вторник, 17 ноември 2015 г.

Предстаняте на книгата "Ректорите" - "Човекът е свещ, която трябва да се запали"

Доц. д-р Румяна Лебедова за книгата „Ректорите на Русенски университет“
В Кръглата маса „Щафета на поколенията“, проведена в Силистра в чест на 70 г. на Русенски университет „Ангел Кънчев“, бе вписано е представянето на книгата „Ректорите“, дело на доц. д-р Румяна Лебедова.
„Университетът е пространство на свободния дух, на търсещата мисъл, на креативното дело, на съзиданието. Всичко и всички в него са двойно вписани в случването на нещата – като повторение на онова, което вече е било, и като ново начало, което е уникално. Съчетаването на традиции и новаторство осъществява равновесие и създава устойчивост на развитието.
Съчетаването на традиции и новаторство е периодичност, която чрез повторението структурира света и го прави безграничен. Това значи приемственост, памет, хоризонт. Не просто знание за миналото, а виталност в настоящето, жизнена сила, от която избуява бъдещето. Това значи да се издири коренчето, което подхранва Общия дух. Защото Университетът е Общност с общ дух. Тази Общност не просто пребивава във времето, а създава свое битие, има общо минало. Създава свои правила, ценности, опори, авторитети – такива, които да превръщат разноречието в диалог, различието – в основание за толерантност, разнобоя – в отправна точка на стремежа към обединяване.
Ключова роля в този процес на консолидиране и утвърждаване на академичната общност  има Ректорът. Авторитетът му се утвърждава не по право или предписание, а чрез професионализма, градивността, способността да поема отговорности, благородството и волята за възмога на Алма Матер. Това са мъже,  които имат съзнанието за историческа мисия и отговорност.
По повод 70 годишнината от създаването на Русенския университет е създадена книгата „Ректорите“. Тя е дело на екип от университетски преподаватели със съдействието на: Държавен архив – Русе, екип на Университетската библиотека, дирекция „Връзки с обществеността и рекламата“ при Русенския университет, Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе.

Това е текст, който е изграден въз основа на  спомени, документи и интервюта. Книгата е богато илюстрирана със снимков материал. Многобройните и коректно цитирани факти обаче не я превръщат в хроника на събитията, която безстрастно регистрира кой, какво, къде, кога е сторил. Автентичното свидетелско слово в първо лице, субективната гледна точка, преживяване и оценк

а на събитията и личностите отключват енергия, която създава, редом с документалния пласт, и емоционален. И представя Ректорите – тези 13 достойни мъже, които през 7 десетилетия са лицето на учебното заведение, като личности с ярки характери, с ясни цели, със съкровени надежди  и с приглушени разочарования.Това е много човешка книга за съзиданието, житейските битки, приемствеността, равносметката...
Разказаното очертава щрихи от историческите характеристики на времето, в които свой белег оставят и партийните „повели“. Разказаното в някакво странно единомислие акцентува върху стремежа да се преодолее съпротивата на онези, които са против децентрализацията на образованието.  Всичко това създава панорамна картина на времето, което променя образа и потребностите си и с тях – изискванията спрямо човека и знанието. Но да се погледне към миналото от позицията на съкровеното слово, споделено в спомен или интервю, то е възможност да се съпреживеят тревогите и надеждите на предходниците, възможност да обитаваме техните светове и да прозрем основанията за битките, които са водили, и за хоризонтите, които са очертавали мечтите им. То е възможност да се докоснем до човешките им прозрения и да откроим същностното в разбиранията им за дълг, чест, смисъл. То е възможност да оценим делото им през призмата и на тяхното, и на своето време.
Разказът за събитията следва хронологическата последователност. Началото е свързано с волята на русенската общественост да има висше техническо училище, предвид факта, че като голямо пристанище „десетилетия наред Русе е вратата, през която от чужбина навлизат стопанският опит и модерните технологии, осъществява се  културният обмен със Западна Европа и Русия.“ Русе е и голям индустриален център. На 12 ноември 1945 г. с Указ 266,постановен от регентите на България,чрез Наредба-закон N 8618,е създадено Държавното висше техническо училище – Русе. На 12 ноември 1946 г. е откриването на първата учебна година. От тогава до днес вече 7 десетилетия учебното заведение бележи годишните кръгове на своя живот с възход по отношение на научното израстване на преподавателския състав; разширяването и обогатяването на материалната база; установяването на международни контакти и утвърждаването на авторитета му в национален и в европейски мащаб.
Книгата  Ректоритеразказва за създаването, укрепването и развитието на Русенския университет като общо дело и плод на колективни усилия, но и като резултат от личностните качества, организаторските способности и властващите приоритети, които поставя РЕКТОРЪТ. Всеки от тях е представен чрез административната си дейност, научните постижения, качествата на преподавател, присъствието в обществения живот, получените отличия.
Ако трябва да търсим типологията на общия образ – то е Съзидатели с енергия, градивност, ерудиция, прозорливост, научен хоризонт, академичен морал, усещане за мисия  – качества, които ги превръщат в нравствена мяра и за съвременниците, и за следовниците. Ако трябва да откроим индивидуалното у всеки от тях – то прозира в съкровената изповед и в равносметката за стореното и непостигнатото, в спомена и усмивката, с които техни студенти и колеги очертават уникалното в характера и в поведенческия им  модел. С тези свои качества книгата има и историческа, и социално-психологическа стойност, защото създава памет за стореното от Ректорите като слово и дело.
Древните рисували Паметта като жена с две лица – едното обърнато назад – към миналото, другото – напред – към бъдещето. Стореното  от тях прави така, щото те да не бъдат само бледи сенки на своето Аз, а да останат като онази светлина, която има силата да превърне в реалност думите на Анщайн, че човекът е свещ, която трябва да се запали. Защото с реченото и стореното – вдъхновяват.

Респект пред Ректорите на Русенския университет!

Няма коментари:

Публикуване на коментар