Учителката Лиляна Николова: Какво означава да си учител по география?

Лиляна Николова с колегите си историци Николай Тодоров
 и Мара Костова, и с проф. д-р Иван Стоянов

Наскоро със свое есе учителката от СОУ „Никола Вапцаров“ – Силистра г-жа Лиляна Николова стана №1 в страната сред колегите си в Националния конкурс за учители по география, проведен в рамките на първи географски фестивал, домакин на който бе град. Ето и текста на есето победител.

Какво означава да си учител по география?

От дни се опитвам да синтезирам отговора в кратко и смислено изложение, без да е скучно и банално. Събирам географските си мисли в четирите посоки:

Север – Географът-учител е ориентираният компас във времето и пространството. Той е авторитетът, когото учениците ценят. Той знае къде е Африканският рог, Камилдолският  пролом, кочките на Сребърна или остров Ливингстън. Той не се срамува да признае, че има неща, които не познава, за които няма обяснение или които се променят пред очите му.

         Юг – Географът-учител пътува. Той търси своя юг като птиците, учи на това и събира последователи. От него се очаква да е винаги готов за път - да го вълнуват еднакво вулканите на Антарктида, гейзерите на Камчатка, животът на папуасите, Кресненският пролом или крепостта "Баба Вида". Ако живее край Дунава, мечтае да види Марица и Тунджа, след тях Волга и Сена и т.н.

         Изток – Географът-учител има своята граница. Ако той живее в България знае, че мечтите му са само безкрайни. Прелиства ги и често стига на изток само до нашето море. Но го прави географски. Броди по брега, брои звездите, намира последователи, на които да покаже какво е абразията, къде е пияната гора и кога задухват бризите. А ако се появят облаци, вместо разходка в луксозен туристически комплекс, следва преглед на цялата облачна система, дори с латински названия.

         Запад – Географът-учител не бяга на запад. Той остава при проблемите и учениците си като врабчетата в студената зима. Той преодолява обиди, горчилка и неразбиране. Стигнал върха на географската стълбица, продължава да се катери, да мечтае, да очаква...Не променя ориентира си, цени Пътя като пространство и време. Ако го попитат какво желае най-много, ще отговори, че това са пътешествията, опознаването на нови и стари земи. Желае да има кого да учи и да бъде ценен.

         Аз съм учител-географ. Движа се във всички посоки. Познавам върховете, ветровете, облаците, бурите, радвам се като дете на първия щъркел, на пеликаните в близкото езеро, на възможността да виждам света като географ.

         Авантюристка съм, защото с ученици и лодки плавах по Дунава от Силистра до Сулина; защото раницата ми е до входната врата; защото ако ми предстои пътуване, се променям до неузнаваемост; защото смятам това за качество на географа. Той следва да предаде този дух на пътешественик и на своите ученици.

Това е да си учител по география. Останалото е теория.