съветски съюз? И не само тук, но и на сцената на „Фридрихштадтпалас“ в Берлин, и на фестивалите в ония години – „Златният Орфей“, преди всичко...“ Предполагам, че се досещате: „укорът“ , „подсказването“ и аргументацията при нас бяха поднесени: „Ето, чехословашките другари даже и не обсъждат друга кандидатура, освен тази на Карел Гот! А Вие!?“ Докато чехословашките другари бяха „засрамвани“ по същия начин: „А българските другари...“ и т.н. 

...Това беше в далечните 80-те... Но Бисер си остана най-разпознаваемо лице на България, и в сложните 90, и в нулевите на новия век, и след тях...Вече беше аташе по културата в нашата дипломатическа мисия в Москва...И на един 24 май, от името на Фонда на потомците на героите от Руско-турската Освободителна война 1877-78 г. с президент Ирина Святославовна Калитина-Каховская, и духовник - отец Владислав (Каховский), изпратихме в посолството покана за участие в откриването на малка, скромна изложба от детски рисунки в Храма „Вси светии“ в Подмосковието, в град Митишчи.

Както става ясно от фамилията на матушка Ирина, тя е пряк потомък на героя от Освободителната война, командир на 3-а знаменна дружина от Българското опълчение подполковник Павел Петрович Калитин, а сред учредителите на фонда са наследниците на генералите Столетов и Радецки, на майор Горталов и др. Откриване на изложбата, а тя през годините се утвърди като една великолепна традиция и от само няколко рисунки на ангажименти, Бисер беше седнал зад волана и през цяла Москва, в далечното подмосковско градче Митишчи, беше се ориентирал и безпогрешно беше намерил малкия храм; пристигна, поздрави присъстващите, поощри децата-участници в изложбата, благодари сърдечно на отец Владислав деца от Митишчи, Москва и от Стара Загора, в тазгодишното си издание не стигнаха няколко от стените на храма, т.е. количеството е вече няколкостотин, а географията е...от Подмосковието и Тракия, та до градове зад Урал, на Апенинския и Пиринейския полуостров!

...Не съм уверен дали можете да си представите, но след празничната служба во славе имената и делото на светите равноапостолни братя Кирил и Методий и откриването на изложбата, в храма с огромен букет от яркочервени рози буквално „влетя“ съветникът по въпросите на културата в българското посолство в Руската федерация, заслужилият артист (с нарочен указ на президента на Русия!) Бисер Киров! В празничния ден, с куп и на матушка Ирина, снима се с присъстващите на скромното тържество и...отново „полетя“ към Българския културен институт, към Подворието на БПЦ в Москва и, въобще, по „задачи“!...

...Какво повече да кажем сега, когато загубихме Бисер!?