Съвременна Силистра се огледа в миналото си чрез повестта интервю "Албиносът"

    В зала "13" на Градска художествена галерия Силистра се проведе представяне на новата повест интервю на Красимира Орлоева, наречена "Албиносът". 

В очакване на Дебюси и Шопен
от пианистката Лидия Кулева,
диригент на хор "Седянка"

Представянето бе с участието на главния герой на книгата инж. Румен Райчев - дългогодишен зам. директор на завод "Оргтехника", а водещ бе радиогласът на България - журналистката Божана Димитрова.

Преди няколко дни в зала 13 на Художествената галерия в Силистра бе представена поредната книга на Красимира Орлоева „Албиносът“, посветена на живота на инж. Румен Райчев, бивш ръководител в силистренския завод „Оргтехника“. Книгата е своеобразна колаборация на битие, икономика и управленски умения. В присъствието на културни и просветни дейци, както и на интелектуалци от различни поколения книгата, писана в продължение на десет години и озаглавена „повест интервю“, бе представена от Божана Димитрова, емблематичен глас в българската радиожурналистика.

За творбата тя заяви: „Това е книга , която трябва да се види отвътре, още докато се чете, а след като се прочете , тя задава въпроси, кара те да  вадиш поуки и изводи. Това е книга , която ни връща в едно време , в една друга реалност, която времето , а не ние хората,  никога няма да забрави“.

Радиожурналистката Божана Димитрова: 
За мен журналистиката е кауза

Божана Димитрова сподели мисли специално за читателите на вестник „Силистренска трибуна”: „Оказа се , че идвам в Силистра все по хубави поводи. През много години, още от времето на „Оргтехника”, когато тя беше национална гордост и слава, до после, когато имам запомнящи се спомени от срещите ми с журналистите от Силистра, членове на „Клуб 33“, не забравям посещенията си в Сребърна и в целия този великолепен район.

Вие бяхте тук и на 80 - годишнина на Любен Антонов…

- Това е вече един от най добрите си празници, за който съм запазила прекрасен спомен

- Какво  липсва на съвременната наша журналистика?

- Бих искала веднага да отговаря и то най-пряко на такъв труден и  за жалост много актуален въпрос, ако може да не е толкова продажна и подкупна нашата журналистика , ако можем да опазим, за честта на пагона и име, и професия , защото за мен журналистиката е кауза, за мен журналистикана не е просто занаят, тя е мисия за всеки от нас.

- Ако днес трябва да проведем един „разговор с вас” (б.а-предваане по радио „Хоризонт“ в миналото) какво бихте казали на силистренци ?

- Ще се опитам и тази вечер да кажа и на силистренци, и на българите едни хубави думи, но бих искала да говорим за напред с надежда, все още колкото и да потъваме в проблемите на деня, за мен все още има надежда, и както казват, дано се оправим. Или как беше „ша са оправим“ , по думите на Кулеков.

- Искам да ви попитам за вашата реплика …

- … сигурно ще ме питате за „полегнала е Тодора…Никога не съм я произнасяла, това беше в един стар виц, когато влизах в радиото, го преписваха на една от говорителките, та била казала , „Полегнала е Тодора за тези, които я пожелаха, но праз годините, понеже обявявах музика, приписаха го на мен, опровергавах го по телевизии и радиа, вие ме питате след толкова много години

- Как се става Божана Димитрова в днешно време

- Дразня се от изрази и думи като легенда, журналистика е занаят за редовите, там ако си играем на звездомания и на едно измамно самочувствие, което често телевизията особено насажда чрез светлината на прожекторите, е почти пагубно. Вие знаете какво става с тези журналистки, които се позабравят. Ти си там пред микрофона и камерата, за да помагаш на решаването на проблема, а не да светиш със собствена светлина.

- За езика да не говорим…

- Там да не говорим, това е моята най-голяма слабост. Аз съм завършила литература и съм непримирима към извращенията, към изкривения български език. За жалост напоследък твърде либерално се отнасяме към строгите закони на толкова хубавия български език. И в това отношение аз няма да престана да държа много строго и на моите студенти, и на колегите високото изискване за един правилен български език…

- Вашите студенти разбират ли ви наистина …

- Не, разминаваме се, опитвам се да говоря за класическите изисквания за журналистиката, че тя не е анонимна, че журналистиката е светла кауза, че не можеш да не подпишеш онова, което си написал, на което един от моите студенти, на който сигурно ще му напиша двойка, ми каза: „Госпожо, Вие не четете ли вестници, кой в днешно време си подписва статията…”.

- Вашето отношение към това, което става в момента, тези движения, емигрантски вълни…

- Никой не може да остане равнодушен към това, което става в момента. Това е едно велико преселение Жалко, че никой от нас не успя и не можа да го предположи, да го очаква, да го предвиди и в това отношение тази приливна вълна сигурно ще повлече занапред още проблеми у нас в България. Но нали все пустата ни надежда е в това, че нашите управници биха могли заедно с европейските си колеги и с общи усилия поне малко да сложим ред в това наистина приливна вълна. Която не е толкова лесна за овладяване, но ние сме на първата врата и би следвало да участваме наравно с европейските си партнъори и ако можем да сложим малко ред.

- Раздвижва ли се нацията или не предвид това, че поне две поколения вече са минали покрай Вас…

- Мисля, че да. Надявам се,  че младите хора ще извлекат и ще заличат онова, което ние често замитахме под килима, затова и отговарям… с надежда…

Милен Милушев