Излезе стихосбиркатата „Дъга човешка“, най-новата книга на Мариана Стоянова, която бе представена в Дните на Силистра в зала 13 на Художествена галерия Силистра. В него участваха проф. д-р Радослав Радев, родом от област Силистра, председател на общото събрание на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“; Станислав Марашки - председател на Конфедерацията на независимите писатели в България, учителката по литература Ваня Игнатова; проф. Иван Недев от Филиал Силистра на Русенския университет, проф. Георги Атанасов от РИМ Силистра, както и много местни творци, съратници на авторката, която е и председател на Литературно сдружение „Реката и приятели“.
В стихосбирката са включени 70 стихотворения. Корицата е авторска – на художничката Миглена Кирилова, а към текстовете и циклите в книгата са рисунките на ученици от ЕГ „П. Яворов“, гр. Силистра, където Стоянова доскоро бе преподавател по български език и литература. Според познавачи на поетическото изкуство новата книга на родената в Алфатар филоложка бележи скок напред и нагоре в творческото развитие на авторката, излязла първоначално на литературната сцена с носталгичния сборник „Завръщане в Алфатар“. Тя е и съавтор на сборника „Стръкче време“ от Седмия национален литературен конкурс за учители творци.
В рецензията на книгата проф. Радослав Радев казва за нея: „... Същинската сила на поетическото внушение при Мариана Стоянова е в кратките стихотворения. В тях думата е царица на смисъла, тя приютява болката, тя дава характерен жест, тя е новосътворена, за да е отвъд повторението. Думата е сестра и приятел, даряване без обсебване, посока за любимия, за да бъде там, където никога не е бил. Творби като "Без.." звучат експресионистично най-малкото защото в живота са разменени местата на причина и следствие. И още: поезията на Мариана Стоянова е като мед, излязъл от запазения от нея кошер.
Болката е като хляба на трапезата ни, само гдето не сме ние, които омесваме тестото за нея. Творбите и са със засилена емоционалност и в края благодатно кратки, но ключът към тях е философската идея за житейската перспектива: „Не се обръщай никога назад. Помни това. / Пред теб е свят, зад тебе - карнавал" / „Поверие“ /. Поетесата се е освободила от иронията, която обича да слага в кавички, усетила е стоплена душата си, изречени са прозренията и са изчистени тайните от досега с прокобата. И за да не са другите подозрителни към желанията и, решила е истината да сложи под въпрос: „Дали животът кратък ми дава този полет / да стигна в зряла възраст до своя апогей?“. Вместо отговор приобщеният и благодарен читател пуска вятъра, този сеятел на бъдеще, за да възвести навред песенния ритъм: „Живей, живей, живей!...“.
Гостът Марашки представи своите впечатления от книгата в просторно литературоведско четиво, което предстои да излезе и в специализираната преса. Авторката на няколко книги с интервюта Иванка Христова - член на СБП, също се включи в дискусията, предлагайки на аудиторията своя прочит на поетичните творби. Проф. Недев надникна зад паравана на думите, за да улови моменти, забелязвани обикновено само от специалистите. Лаконичен, но убедителен бе в своето послание бе майсторът на малки афоризми с голямо съдържание Велико Огнев, също член на ЛС „Реката“.
ВЕРСИНАЖ ПО ПУБЛИКАЦИЯ НА АРТ СИЛИСТРА ВЪВ ФЕЙСБУК
ВЕРСИНАЖ ПО ПУБЛИКАЦИЯ НА АРТ СИЛИСТРА ВЪВ ФЕЙСБУК
Няма коментари:
Публикуване на коментар