понеделник, 1 август 2016 г.

Експертът по зърнени храни д-р Стефан Иванов: В света се води стопанска и валутна война

3


- Жътвата на пшеницата приключи. Защо ги няма керваните от камиони на пристанище Варна, не се ли изнася, д-р Иванов? В годините назад сверявахте часовника с борсата в Париж и сега ли е така?
- Сега не съветвам никого да го прави. Качеството на френската пшеница тази година е много лошо и не се знае дали сключените фючърсни сделки отразяват реалните резултати от кампанията. Много дъждове имаше във Франция тази година и качеството е сринато. Целият поток от тяхна пшеница ще бъде отнесен на Север като фуражно изпълнение. Мястото й на международните пазари ще бъде заето от американска пшеница. Обратно, в Черноморския басейн реколтата е много добра. Русия декларира произведени 68 млн. тона пшеница с 12,5 протеин - това е хлебна пшеница отвсякъде. 
На последните търгове в Египет руската пшеница се предлагаше с 20 долара по-ниска цена от френската, немската и щатската пшеница. Това е абсолютен дъмпинг на зърнения пазар и той идва от Русия. За това говоря, че се води стопанска война, светът е залят от жито, голямо предлагане, а няма търсене. Търговете в Египет бяха за 180 000 тона, 120 000 от тях спечели руската пшеница, а останалите - украинската. Цената пада и очаквам да удари дъното през септември и октомври, защото руските фермери още не са приключили с прибирането на реколтата. 
В момента нивата на руската пшеница за август са 161 долара на тон франко на тяхно черноморско пристанище, плюс 3 долара за складови разходи, или натоварена на кораб стига до цена от 164-165 долара за пшеница с протеин 12,5, а при по-нисък протеин - 11,5, цената е 155 долара на тон франко пристанище. Светът е и във валутна война. Двойката евро - долар с този Брекзит тепърва ще оказва влияние на пазарите. А дали еврото ще се вдига и доларът ще пада, предстои да видим. При всички случаи ще е трудна година откъм реализация.
- Къде сме ние на този пазар? Ако е добра тазгодишната пшеница по показатели, не трябва ли да има и добра изкупна цена, а фермерите се оплакват, че търговците им извиват ръцете за не повече от 250 лева на тон.
- На този пазар съм повече от пет години. Не е вярно това, с което се спекулира, че цените са 250-260 лв. на тон, защото плащаме по 290 лв. за тон пшеница с 12-12,5 протеин. Но не можем да плащаме по 280-290 лв. за тон фуражна пшеница. Просто няма как да се случи. Пак повтарям, светът е залят от фуражна пшеница - като има голямо предлагане, а няма търсене, откъде да дойде висока цена. 
Най-качествената пшеница е в Черноморския басейн, където сме и ние, но това е парадоксът, че тя се оказва най-евтина и продължава да поевтинява заради този натиск на цените от Русия и Украйна. Колкото до реколтата в България, разделям я по качество в четири групи: с протеин 12,5 и нагоре, от 11 до 12 и под 11, а останалата не я следя, защото е фуражна. С хлебните сортове имаше добри попадения, дадоха жито с 14-15 протеин, с много добър глутен -28-30, и хектролитровите числа са добри. 
Но нашите фермери масово сяха френски фуражни сортове, разчитайки на това, че разликата между цените на фуражната и хлебната пшеница е малка. Те мислеха, че като ожънат по-големите добиви от 650-700 кг на декар фуражна пшеница, а при хлебната са не повече от 550-570 кила, сметките им ще излязат. На първо четене е така, но на второ - не е. Произвежда се нещо, за което няма никакъв пазар. Мисленето на производителите се оказа погрешно.
Като количество реколтата е добра, но смятам, че ожънатата и прибрана хлебна пшеница е едва 30-35%. Другото, заради което забуксува пазарът у нас, е големият преходен остатък от 500-600 хиляди тона от миналогодишната реколта. Откакто съм в зърнения бизнес, не е имало такъв. Така че, ето каква е картинката. От ожънатите 11,5 млн. дка със среден добив от 500 кг и с преходния остатък имаме близо 6 млн. тона реколта само от пшеница, още 700 -800 хиляди тона ечемик, а очакваме и царевицата. Заради това, че нямаше дъждове, добивите ще са редуцирани: 450-500 кг на дка, а не 800, което означава, че трябва да има по-добра цена. Но този излишък на фуражна пшеница ще окаже влияние и ще натисне цената й надолу, така че не очаквам кой знае каква светлина в тунела.
