Първата българска световна пътешественичка е родена в Търново, но израсла в Силистра

В изложбената зала на отдела в Силистра на „Държавен архив“ бе открита експозиция с фотографии и документи, представяща първата българка пътешественичка Люба Кутинчева, родена през 1910 г. във Велико Търново, но израсла в Силистра, където е завършила средно училище, преди да тръгне да пътува по целия свят.

Материалите Кутинчева е дарила на архива през 1968 г., 30 години преди да почине в София. Изложбата, която е на разположение на силистренци до края на м. септември, показва снимки от посетени страни в Близкия и Далечния Изток, както и в Северна Африка в периода 1929-1938 г., вкл. от срещи с тогавашни държавници и световно известни личности. На 10 октомври в същата зала ще бъде предложена друга изложба, показваща графики, свързани с река Дунав. 

И още по темата:

http://bnr.bg/
Една млада българка предприема пътешествия до неизбродими земи в началото на миналия век. „В продължение на няколко години аз можах да пропътувам ония далечни страни, към които се стремях, но вече не на крилете на богатата ми фантазия, а в най-груба действителност – с риск за живота ми, с много опасни приключения, неизброими мъки, страдания и много сълзи”, по-късно ще напише тя. Днес личността й е забулена в тайнственост и само черно-бяла фотография разкрива чудно хубавото й лице.

юба Кутинчева извървява трънлив и каменист, по думите й, път, който я отвежда в приказния свят на Сирия, Палестина, Египет, Абисиния, Ирак, Персия, Афганистан, Индия, Цейлон, Борнео, Филипините, Китай, Япония и още много краища в Далечния Изток, покрити с тайнственост и мистицизъм. Започва да пътешества през 1929 г., ала десетилетие по-късно авантюристичният й дух е укротен.

Тя тръгва едва деветнайсетгодишна, придружавана от своя съпруг, и се опитва да документира всички места, през които минава, разказва Михаил Груев, председател на държавните архиви. Люба Кутинчева прави снимки и ги поставя в нещо като лексикон, в който се съдържат посветителни надписи - на арабски, хинди, пущу, арамейски, японски, китайски и т.н. А днес тези текстове могат да се разглеждат и като учебник по чужди езици.

Младата българка преброжда земи и морета – останали все още блян за откривателския дух на много нейни сънароднички. Но опознава и двойнствената страна на света, който й се отплаща с душевни и физически страдания. „Сблъсках се с най-суровата действителност на живота и можах да видя колко и какви видове отрицателни човешки прояви има на този свят и до где може да отиде човешката злоба, алчност, завист и проява на най-низки страсти”, ще напише тя в единствения си пътепис, посветен на Япония.

Тя е привлечена от харизмата на големите антиколониални водачи по онова време. Ще видите нейни снимки с Махатма Ганди и сестра му, с Джавахарлал Неру. От друга страна, тя е феминистка, която съчувства на борбата за правата на жените в Третия свят и се опитва да ги подпомогне, пишейки за големи западни издания. Така че тя е една модерна жена в съвременния смисъл на думата, смята Михаил Груев.

Остава загадка как Люба Кутинчева успява да се добере до най-високопоставени особи, в чиято компания позира – кралят на Ирак Файсал ибн Хусайн, султанът на Маскат и Оман Теймур ибн Файсал ибн Турки, махараджата на Барода Саяджирао Гаеквад III и много други. Тя успява да прекрачи прага дори на недостъпните за чуждоверка хареми и да се запознае с незавидната съдба на мюсюлманските жени. Ала където и да се намира, тя запознава събеседниците си с България и нейната култура, пее им български песни и неизменно пътешества с трикольор на шапката си.

Родената през 1910 г. във Велико Търново, пътешественица остава абсолютно неизвестна за цели 80 години. Едва днес историците се опитват да научат повече за необикновената й съдба. Малкото, което се знае за нея е, че произхожда от род на интелектуалци, че завършва гимназия в Силистра – по онова време под румънска власт, че отива при чичо си в Турция и там изнася сказки за България. Владее френски, румънски, турски и руски език, а при пътуванията си научава арабски и есперанто. През 1935 г. заминава за Париж, за да учи журналистика и работи като кореспондент на Le Matin. В навечерието на Втората световна война – с разбито здраве и след десетгодишно отсъствие, тя се завръща в България. Умира през 1998 г., но как преминава животът й през комунистическия режим – това е поредната мистерия, която трябва да разбулят историците.

Не е преследвана, защото до войната нейният патос е антиколониален, феминистки, т.е. в широкия смисъл на думата – левичарски, но не комунистически. Това по някакъв начин й дава индулгенции пред новата власт и вероятно става причина тя да не бъде подложена на директни репресии. Макар че потъва в дълбока неизвестност до края на живота си, казва Михаил Груев.

През 1968 г. Люба Кутинчева предава своя архив на държавата и той може да бъде разгледан на изложбата „Мисия пътешественик”, която беше открита в Нощта на музеите в Държавната агенция „Архиви”.

Снимки от изложбата: Диана Цанкова 

На 16 септ. 2016 г., от 11 часа, в изложбената зала на Държавен архив – Силистра бе открита изложбата „Мисия пътешественик“, посветена на Люба Кутинчева – първата българска пътешественица. Родена е в гр. Велико Търново, но през 1912 г. родителите й се преселват в Силистра, където тя учи и завършва средното си образование. 

В периода 1929 – 1938 г. Люба Кутинчева е пропътувала целия Близък и Далечен Изток и Северна Африка, стига до Южен Сахалин и Мадагаскар, запознава се с нравите и обичаите на: Сирия, Палестина, Трансйордания (дн. Йордания), Египет, Абисиния (Етиопия и Еритрея), Судан, Саудитска Арабия, Ирак, Персия (Иран), Афганистан, Оман, Маскат, Индия, Бирма, о-вите Цейлон, Ценобе, Борнео, Суматра, Филипините, Формоза (Тайван), Сиам (Тайланд), Китай, Япония, Южен Сахалин, Алжир, Испанско Мароко, Тунис, Либия и много други страни от Азия и Африка, представляващи интерес за нея “със своята тайнственост и мистика, страни с големи богатства, но и с неописуема мизерия и глад, социално различие, религиозен фанатизъм, колониален гнет, експлоатация и борба за освобождение от колониално господство…”.

По време на пътешествията си Л. Кутинчева се среща с владетели, духовници, политици, учени и видни общественици, сред които: емира на Трансйордания - Абд Аллах ибнХусайн, краля на Ирак - ФайсалибнХусайн, султана на Маскат и Оман - ТеймурибнФайсалибнТурки, махараджата на Барода - СаяджираоГаеквад III, министъра на отбраната на Ирак - Нури Саид, митрополита на Птолемаида, владиката на арменците в Иран - архиепископ Месроб, МахатмаГанди и много други.

Документите на Люба Кутинчева се съхраняват във фонд 1328К в Държавен архив – София. Тя лично ги предава в архива през 1968 – 1969 г. като сама описва всички материали. За изготвяне на текстовете към снимките включени в изложбата са използвани автентичните описания на Люба Кутинчева. 

Приносът на Държавен архив – Силистра към изложбата е откритият от експертите документ във фонда на Българското частно първоначално училище с право на общественост - Силистра. В главната книга на училището за учебната 1920/1921 г., под №380 е записана ученичката от четвърти „в” клас Люба Желева. Документът е на румънски език и в него е посочено още, че тя е родена на 15 май 1910 г. Името на нейния баща е Желю Николов. Документът е на румънски език и в него е записано още, че тя е родена на 15 май 1910 г.