На седянка като на седянка – по дуловски

Огънят в огнището събира голямото семейство. Щастливи заедно в един дъждовен ден – това бе неофициалното мото на една необикновена среща между две поколения в името на вездесъщата седянка. 

И както научаваме от профила във Фейсбук на Клуб „Добруджа“ – град Дулово: „Като нишка от къделя извадихме старо забавление и го преплетохме с младостта..., дар за вечността“.

И още „Какво днес ни събра ли?“: „Любопитството на децата и желанието за живот на хората на земята“. В основата на събитието е неуморната самодейка и общественичка  Донка Тодорова – жената, за която участниците в него казват: тя ни върна 100 години назад в миналото заедно с членовете на клуба.

Под една от публикуваните снимки четем: „Момата с червеното кълбо прежда, ергенът до нея с червения пояс и бабата с пълното вретено с прежда - нашата Павлинка, са част от Групата за патротични песни, и нищо не ни пречи да сме заедно с членовете на Клуб "Добруджа". Така едновременно с децата направихме мост между поколенията, за да се получи едно страхотно вълшебство. Хайде, дядо - аз ще пея, а ти тропни едно хорце, така в закачки премина срещата седенкарска“.

От клуб "Добруджа" допълват: "Основно беше седянката - среща на герана между мома и ерген - зараждането на любовта между двамата, както и седенкуването - пълно с песни и „привикване“ на ергените с магията на общуването.

В седянката включихме и децата под ръководството на Миглена Георгиева, които самите пипнаха и заработиха със 100 и повече годишни оръдия на труда и инструменти като мотовилка, вретено, хурка, стан за тъкане, чепкало. Обяснено им беше от А до Я производство на вълната, коприната и памука - материали, с които се е работило за изтъкаване на ризи, потури и чеиз на момата.

След това последваха песни от децата и от участниците от двата колектива. Накрая по желание на децата бе изпята   вечната възрожденска песен „Питат ли ме де й зората“. Разбира се, среща без почерка не става, за да се изяви всеки като майстор - кой на питка, кой на сладки или на печени ябълки.

Накрая си пожелахме до нови срещи ,до следващите обичаи, които са част от зимните празници: Коледуване и Сурва. Вярваме, че децата останаха доволни от случилото се, защото защото се доближиха до миналото ни по сценарий на Костадинка Димитрова.