вторник, 27 септември 2016 г.

Впечатления в ритъма на сиртаки

Пътешествията по света разширяват кръгозора на човека, независимо от неговия опит в покоряване на близки и далечни дестинации, някои от които са неизменна част от туристическата карта, без да имат достойнства като изключителност и уникалност.

Със сигурност пътуването до о. Тасос (известен в миналото още като Идонис, Аерия, Етрия, Хрис, Фазос и пр.) в Гърция е сред тези предизвикателства, в които би се впуснал всеки средно статисчески турист, повлиян от реклами или от разкази на приятели пътешественици. Защото през последния половин век отиването по суша, въздух и вода до страната на боговете, богата на острови, митове и легенди, е не само лелеяна мечта. 

То е естествен съвременен стремеж да надникнеш зад една виртуална врата, където ухае на узо и на морски дарове, дочувайки се и възбуждащо емоциите сиртаки. Едновременно с това някак между другото се нашепват познати и непознати истории за стари времена, останали запечатани в руините по хълмове, агори (някогашните площади на полисите) и оживени морски портове.

Наскоро варненската агенция „Екотур“ в партньорство със силистренската агенция „Тикетс“ осъществиха с туристи от морската столица, от Силистра, Тутракан, Добрич и Кърджали кратка септемврийска екскурзия до едва дванадесетия по големина в Гърция почти кръгов остров с размери по въздуха 24 х 26 км (обща площ 392 кв. км. с население под 14 хил. души).

За да предложи на вниманието на любопитните добруджанци дълъг път, гарниран с впечатления от паметници на културата – древногръцки и християнски, както и от пейзажи, известни ни от пощенски картички и романтични филми.

За да останат спомени от стария главен град Панагия (най-традиционното село на острова с население под 1 000 души, чието име в превод означава Богородица) и от новата островна столица – Лименас, от техните оживени крайпристанищни скали, където се изсипват хора, автомобили и  автобуси от грамадните търбуси на фериботите.

Те тръгват от Керамоти – най-краткия път до територията, на която е построен уникалният манастир на покровителя на острова – св. Архантгел Михаил, в който има и аязмо с лековита вода. И още от Лименария, Порто Лагос, Кавала, Арлександруполис и други  попътни поселения на континента.

И, разбира се, от вездесъщата гръцка вечер в таверната на шоумена Августос  в селището Теологос с неговото песенно, танцово и огнено шоу, с уникален бузуклия и с възможността в духа на добрите стари времена да тръшнеш гипсова чиния в краката на изпълнителите. За което настроение си струва лептата от 25 евро и пътуване общо около 3 часа в двете посоки, впрочем и в името на попътна импровизирана фото сесия със залези над Бяло море. Независимо от общо взето приятните впечатления от северната част на Гърция не забравяме, че тук е най-бедната част на страната и в някаква степен най-непривлекателна, но по географски съображения – най-достъпната за нас, българите.

Впрочем, които са на всяка крачка – като туристи, а и като обслужващ персонал в хотелите и в заведенията – за отбелязване – с меню на български език. Разбира се, гурме впечатленията са част от спомените, които остават за цял живот при посещението в чужда страна. Защото се преоткриват вкусове и храни, напитки и табиети.

Иначе в страна като Гърция не е трудно да разбереш, че тук навеки е на мода сиестата, времето за дрямка, което означава, че след 2 часа следобед до икиндия не ги търси търговците. Както и че не всеки ден е работен ден и за църквите – за всеки случай надникни в тях в почивните дни, по празници и по време на ритуали като сватби и кръщенета. И съвсем не се нареждай на опашка пред храма, когато под шатра раздават, примерно вкусни разноцветни лакомства като целувките – не са нито за бедните, още по-малко за гласоподаватели – просто хората черпят по повод семейното събитие своите гости.

Впрочем, всяка църква на юг от нашата граница си има своя история, чудодейна лековита икона и естествено – какво? – легенда за светотатство, вдъхваща доверие и предизвикваща интерес у посетителите. А платената свещ и закупената икона са в полза на обогатяването на храма. Друга тема е дали Божията майка наистина бди някъде наоколо, за да преведе поредната „малка Анастасия“ в небесното царство, както уж се е случило преди 14 години в църквата „Св. Николай“ в Порто Лагос, построена върху изкуствени острови.

Важното е, че и днес наследниците на древните елини умеят да пресъздават по атрактивен начин пред публиката представи за обекти, които задължително са „най-най…“ – фар в Александрополис насред мини парк, пред който силистренсккият е все едно излязъл от приказките на Шехерезада; останки от древна агора в Лименас; амфитеатър в Кавала, където обаче хит за туристите са крепостната стена, имаретът на албанеца по произход Мохамед Али (един от бисерите на ислямската архитектура,  създаден като център за изучаване на корана) и акведуктът, граден по времето на Сюлейман Великолепни. Както и трите камъка пред храма на светията Чудотворец, където апостол Павел е произнасял своите беседи, „свидетелство“ за които е великолепната мозайка на внушителния й вход…и т.н.

Какво да кажем за магаренцето, наричано уважително „гръцко такси“, което няма име, но е в изображение навсякъде – и най-вече в сувенирите, за да напомня, че на него гърците по островите дължат изграждането на своите домове, защото то е мъкнало по чукарите строителните материали и багажа за домакинството. По този начин споменът за клетото клепоухо животно го е превърнал в умилителен символ на трудолюбие и всеотдайност.

Гласно или безмълвно българската „връзка“ е навсякъде в северната чест на Гърция – дори и в историческите факти, а именно: през 1912 г. българските войски освобождават от османско присъствие въпросното морско пристанище Порто Лагос, което за нас е имало голямо стратегическо значение, но явно за гърците – не е било така, защото впоследствие не е развито като сериозен порт.

О. Тасос също е бил в продължение на две години в рамките на Царство България – в периода 1941-1943 г., за което свидетелстват и едни сгради – на вид изоставени, където са били настанени българските казарми. И Кавала (още Неаполис, Христополис - градът на Христос, и Исбул от времето на Пресиян) – един град с испански произход на съвременното си име (идва от кабалеро), тъй като заливът наподобявал бягащ конник. Там някога, когато е бумът на производството на тютюн, са били складовете, където се развива историята в романа Тютюн“ на Димитър Димов.

Всяка екскурзия, колкото и да е дълга по време, в един момент приключва – в случая по подобаващ начин – с гръцка вечер, в която узото не е в изобилие, освен ако тайно не си вмъкнал някое бутилче, но за сметка на това виното е достатъчно – за отбелязване – червеното се оказва по-пивко, но кой ти брои глътките, щом на дансинга се вихри сиртаки и зайбекико? А певецът извива глас, поздравявайки всеки, дошъл до Гърция, за да вземе частица от самочувствието на боговете от древността и, пренасяйки го в своята си земя, ще го посади в бахчата на невзрачната си действителност.

С надеждата, че ще избуи като онова маслиново дърво, което на о. Крит отброява своите 3 хиляди години, пазейки сянка върху миналото на страната с 1 200 до 6 000 острова (в зависимост от „дефиницията“). В която живее сравнително малоброен, но претенциозен и борбен народ, който си знае интересите и ги отстоява пред света. Както и пред управляващите държавата, където туризмът е най-добре развит, без да са налични щедра природа и дарено от бога гостоприемство.




Няма коментари:

Публикуване на коментар