събота, 8 юни 2013 г.

Назаем от Е-vestnik.bg: Журналистика ли? Отбор куклички и Сашо Диков задават въпроси


8 Юни 2013
 
Обръща  и професията.

 Обръща ли някой внимание какви хора представляват журналистиката на пресконференции на правителството, парламента, политици? Всякакви медии - електронни, печатни, телевизии са представени предимно от млади репортерки между 22 и 25 години, които задават некомпетентни въпроси. Или направо нелепи. Или пък задават отговори, или се заяждат глупаво - според медията.
И сред тях един Сашо Диков, който по принцип е спортен журналист, нагърбил се с политиката поради обратите на времето и професията.За сравнение  - който иска да пусне една пресконференция от Белия дом да види беловласи репортери какви въпроси задават. Репортери по на 65 години, които са били репортери цял живот, били са на същото място и същата длъжност и по времето на президента Рейгън. В България моделът е друг – тук репортер е низша журналистическа дейност, за начинаещи. Онези, натрупали малко опит в професията, са станали редактори, шефове, за по-висока заплата. Така е постановил издателят – репортерите са най-ниско платените, редактори и шефове - повече, а главните редактори – най-много. Пирамидална структура, като по времето на комунизма. В частните вестници я създадоха хора като Тошо Тошев и Петьо Блъсков, които по време на комунизма са драпали нагоре по стълбицата до зам.-главни редактори. И възпроизведоха същата схема в частните си вестници.
По света издателите си уважават репортерите, наемат най-добрите с договори, които могат да надхвърлят възнаграждението и на главния редактор. Тук – който мъж до 30-35 не е станал някакъв шеф – напуска професията. Нормално – той не може да гледа семейство. Затова в журналистиката остават предимно жени, които често ги издържат мъжете им. А на репортерските длъжности – момичета от студентската скамейка. Затова сега по най-важните институции на държавата шестват с микрофони в ръка момичета без опит и познания. Ласкаещи се от възможността да си общуват с политиците. Или запалени по политическите интриги. Учили-недоучили, завършили-недозавършили. Нямат представа от държавно право, констутиция, закони, Наказателен кодекс, а важно задават въпроси или обясняват на зрителя кой как можел да касира изборите, например. Положението е толкова безумно, че няма смисъл да им броиш грешките – те валят отвсякъде, от всички канали и емисии.
Няма признак на подобрение. Няма обратна връзка, няма промяна. Като преподавател във факултета по журналистика от години следя студентите какви предпочитания имат, накъде се насочват. Ако навремето отиваха с желание на стаж във вестници, телевизии, сега странят оттам, не ги харесват, противни са им. Който е отишъл е останал разочарован. Дори завършилите, работили вече по 2-3 години в тази и онази медия, търсят да сменят професията, разочаровани от нея. Поради лицето на сегашните медии и този издателски модел журналистиката вече не е уважавана, не се смята за престижна, не се търси като преди. Всъщност не е толкова важен престижът на професията, ами информационното затъмнение в което живее обществото. То не винаги е преднамерено, много често има дезинформация от чиста некомпетентност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар