В жегата човек си мисли за какво ли не.
Преди всичко да оцелее в сахарския период. Да не го предаде сърцето, разтупкано
извънредно от високите температури и дефицита на свеж въздух. Да не го лъхне
вятърът под потния миишник и да му прати някоя неканена болест. Върхът на
слънцето да не му изпили епидермиса на кожата. Да не му се обели носът, щото не
е естетично. Да не остане жаден, защото обезводняването е опасно. Да не прекали
с бирата, щото гърлото, това онова, биреното коремче. Да не прекали с кафетата,
защото в горещината не е ясно как ще подействат на сетивата. Да не пропусне
плодовата диета, защото сега му е времето на динята, домата, пъпеша и сливата.
А и олимпиада идва от днес, човек ще се диви на рекорди, спортни изяви, ефектни
човешки структури. Емоции, въздишки, задочни аплодисменти. Колко би било
хубаво, ако общината уреди на новия екран пред прокуратурата да предложи
зрелище я от откриване, защо не и на мачове по волейбол. На сянка по някое
време вечерта. За да се оживи площадът, защото знаем как е слред работно време
– ако има хора по парка –добре, иначе е пустош. Дори под вездесъщата липа, под
която на сянка стоят през деня предимно пенсионери и майки с пеленачета. Някои
намират спокойствие и под все още неразболелите се кестени, където и Градският
духов оркестър два дни в седмицата разнася нежни трели. Без малко от вчера да
го няма, но оцеля. Както се казва, „временно в неделя”. До следващото издание
на местния парламент. Театърът ни запраши в Добрич, футболът ни засега се извинява в Белица, с надеждата да се върне в Силистра. Какъв
е проблемът Духовият оркестър да идва от Тутракан, където си го създадоха? Утре
и политици ще си внасяме, може и от Румъния, щото е по-близо и други мурафети
ще научим покрай тях.
Жега е. Да се бухнем в басейна. И да помечтаем за
незаконния плаж край река Дунав. Все пак, умната и там, защото животът е
кратък, но за сметка това скъп.
Няма коментари:
Публикуване на коментар