На
пръстите на едната ръка се броят точиларите в Силистра, сред които българи,
турчин и арменец. 78-годишният Слави Славов е най-възрастният и
най-атрактивният сред тях. Той не само заточва, но и надписва с пирограф
инструментите, без да взема пари за „техническото чертане”. Един любопитен
клиент дори го попитал сериозно: „Защо ми пишеш датата върху саповете на
мотики, брадви и лопати?”. Той нашега отговорил: „За да не си загубиш гаранцията”.
Помнел как някои по шест месеца не си вземат предварително платени поръчки.
Един пък дошъл след цяла година да си търси вече продадени другиму мотики.
Вдигнал лют скандал и майсторът намерил стари мотики, за да ги наточи и надпише
наново. Ателието му е изпълнено с мостри с интересни надписи от рода на „За
почивка и отмора – за работливи хора”, подходящ за градински пейки. Познатите
максими „Лозето не ще молитва, а иска мотика” и „Ден година храни” влизат в
арсенала му от сентенции. Сред най-оригиналните е пожеланието „За Трифон
Зарезан – със заточени инструменти, но с неизточено буре”. Веруюто на бай Слави
е: „Инструментът може да е без дръжка, важното е надпис да има”. За
благодарност уважителен клиент му оставил рекламното послание: „Майстор Слави
Славов оправя инструменти за клиенти от всички континенти”. Изненадвал се от
пожеланието на благодарни клиенти: „Майсторе, да живееш сто години!”. Задавал
въпроса: „Как се живеят толкова много години, ако не можеш сам да се
придвижваш?” Засега с колелото си стига до малкото си ателие в едно от халетата
на бившия комбинат „Камъшит”. И няма нито ден отсъствие дори в току отминалата
люта зима. „Един човек да дойде да ме търси – аз трябва да съм тук”, твърди
словоохотливият майстор.
В
продължение на 21 години бай Слави преподава теория и практика в СПТУ по
дървообработване в Силистра. Нямал висше образование и в края на кариерата му
го пратили да учи децата на "трудово обучение" в местно основно
училище. След пенсионирането си установил, че има търсене на точиларска работа,
а и бил запознат с теорията, което му помага да усвоява бързо практиката.
„Започнах да правя най-различни дървени дръжки – „от нож до коса”, припомня си
ветеранът на точиларсвото в крайдунавския град. Първо се регистрира по т. нар.
35-то постановление и приема клиенти в мазето си и предимно през ученическите
ваканции. След години практика дава с охота съвети как стопаните и домакините
да се справят успешно с техниката. „Най-лесно се заточва нож, но ако не спазваш
правилата – ще го похабиш”, гласи един от съветите му. За наточване на трион
били важни параметрите на зъба, дали е надлъжен или напречен също имало
отношение. Имал впечатление от 1950 г. насам, че българските ножове и триони се
продават в магазините ненаточени. Нашите са сечени на матрица и имат чапраз, но
не са точени. По тази причина не можеш да си закупиш нож, готов от раз за
потребление. Обикновено хората надрасквали новата си стока с шмиргел и едва
тогава търсели помощ от точилар.
Слави
се смята за ненадминат майстор в наточването. „Вкарвам дръжката, слагам
предпазна ламарина, заточвам инструмента, което не всички точилари правят;
накрая изписвам датата на направата, както и името на собственика или на този,
който ще копае”, обяснява ветеранът точилар. Един му се разсърдил, че изписал
неговото име, затова го накарал да го изтрие и заявил: „Пиши името на жената,
защото тя е по копаенето”. По скромното му мнение наточването на ножици е
най-трудно, защото много точно трябва да се работи. А свръхтрудно било с ножиците
за стригане на овце. Такъв инструмен добруджанци наричали „кръглиги”. По
наличието или отсъствието на поръчки за точене на такива ножици разбирал дали е
в застой овцевъдството в Крайдунавска Добруджа. Години наред при него идвал
един овчар от тутраканското село Нова черна, но вече не се вясвал. „Сигурно и
той вече не отглежда овце”, заключава учителят. И продължава: „Сега с този вид
ножици хорат си стрижат магаретата”.
От 1946
г. е в Силистра Слави Славов, иначе е преселник от Румъния и първоначално е
живял в с. Искра. През 1949 г. започва тригодишния курс в първия випуск на
Промишлено-практическото училище в крайдунавския град, където имало 6
специалности, вкл. и обучение за „мебелист и коларо-железар”. Има две дъщери –
във Варна и в Благоевград. Цял ден слуша радио и не може да се начуди „защо
общината не обръща внимание на услугите и не се интересува дали има кадри за
тях.
www.24chasa.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар