понеделник, 9 ноември 2015 г.

Следизборна публикация на предизборен анализ на местните избори от 2003 г. насам

Назаем от http://www.vassilkalinov.com/

        В навечерието на изборите за местна власт ви предоставям един анализ на резултати в общините областни центрове за проведените местни избори - 2003, 2007, 2013 години и някои изводи, които се пораждат както от този анализ, така и от сегашната политическа ситуация в страната.
            Преди това ще припомня някои факти.
            След приемането на новата българска Конституция през месец юли 1991 г. и последвалия Закон за изборите на народни представители и органи на местната власт, както и на Закона за местното самоуправление и местната администрация в България се проведоха през октомври 1991 г. първите демократични Местни избори. 
             За тях можем да кажем, че картата на България с местната власт "посиня", защото представителите на СДС доминираха в значителна част от общините и населените места, както в избора на кметове, така и в избора на общински съветници и избора на кметове на населени места. Заговори се за "сини крепости"- София, Пловдив, Варна, Бургас и т.н. ДПС завоюва позиции в смесените райони, а БСП- в голяма част в средните и малки общини. 
        Правителството на Филип Димитров стартира възстановяване на собствеността на земеделските земи, пристъпи се към реституция, започна повсеместна ликвидация на земеделски стопанства и производствени структури.
            Четири години по-късно, през 1995 година, картата на България "почервеня". Разбира се София, Пловдив и Варна си останаха "сини", но голямото мнозинство от общините бе спечелено от представителите на БСП. ДПС съхрани водещото си влияние в смесените райони. Правителството на Жан Виденов, след една добра стартова година на управление, започна провеждането на масовата приватизация, но затъна в натрупаните проблеми в банковия сектор, управлението на икономиката и се стигна...до 4 февруари 1997 г. Няколко месеца по-късно бе сформирано правителството на Иван Костов.
            През 1999 г. ситуацията отново се обърна в полза на представителите на десницата, или както се казва картата на България отново "посиня". Десницата в България, имайки свой президент в лицето на Петър Стоянов и правителство начело с Иван Костов, разгърна широко мащабна акция за разпродажба на стотици предприятия, банки и др. В крайна сметка, обаче, 2001 г. НДСВ спечели парламентарните избори и Симеон Сакскобургготски бе новия премиер на България.
През 2003 г. политическата ситуация коренно се измени. Разочарованието от управлението на кабинета Сакскобургготски набираше сериозна сила, а и факта, че Георги Първанов бе новият президент на страната даде шанс на левицата постепенно да възстанови загубеното си влияние в местната власт.
            Местните избори през 2007 година (първи за нас като страна член на ЕС) бележат навлизането на новата партия ГЕРБ в местната власт и утвърждаването на нейните позиции в голяма част от общините областни центрове.
         Четири години по-късно на изборите през 2011 г. ПП ГЕРБ окончателно  се утвърждава като водеща сила в местната власт. И двете правителства, които оглави Бойко Борисов по същество имаха и имат най-голямо влияние в оформяне на сегашния облик на местната власт.
            Последните три избора можем да илюстрираме по-добре с диаграми, изградени на базата на резултатите  от местните избори в общините областни центрове.
          Кметове на общини 2003 г. Много отчетливо се вижда огромният брой спечелили кметски места като независими и с местни коалиции. Проявява се осезателно тенденцията, избирателят да демонстрира своето недоверие към съществуващите политически партии. Вместо да се търсят, обаче, истинските причини за недоверието към тях, политическите централи се нагаждат като мимикрират своите кандидати като независими или като формират широки местни коалиции. С този политически ход те не само не разрешиха, а задълбочиха недоверието на избирателя към тях. И съвсем закономерно се отвори пространство за появата на нов политически субект.
          Общински съветници 2003 г. Диаграмата за избраните общински съветници в общините областни центрове показва, че 33% (Други и Местни коалиции) от избирателите не желаят да заложат на основните политически сили. Все пак резултатът на БСП е достатъчно сериозен. А НДСВ, независимо от впечатляващия резултат на парламентарните избори две години по-рано, очевидно се срива и така и не успява да се позиционира в местната власт добре. Кризата в СДС е повече от очевидна. Трябва да отбележим и още един факт, който не е видим от диаграмата- Съюзът на свободните демократи на Стефан Софиянски има почти 4%, а Обединеният блок на труда 2,3%  от общинските съветници в тези 28 области центорове. Анализа и на тези резултати показва, че мнозинството от изборателите са удовлетворени от политиката на същестуващите парламентарно представени политически партии.
         Кметове на общини 2007 г. В диаграмата за изборите през 2007 година на кметовете в общините областни центрове  ясно се вижда, че политическа партия ГЕРБ е партията, която овладява свободното политическо пространство дясно - център и се утвърждава като водеща в местната власт. Инициативните комитети продължават да са предпочитани от много избиратели, което показва, че отливът от традиционните партии  е  още налице. 
      Общински съветници 2007 г. Диаграмата за избрани общински съветници в общините областни центрове вече показва появата в местната власт и на АТАКА, която има идентичен резултат с ДПС и СДС. Това е вторият нов политически проект, който се превръща във фактор и в местната власт. 
          Кметове на общини. През 2011 г. диаграмата е изключително красноречива - ГЕРБ има половината от кметовете на общините областни центрове и е абсолютен фаворит в реализирането на местната власт в страната. БСП запазва същите си невисоки позиции, но очевидно не може да бъде конкурент на ГЕРБ в този си вид, което показва, че има сериозни проблеми, които не се отчитат обективно. Отбелязвам и факта, че появата на ГЕРБ ограничава инициативните комитети и местни коалиции. А това потвърждава извода, че ПП ГЕРБ в значителна степен отговаря на интересите на разочарованите избиратели от досега водената политика.
      Общински съветници.  Диаграмата за избраните общински съветници в общините областни центрове показва доминиращото влияние на ГЕРБ, стесняващите се позиции на БСП и намаляващото влияние на АТАКА.
            Според мен от тези резултати на последните три избора през 2003, 2007 и 2011 и имайки предвид сегашната политическа обстановка, се открояват няколко тенденции, които се проектират за предстоящите местни избори.
          Политическа партия ГЕРБ се утвърждава като стабилен политически фактор в местната власт, както при кметовете, така и при общинските съветници. Фактът, че при появата на тази политическа партия се стесни процентът на инициативните комитети и местните коалиции показва, че ГЕРБ си е извоювала позицията на предпочитан политически бранд. Резултатът, който ГЕРБ ще постигне, най-вероятно ще му даде основание за предсрочни парламентарни избори.
            Неадекватността на политическото ръководство на БСП и появата на други политически формати в левия спектър ограничава възможностите й да се представи като сериозен играч на предстоящите избори. Твърде вероятно е тези избори да бележат най-ниската точка на представителство на БСП в местната власт.
            ДПС се утвърждава като втората по организираност и политическа адекватност спрямо избирателите си партия след ГЕРБ. Като се има предвид нейната дисциплинираност и владеене до съвършенство на всички технологии на изборния процес тя ще разшири своето участие в местната власт и в нетрадиционни за нея райони на страната, разбира се, ако ГЕРБ и позволи.
            Партиите от Реформаторския блок не могат да разчитат на сериозно влияние в местната власт, независимо от присъствието си в общинските съвети.
            Свръхамбицията на другите парламентарно представени партии едва ли ще даде очаквания от тях резултат. Мажоритарният избор на кметове изисква повече от 50%, за да бъде избран даденият кандидат, нещо, което е твърде трудно достижимо за тези партии. Присъствието им в общинските съвети едва ли ще им даде шанс да реализират свои политики.
             В заключение си позволявам да подчертая още веднъж, че анализът дава една най-обща картина за местните избори. Той не претендира за изчерпателност, но се надявам, че ще помогне за по-добрата ориентация в сегашния политически момент. Но извън него остават изключително сериозни, бих казал фундаментални, въпроси, касаещи същността, ефективността и адекватността на местната власт в нашата страна. 
            Никой от парламентарно представените партии не постави въпросите за осъществяването на административно-териториалната реформа в страната,  за отчитане проблемите на демографската криза, за етническите проблеми,  за въвеждането на мандатност при избора на кметове, за ефективността на реализираните проекти от местните власти, финансирани от европейски и национални фондове. 
          Не се взеха адекватни решения за гарантиране на честни избори, без купуване на гласове, без изборен туризъм и т.н. , което най-вероятно ще рефлектира в ниска избирателна активност. Но тези въпроси очевидно се нуждаят от друг по-задълбочен анализ. Едно е ясно, че без разрешаването на тези въпроси днешните политици скоро ще имат много сериозни проблеми.

Няма коментари:

Публикуване на коментар