Народна дипломация сближава отново България и Русия, регионалните медиите все повече стават допълнителен проводник на информация

МДЖ - Варна

         Наскоро в Международния дом на журналистите край Варна се проведе първа по рода си Българо-руска журналистическа конференция с участието на над 20 представители на медии от България и Русия, както и на СБЖ (домакин на проявата чрез своя и.д. председател Снежана Тодорова) с партньорството на съюзи на журналистите от най-голямата славянска страна.  

Сн. Тодорова, В. Баженов и др.

         Формално конференцията бе посветена на 135-ата година от Освобождението на България от турско иго. На него и други поводи са посветени над 400 паметника с руско съдържание в България. Бяха разгледани и теми, свързани със съвременното състояние на медиите в двете страни. Срещата бе подпомогната от Корпоративна и търговска банка.

Сн. Тодорова, Ал. Соклов, В. Баженов

От руска страна специално бе участието на Александър Соколов, председател на междукомисийната работна група по международно сътрудничество и обществената дипломация при Обществената палата на Руската федерация. Той е съпредседател на Руско-българския обществен форум. „От 1,5 години насам има бурно развитие на българо-руското сътрудничество, което е придобило и ново звучене”, заяви г-н Соколов. Идеята е да има повече организации, които да работят в негова полза. Независимо, че в Русия е достатъчно забравена България, макар и останала като дружеска страна. Според рейтинг на в. „Комсомолска правда” нашата страна е на 7-мо място по отношения на критерия „приятелство”. Желанието занапред е да се прави голяма програма за развитие от т.нар. малки събития, за да влизат те в информационното пространство.

Участниците в конференцията

         „Народната дипломация е в основата на работата за сближаване между България и Русия”, стана ясно от изявата пред участниците в срещата от страна на Виктор Баженов, ръководител на представителството на РОССЪТРУДНИЧЕСТВО в България и директор на Руския културно-информационен център в София. Съюзът на приятелите на България е обществена организация, която се съобразява, че има нужда от съживяване на връзките между градовете побратими (общо 60) от България и РФ: Москва – София; Санкт Петербург – Пловдив, Ростов на Дон – Плевен, Нижний Новгород – Русе, Твер и Орел с Велико Търново, Рязан и Сиктивкар с Ловеч, Самара - Стара Загора, Ставропол – Пазарджик, Пятигорск – Панагюрище, Воронеж – Сливен, Астрахан и Волгоград с Русе,  Кострома – Самоков, Новороссийск – Варна, Череповец – Перник, Краснодар – Бургас,   Брянск – Кюстендил, Волгодонск – Долни Дъбник, Красногорск (Московска обл.) – Сливница, Новочеркаск –  Левски, Саратов – Казанлък, Холм (Новгородска обл.) – Калофер, Кисловодск – Велинград, Саранск – Ботевград,   Нарофоминск (Московска обл.) - Елин Пелин, Ижевск – Ямбол и др. Осем са нашите неправителствени организации, работещи по т.нар. руско направление. Като препоръчителна засега е идеята да се раздвижат контактите между журналистите от градовете побратими. 

Обедна раздумка под сянката на 60-годишните чинари

144-милионната Руска Федерация е многонационална държава със 180 етноса, говорещи над 200 езика (б.а.-45 от тях само в Дагестан), поради което е създаден Съвет по междунационални отношения към президента Владимир Путин, на който гостът Александър Соколов е член. На междуетническите отношения в многонационална Русия бе и докладът на Наталия Стребнева от Радио „Русия”. Тя представи някои от идеите, реализирани във вид на сборници – дайджест, в които има акценти на някои от 193-те народа на федерацията. От пет години се провеждат своеобразни конкурси. През 90-те години в Гилдията за междуетническа журналистика е започнало обсъждането на Етичен кодекс на журналистите, пресъздаващи междуетническата тематика в Руската федерация. Тя вече е достигнала до 300 журналисти в 45 региона на страната и 100 са вече подкрепящите я в медийните среди. Спазването на кодекса е доброволна, свободна и осъзната крачка за всеки професионален журналист.

