Паметта за миналото е най-добрата основа за изграждане на бъдещите отношения между България и Русия

        През последните години до България и до Русия достига малко информация за живота на обикновените хора в двете страни. Ние, българските журналисти се чувстваме отговорни за това състояние. Затова нашата цел е да развием по-активно отношенията между двете държави. Това заяви Снежана Тодорова, и.д. председател на Съюза на българските журналисти (СБЖ), при откриването българо-руската журналистическа конференция на тема 135-та годишнина от освобождението на България от турско иго, която се проведе в Международния дом на журналистите в курорта „Златни пясъци” край Варна. Според Тодорова се забелязва възстановяване на традиционно близките отношения между Москва и София, които преживяха известно захлаждане от началото на 90-те години, когато започнаха обществено-политическите промени в двете страни.

       

На сн.: Сн. Тодорова, А. Соколов и В. Баженов

 „Смисълът на тази среща е да съхраним паметта – да помним миналото и на тази основа да градим бъдещето на нашите два народа”, заяви в приветственото си слово още Снежана Тодорова. Специален гост на конференцията бе Александър Соколов, председател на международната работна група за международно сътрудничество и обществена дипломация на Обществената палата на Руската федерация. Според него от година и половина се забелязва активизиране на българо-руското сътрудничество. Соколов е на мнение, че неговото развитие може да се ускори, ако участват много повече организации. Той разказа за изследване, извършено по поръчка на вестник „Комсомолска правда”, което нарежда българите на седмо място в рейтинга на народите, които руснаците определят като приятели.

  Според Виктор Баженов, ръководител на представителството на „Россътрудничество” в България, напълно естествено е да се поддържат приятелски връзки между всички народи, които са съхранили славянската писменост. Игор Броварник, кореспондент на ИТАР – ТАСС в София, разказа за работата на руските журналисти, които отразяват събитията в България. Наталия Стребнева от радио „Русия” обясни междуетническите взаимоотношения в многонационалната й родина. Тя представи и етичния кодекс на журналистите, отразяващи междуетническата тематика в Руската федерация. С доклад „За дейността на АРС – ПРЕСС и задачите на регионалните средства за масова информация в Русия” в конференцията участва и Алексей Нечаев, генерален директор на Издателска къща „Каспий” от Астрахан. Позицията на руските медии в отразяването на руско-турската освободителна война изрази и Александър Сисоев, кореспондент на вестник „Златен пръстен” в Ярославъл и други.

       По време на конференцията Ирина Циплякова, журналист от радио „Гласът на Русия”, получи три награди за отразяване на българската тематика в родината си. Тя бе удостоена с медал, който й бе връчен от името на Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД с председател Захари Захариев. Ирина бе удостоена и с почетен знак – медал за принос в развитието на хуманизма на планетата, който й се дава от фондация „Помогни”. Циплякова е първата руския, която получава високото отличие.

    От българска страна свой доклад как бе отразена от нашите медии темата за 135-ата годишнина от Освобождението на България от турско робство представи колегата – международник от вестник „Стандарт”, Любомир Михайлов. В конференцията участваха още преподавателят от Варненския свободен университет доц. Георги Калагларски и Пламен Николов, председател на фондация „Руско делово слово”. А също така журналистите Екатерина Павлова от изданието „Дипломатически обзор”, Йордан Георгиев, член на Управителния съвет на СБЖ, Росинка Проданова от радио „Благоевград”, Мехмед Юмер, зам.-главен редактор на вестник „Заман”, Калина Грънчарова, главен редактор на „Тутракански глас”, Елица Виденова от радио „Варна”, Мариан Карагьозов, блогър, и други.

Българо-руската журналистическа конференция се осъществи с финансовата подкрепа на Корпоративна търговска банка и любезното съдействие на фондация „Руско делово слово”.

       Игор Броварник, кореспондент на ИТАР – ТАСС в България: Основен принцип в работата на кореспондента трябва да бъде: не вреди! В България чуждестранната преса предизвиква голям обществен интерес. На българите им е любопитно какво пишат за тях и как отразяват събитията, случващи се в тяхната страна. Не са изключени и „сблъсъци” със субективното мнение на аналитиците и експертите за това или онова събитие. Най-често разминаванията са с местни експерти, които смятат, че една или друга партия или отделни личности са бандити или престъпници. Старая се да избягвам подобни формулировки, тъй като не разполагам с доказателства. Защото вмешателството във вътрешните работи на страната не краси чуждият кореспондент. В това число и от гледна точка на закона. В подобни остри моменти най-добре е да се работи с факти, докато не излезе съответното решение на официалните институции.

Затова за мен водещ принцип в работата на чуждестранния кореспондент трябва да бъде „не вреди”.

       
 Тази година България отпразнува 135-ата годишнина от освобождението от османско владичество. Тук редовно се провеждат културни мероприятия с руско участие, които намират място на нашите ТАСС-овски ленти. В България има близо 700 паметника, посветени на българо-руската и българо-съветската дружба. 2013-а година е богата на събития в България, които извикват значителен интерес в Русия. Към тях трябва да отнесем проведения референдум за строителството на новата атомна централа АЕЦ „Белене”. Предсрочните парламентарни избори също предизвикват интереса на руските дописници. В това число и в контекста на реализацията на газопровода „Южен поток”. А също и новите антиправителствени протести, които внимателно следим в момента.

В България работят двама постоянни кореспонденти на руски средства за масова информация – ИТАР – ТАСС и „Российская газета”. Кореспонденти на Балканите на ИТАР – ТАСС има още в Гърция, Македония, Сърбия и Румъния.

        Участие в българо-руската журналистическа среща във Варна взеха Александър Соколов, председател на международната работна група за международно сътрудничество и обществена дипломация на Обществената палата на Руската федерация (в средата) и Виктор Баженов, ръководител на представителството на „Россътрудничество” в България (вдясно). Домакин на срещата бе Снежана Тодорова, и.д. председател на Съюза на Българските журналисти (вляво).

На сн.: Сн. Тодорова, А. Соколов, В. Баженов, вдясно е Ир. Циплякова

          Игор Броварник, кореспондент на ИТР – ТАСС за България предава в Русия само проверена информация, за която има доказателства или източници, на които може да се позове. Любомир Михайлов от вестник „Стандарт” (вдясно) е един от най-добрите познавачи у нас на темата за руско-българската освободителна война.

          
 Ирина Циплякова, журналист от радио „Гласът на Русия”, получи три награди за отразяване на българската тематика в родината си. Тя бе удостоена с медал, който й бе връчен от името на Федерацията за приятелство с народите на русия и ОНД с председател Захари Захариев. А също почетен знак – медал за принос в развитието на хуманизма на планетата, който й се дава от фондация „Помогни”. Циплякова е първата руския, която получава високото отличие. Пловдивският журналист Денчо Владимиров (в средата) връчи лични подаръци от колегията в града на Ирина. Доц. Георги Калагларски, председател на СБЖ във Варна и преподавател във Варненския свободен университет изнесе доклад на тема: Тенденции в развитието на медийната индустрия в България.

 Таня Кърджилова