Дуросторум-Дръстър - твърдина на брега на Дунава

http://www.bgnow.eu/

Многовековната история на днешния български град Силистра води своето начало от възникналото на брега на река Дунав тракийско селище Дуросторум, което в превод означава “яка крепост”. То се появява около четвърти век пр.н.е и става център на самостоятелното гетско царство на цар Ролес – владетел на добруджанските земи по същото време.

След настъплението на римските завоеватели към Балканите и приблизително двувековните им борби срещу местното население, най-накрая римляните успели да сломят героичната съпротива на траките и в 15-та година земите между Долен Дунав и Стара планина били организирани в римската провинция Мизия. Сред селищата, добили набързо стратегическо разположение, е бил и Дуросторум, в който през периода 105 – 106 година бил преместен единадесети Клавдиев легион. Край стените на лагера на легиона израснали квартали, в които се настанили цивилни лица. Този тип неукрепени квартали са били известни под името ‘канаби’. При управлението на император Марк Аврелий, в периода след февруари’ 169-та година и преди ноември’ 176-та, Дуросторум получава статут на муниципия, т.е. на самоуправляващ се град.

Археологическите материали показват интензивно развитие на икономиката на града до към първата третина на трети век. Процъфтяват занаяти, свързани с градоустройството и укрепителната система. Развива се керамичното и ламповото производство, търговията, златарството, бронзолеярството, торевтиката и други. Средата на трети век бележи прелом в историческото развитие не само на Дуросторум, но и на всички балкански земи в системата на Римската империя. Засегнати от варварските нашествия обаче, процъфтяващите градове – в това число и Дуросторум, до края на шести век бавно западат.

Все пак, още с формирането на българската държава в 681-ва година, селището – вече с новото си име Дръстър, се налага сред най-значителните политически, религиозни и културни центрове. При управлението на хан Омуртаг в началото на девети век, тук е изградена Дунавската резиденция на българските ханове, наричана още Преславния дом на Дунав. При неговите яки крепостни стени, в края на същия век, цар Симеон Велики спира нашествието на маджарските племена, а през 927-ма година Дръстър е обявен за резиденция на българските патриарси. Между 969-та и 971-ва година, Дръстър става арена на важни военно-политически събития, свързани с войната между България, Киевска Русия и Византия. В годините на византийското господство, 11-12 век, градът е обявен за политически и религиозен център на Северна България. С възстановяването на българската държава при Асеневци през 1185-1188 година, селището на брега на Дунава отново е сред проспериращите държавни центрове, седалище на митрополит. В края на 14-ти век, в засилен период на разделение и борба за власт, Дръстър е превърнат в център на самостоятелно феодално княжество, управлявано от деспот Йоан Тертер, който сече тук сребърни и медни монети.

Заедно с нахлуването на турците по българските земи, Силистра окончателно е завладяна от тях през 1388 година, за да бъде наложена като средище на огромния по територия Силистренски санджак - само няколко десетилетия по-късно.

Паметниците, открити при археологически проучвания в Дръстър и околността, свидетелстват за високо развита и представителна култура през Средновековието. С изключителна художествена изработка се отличават паметниците на християнската металопластика, накитите, изделия от кости и други. Исторически извори свидетелстват, че произведените в Дръстър художествени предмети впечатлявали дори рафинирания вкус на някогашната цариградска аристокрация.

Днес голяма част от намерените при археологическите проучвания на руините на Дръстър находки са подредени в музейната експозиция на улица “Симеон Велики”№72 в град Силистра. А самият Национален архитектурно-археологически резерват “Дуросторум-Дръстър-Силистра” ще откриете на територията на днешния град Силистра  в близост до брега на река Дунав.