В силистренското село Смилец завърши програмата „Седмица на динения маджун”, организирана със съдействието на община Силистра от кметството с кмет Павлина Романова и на местното Народно читалище „Светлина”. Тя включи няколко традиционни моменти от миналото на някогашното село Караомур: открити уроци по танци; производство, „история и практика” на печенето на хляб; възстановка на ритуала „Жътва”, както и подготовката на няколко тона дини (голяма част от тях подарък от бизнесмена Тодор Ст. Тодоров и от ЗК „Нива 93 – село Проф. Иширково”), за да се „превърнат” в добруджанския еликсир, известен като „динен маджун”, някога естествен подсладител и част от трапезата на българина от Крайдунавска Добруджа.
В продължение на няколко дни в Смилец гостуваха деца, участващи в инициативата „Приеми ме на село”, която е паралелна в седмицата на традициите. Ефектът от нея в пост перифраза в профила на селото във Фейсбук звучи така: „Прекрасно е да виждаш огъня в очите на децата - жажда за ново, непознато и диво! В началото бе просто „Приеми ме на село”. След втория ден стана „Умори ме на село”, защото селскотопанските занимания не са от най-леките – понякога те са от сутрин до здрач. След последната вечер инициативата получи наименованието „Остави ме на село!” Красиво, вълнуващо и обнадеждаващо! Децата никога не губят усета към хубавото!”
Десетки гости се отзоваха на поканата на организаторите в неделния ден, за да почувстват атмосферата на празника. Имаше гости дори от град Слобозия, Румъния. Секретарят на община Силистра Ростислав Павлов приветства от името на властта домакините. Задочен поздрав със специално послание имаше и от областния управител на област Силистра Стоян Бонев. Читалищата в Проф. Иширково, Ламбриново, Добротица и Ветрен се „отчетоха” със свои щандове, показващи също традиции и урожай.
От 3 до 4 часа са необходими, за да се превърне една голяма тава с динена суровина във вездесъщ маджун. Почти непрекъснато бъркане над огъня се изисква с грамадна дървена лъжица, за да излезе накрая половин бакър. „Миналата година от 300 кг дини от собствен бостан се получиха 8 буркана мед…”, споделиха майсторките смилечанки. Интересно е тази година от тоновете дини, ако им стигне търпението, какво ще „произведат”. Е, ще има за дегустация и за подаръци за приятели, гости и…заслужили хора.
На празник като на празник: идваш с подарък или само с добра дума, консумираш настроение и от наредбите по сергиите, тръгваш си одухотворен и удовлетворен, че си срещнал достойни люде, които не са забравили откъде се тръгнали, а се се обърнали с благодарност назад, за да видят с умиление традициите на своите предци. А може и да срещнеш случайно краеведи като Николинка Демирова от село Добротица, дошла на празника, за да намери близки, представители на един от петте рода, на които в момента подготвя родословни дървета, за да ги завещае на поколенията.
Няма коментари:
Публикуване на коментар