- Все пак никаква светлина ли не се вижда? В минали години фермерите задържаха в хамбарите житото и чакаха по-добра цена.
- Сега продават, но няма кой да го купи. Моите прогнози са, че цената ще пада още надолу. В сравнение с миналата година тя е по-ниска с около 20-30 на сто. За да се случи нещо, трябва да се редуцират площите с пшеница. Навремето хората са хвърляли житото в морето, само и само да се предизвика недостиг. 
Но с какво да се засеят нивите - няма кой знае какви други алтернативи. Наскоро учените от БАН излязоха с изследване, че ако зърното като първоначална суровина в една верига се преработи на брашно, добавената му стойност се увеличава два пъти. Ако се преработи на фураж, добавената стойност се увеличава три пъти. Ако от фуража се произведе месо, мляко, добавената стойност скача 9 пъти. А ако тези продукти се сложат на трапезата в нашите български хотели на туристите, добавената стойност се увеличава 13 пъти. 
Но в България няма потребление, защото хората ги няма. Ето затова зърнените производители са притеснени и уязвими и искат да изнасят на всяка цена, защото няма какво да го правим житото, няма преработвателна промишленост. В тази връзка винаги съм казвал, колкото и това е да против моите интереси като земеделски производител, че субсидиите трябва справедливо да бъдат разпределени в аграрния сектор - за фермери, но и за зеленчукопроизводители, овощари, за преработвателната промишленост. От БАН казват, че ако тя проработи, ще отвори 200-300 хиляди работни места. Младите хора ще останат да работят в България, а не да ангаруват в Испания, Гърция и къде ли не. От една страна, тези хора ще бъдат работна ръка, а от друга страна, потребители и консуматори на българското производство.
- При тези изкупни цени на пшеницата, които падат, няма ли да поевтинее хлябът?
- Изключено е! Никога не се е случвало, защото хлебарите винаги намират оправдания, ще посочат по-високи разходи за ток и т. н. Между другото при това понижение на цените на горивата производителите засяха миналата есен при по-високи цени и по-големи разходи, а сега реализацията на пшеницата не е добра. Печалбата е свита, а трябва отново да се сее, защото това е един непрекъснат процес. 
Казвам на всички да не се шашкат, да не се плашат. В крайна сметка ние сме в началото на кампанията, оттук нататък има 8-9-10 месеца до новата реколта, така че не се знае в каква посока ще тръгнат нещата. Въпрос е да чакаме нашия момент за по-оптимална реализация.
Принципът на търговците е „купувай бавно и продавай бързо”, този модел е по-верен и работещ в момента. Що се отнася до производителите, нека да си направят своята равносметка. Трябва да са бдителни, да следят пазара, нали искаха да стават пазарни участници.
- По-ниските изкупни цени ще ударят ли и рентите?
- Трябва да се редуцират. Миналата година собственици на ниви в Добруджа взеха по 70-80 до 100 лв. на декар. Сега мисля, че леко трябва да се удари спирачка, контра, защото ако продължават да плащат високи ренти, някои от по-малките фермери ще фалират. При тези цени и блокиран пазар, който не си е направил добре разчетите и сметката и ако не е оставил бели пари за черни дни, както казват старите хора, ще фалира.
Д-р Стефан Иванов е шеф на “Зърнени храни” АД Силистра и Варна - фирма, която обработва 30 хил. дка ниви в Добруджа и изнася в страните от Северна Африка. Завършил е ветеринарна медицина в Стара Загора. Има аспирантура по биохимия в Чехия и е доктор на биологическите науки. Роден е на 1 май - празника на труда, и в бранша го знаят като изключителен работохолик. Женен е, баща на две пораснали и образовани деца, които работят във фирмата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар