сряда, 27 ноември 2019 г.

Област Силистра и мрежата от ЕДЕН-дестинации

Област Силистра е отлична туристическа дестинация – победител в Национален конкурс ЕДЕН 2009 на тема „Водата – извор на живот и благоденствие“ с проекта на Областна администрация, озаглавен „Седем състояния на водата: дух, здраве, вяра, история, красота, традиция и бит”. Неговият екип представи проекта си в столицата на Европа – Брюксел, на проява в Европейския парламент през 2010 г. Преди това Силистра се класира и като един от подгласниците на победителя в Национален конкурс ЕДЕН 2007 на тема „Тракийския дух” с проект „Вечно живият дух на Тракийския бог Залмоксис”.

Кои са обектите, благодарение на които област Силистра (общините Тутракан, Дулово, Главиница, Алфатар, Ситово и Кайнарджа) е част от мрежата „ЕДЕН-дестинации“ с 22 места?

Кайнарджанска чешма, край която през 1774 г. е подписан историческият Кючук-кайнарджански мирен договор между Русия и Османската империя. Историята разказва, че преди да изпрати войските на война императрица Екатерина Велика заръчала на генерала не само да я зарадва с победа над османските войски, но когато дойде време да сключва мирния договор - да намери място, което има извор. Според легендата това се случва. На мястото на извора през 1862 год е построена чешма, от която блика изворна вода през шест чучура. От тогава до днес се вярва, че който пие от извора получава целувка от Екатерина Велика (паметникът, посветен на нея край изградения по проект Посетителски център край легендарната чешма е единствен в страната ). Екатерина е императрица на Русия от 1762 до 1796 година. Нейното управление, народът на Русия бележи като „Златен век”. 

Блатото с бели водни лилии край Малък Преславец в община Главиница е една от последните запазени влажни зони по българския бряг на р. Дунав. Птичето богатство на района наброява 147 вида, като гнездящи от тях са 82 вида Гордостта на блатото е голямото флористично богатство, съсредоточено на такава малка територия. Установени са около 180 вида висши растения.

Аязмото до село Руйно в община Дулово е заредено с духа на легендарния светец Демир Баба (Железния баща), чието име се свързва с извличането на вода от земята. Мястото е символ на верска толерантност и разбирателство в Силистренския край, тъй като от години християни и мюсюлмани се събират, празнуват и правят курбани на това място. Съществува традиция по клоните на дърветата да се връзват парцалчета за здраве и късмет, както и да се извършва ритуално измиване. Наблизо има и следи скални манастири.

Чешмата „Калимарица” се намира на брега на Дунава в с. Ветрен, община Силистра. Мястото е лесно достъпно. В далечни времена се заражда легенда за лековитата вода на река Калимарица. За манастира „Св. Марина” в община Тутракан старо предание разказва, че в този район се е намирал град, наречен Паскаля, от който е останало името на местността – Паскалъка. До града е имало три манастира: другите два са били „Св. Никола” и „Св. Мина”. Съдбата им е неясна, но се предполага, че са опожарени при падането под османска власт в 14 в. И днес при обработването на земята се намират каменни плочи, човешки кости и хоросанови отломъци.

Обичаят „Пеперуда” (молебен за дъжд) е по вариант от община Алфатар. За провеждането му няма точно фиксирана дата, но се прави обикновено през „петровия месец“ (втората половина на месец юни), когато времето се засушава. Обичаят е запазен и се изпълнява като туристическа атракция от възрастни жени. 

Рибарското селище на с. Гарван в община Ситово съществува от 1984 г. Намира се на километър 409, където и днес се развява българското знаме. Фургоните около 20. В момента 10 човека рибари разполагат с 15 лодки, като няколко от тях се използват само за разходки по реката. 