           Промяна в отношението към изучаването на руски език се наблюдава напоследък в България. До 180 са достигналите групите през последните 2-3 години, в които се изучава езикът на братушките. 100 са групите в целодневни детски градини. Повишава се броят на руснаците и на гражданите на държавите от ОНД, притежаващи имоти в България. Става дума за над 330 000 имота, благодарение на което около 1 млн. руснаци всяка година идват в България, а някои от тях и живеят повече време у нас. Все по-често през месеците юли – септември почиващите у нас представители на шоу бизнеса от РФ участват в различни изяви в България.

Блогърът от България Мариян Каргьозов;
Наталия Стребнева и Любов Петрова от Москва

Сред впечатляващите с информацията си бе докладът на Любов Петрова, зам.-главен редактор на 100-годишното списание „Журналист”. Той бе на тема „Проблеми  приоритети в регионалната журналистика в русия”. За да стане ясно, че регионалната преса със своите 65 000 издания (73% от всички средства за масова информация в РФ) е допълнителен проводник на информация. 22 000 са електронните медии. В 10 00 от случаите на медийни формати участват и местните власти, като всеки трети от тях е с обществено-политическа насоченост. На мода са холдинги с участието на властта. Те на практика са частни като регистрация, но ползват бюджетни средства.

На практика основната част от вестникарския пазар е извън Москва. Какво прави впечатление в него? 70% от медиите в регионите са безплатни в условията на намаляващ абонамент, вкл. и по проблеми, свързани с разпространението от пощите. Най-често читателят е над 40-годишен. Приблизително 40% от аудиторията обаче се информира чрез интернет, макар да се смята за преувеличена ролята на световната информационна мрежа в регионите. Все още към хартиения носител на информация има повече доверие, особено когато иде реч за местна преса. Той е и основният източник на информация, поради което привлича и повече реклама. В Русия е създаден и Алианс на ръководителите на регионални средства за масова информация, в който се осъществяват различни инициативи, вкл. и чрез създадения Международен журналистически център. Не е изключено догодина той да бъде в Международния дом на журналистите край Варна.

Намерена и форма за стимулиране на качествената журналистика. Създаден е проектът „Златен фонд”, в който се дава „знак за качество” на различни медии (през м.г. от 400 представили се - 320 са го станали негови притежатели). Всяка година през м. април в Москва се прави т.нар. медийна изложба, на която всяка медия може да се представи със свои стенд, вкл. и от България.

Игор Броварник, 
ИТАР-ТАСС

За своята работа в България разказа Игор Броварник, кореспондент на ИТАР-ТАСС. Независимо от младата си възраст, той има опит като кореспондент и във Великобритания. Негови са впечатленията, че у нас има достъп до информация и сравнително лесно се води борбата с бюрокрацията и с възможността да съкратиш времето и пътя до висшестоящ чиновник или политик, когато имаш нужда го направиш свой събеседник или източник на информация.

Георги Калагларски - вляво,
вдясно - Елица Виденова, директор на Радио Варна

Й. Георгиев: Свободата е на върха
на копието, а журналистическата съвест
е като тризъбеца Ниптун

На тема „Европейски тенденции в медийната индустрия и балканските изненади” бе докладът на доц. д-р Георги Калагларски, преподавател във ВСУ „Черноризец Храбър” и член на УС на СБЖ. Според него „СМИ са мощни икономически структури, които работят като предприятия и имат влияние в регионите”. Отбелязва се, че медийният сектор е динамичен и в България съществува в 97% от случаите като частен. В медиите у нас си изкарват хляба едва 0,4% от работещите, т.е. става дума за не повече от 10 000 души. Отчита  се спад на тиражите на медиите в България, както и все по-често в една медия работят по 1-2 души. В годините се развиват два прехода в медиите – демократизиране и технологично усъвършенстване.

Конференцията в МДЖ – Варна, проведена по инициатива на СБЖ, е поредната през последните години, посветена на медийната проблематика у нас и в чужбина. Тази есен в Благоевград е поредният семинар, този път на тема „Регионалните средства за масово осведомяване и европейските политики”.