„Вечно живият дух на тракийския бог Залмоксис” – дестинацията интегрира в себе си уникални тракийски култови паметници и  жива  тракийска културна традиция, съхранени до наши дни. Материалните паметници са комплекс от пет наблизо разположени скални светилища, оформени от траките през VІ-ІV в. пр. Хр. в чест на бог Залмоксис. Днес те са в живописна защитена местност „Малък Канагьол” в района на с. Стрелково, общ. Кайнарджа. Съхранени са запазен интериор и екстериор от тракийската епоха. Откритите в тях археологически находки се съхраняват в Археологически музей Силистра. Тези паметници са в уникална връзка с жива културна традиция, изразена в практикуваните и до днес в региона кукерски фестивали, които се смятат за наследство от тракийската обредност, свързана с местното гетско божество Залмоксис/Кронос. 

„Тракийски скален култов център до с. Стрелково“ с единствените досега безспорно документирани тракийски скални пещерни светилища в Добруджа и на север от Балкана – те са върху десния бряг на някогашната р. Табан. Формират култов комплекс от светилища, скални храмове, култови ниши, култови ями, култови площадки. Когато надзърнем във внушителните скални олтари на храмовете над реката,  подземните галерии и недостъпните карстови зали с изсечени олтарни ниши  неволно си спомняме за онзи древен тракийски мит за Залмоксис, когото местните гети почитали като бог, и който извършвал мистерии в пещерния храм над реката.

„Скално светилище до с. Войново“ е най-северното светилище в скалния култов комплекс, разположено върху десния бряг на сухоречието Табан (обр. 1, 45), на 7 км. северно от по известното, наричано „Баджалията”. Вляво от изразително оформен от природата голям скален навес на недостъпна височина се намира естествена пещера със следи от изкуствена обработка, ориентирана на изток. В подножието й са открити фрагменти от тракийска керамика. В пещера до светилището през Средновековието старобългарски монах отшелник оформя през Х в. малък параклис и килия. Тук се слага началото на колония, включваща над 40 старобългарски скални манастири, скитове и килии, развивала се по съседното сухоречие Канагьол в региона на град Алфатар и на юг до с. Скала, Силистренско.

Православна църква „Св. ап. Петър и Павел” в Силистра – паметник на културата, построен след Кримската война от зидари от водещата през Възраждането Дряновска архитектурна школа. Той е катедрален храм  на древнопросияла през IV в. Доростолска митрополия. Засега е единственият храм в България, в който освен образите на доростолски мъченици, са изобразени всички раннохристиянски светци от българските земи. В храма се пазят частици от различни светци, вкл. на св. Дасий – дар от папа Йоан Павел Втори. На доростолските мъченици преди няколко години бе учреден специален празник през м. юли, осветена бе и икона в тяхна чест.

Археологическа експозиция при Регионален исторически музей Силистра. Сградата, в която се помещава, e построена за банка през 1926 г. в стил „Бранковенеск“ (развит при управлението на княз Константин Бранковяну) и е върху руините на масивен римски езически храм от ІІ-ІІІ в. През 1984 г. е обявена за  паметник на културата, а през 1990 г. е преустроена в Археологически музей. В музея се съхраняват над 20 000 археологически паметници, някои от които като Трако-римската шлем маска от І в., часовник с образа на Орфей от ІІ в., Статуя на римлянка от ІІ в., римска колесница от ІІІ в., мечове и накити на знатен римски магистрат от ІІІ в., златен пръстен от гроба на светец мъченик от ІV в., златни накити на дръстърска диспотица от ХІV в., колекция от кръстове от Х в. от средновековния патриаршески храм – всички те да без аналог и имат изключителна художествена и историческа стойност. 

На 26 ноември 2019 г. в София по покана на екипа на проекта „Здравен и балнео туризъм“, изпълняван от Министерство на туризма (ръководител на проекта е главният секретар на министерството Красимира Нечева) след споразумение с Европейската комисия, бе проведена работна среща с представители на дестинациите ЕДЕН в България. От 2008 г. насам сред тях е и област Силистра, благодарение на два проекта на Областна администрация.

Вън форума Областна администрация бе единствена участничка сред регионалните структури на държавната власт, тъй като останалите са общини – Самоков, Сапарева баня, Кюстендил, Враца, Ардино, Драгоман, Луковит, Костенец, Чавдар и др. Част от тях са сред петте спечелили номинации в тазгодишния конкурс по проекта, чието награждаване е през м. декември, когато ще бъде определен един победител с 4-ма подгласници, каквато е традицията.
Проектът е за 51 хил. евро с продължителност 10 месеца и е започнал през м. април 2019 г. Той е обвързан с идеята за развитие на всички видове туризъм, поради което се наблюдава повишен интерес от страна на местните общности. Успешното участие в подобни проекти е гаранция за подобряване на икономическия потенциал. До настоящия момент по проекта са проведени 6 информационни дни, а след предложенията са оценени 10 кандидатури на нови малко познати или непознати туристически дестинации в България по темата „здравен туризъм“ (медицина, уелнес – подобряване на физическо и психическо здраве, СПА – красота и релакс на тялото и душата).

По време на срещата бе напомнено, че в МТ се поддържа Регистър на туристическите атракции, събития и фестивали, който непрекъснато се обновява, за да бъдат проявите видни за институциите и за туристите на сайта на министерството, което тази година навършва 5 години от създаването си. От област Силистра в момента на адрес www.rta.tourism.government.bg/TFRegister.aspx в сайта на МТ са вписани: 4 прояви в община Алфатар; една – Празник на водните лилии в с. Малък Преславец, в община Главиница; по 3 в общините Дулово и Кайнарджа; 15 са проявите от община Силистра (от тях 2 международни и 5 национални); 13 са проявите от община Тутракан. Единствено от община Ситово няма вписани прояви в това направление. Реално в този регистър са представени 160 от общините в страната със събития от местно, регионално, национално и международно значение.

В друга група са обобщени 60 населени места в страната, където се развива балнеотуризъм; 12 са винено-културните дестинации. В ход на разработка са религиозно-поклоннически дестинации, както и мини стратегии за културен и здравен туризъм (2020-2025). Предложенията за здравен туризъм са първи по рода си и през м. ноември т.г. са били публикувани за обществено обсъждане в сайта на МТ. С уговорката, че туризмът по правило е хоризонтален сектор, т.е. той се осъществява и развива заедно с други министерства, което означава, че сбъдването му е резултат от междуинституционално взаимодействие, изискващо координация.

Направено бе уговорката по отношение на туристическите дружества в страната, които са сдружения с нестопанска цел – най-често с регистрация в т.нар. обществена полза, че те са в сдружение в Български туристически съюз, като за тях по отношение на средства за възстановяване и стопанисване на базите връзката е с Министерство на младежта и спорта.

На практика в началото на 2020 г. в мрежата на ЕДЕН в България ще има 22 дестинации, резултат от три конкурса (2008, 2009 и 2017 г.), които са в три направления – „Природата  Ви приветства (защитени територии)“, „Културен туризъм“ и „Водата – извор на живот и благоденствие“ (Област Силистра е отлична туристическа дестинация в този лаздел като победител в Национален конкурс ЕДЕН 2009 „Водата – извор на живот и благоденствие» с проект „Седем състояния на водата: дух, здраве, вяра, история, красота, традиция и бит”; и като един от подгласниците на победителя в Национален конкурс ЕДЕН 2007 „Тракийския дух” с проект „Вечно живият дух на Тракийския бог Залмоксис”). Повече информация на адрес: http://silistra.government.bg/OA-SILISTRA/home.nsf/pages/bg/NT00019602?OpenDocument.

Предимство на победителите и на номинираните в конкурсите на ЕДЕН е възможността при създаването на нови брошури и експонати с туристическа реклама е възможността да бъде ползван като разпознаваем знакът на „мрежата“. На национално ниво предстои да бъдат разпространени нови промо брошури, вкл. с обектите в област Силистра (Кючук-Кайнарджанска чешма, Защитена местност „Малък Канагьол” с тракийски скален култов център „Залмоксис“ край село Стрелково и скалното светилище до с. Войново – и трите в община Кайнарджа; чешма „Калимарица“ – Ветрен в община Силистра; блато „Малък Преславец“ в община Главиница; аязмо „Руйно“ в община Дулово, рибарско селище „Гарван“ в община Ситово; манастир „Света Марина“ край Тутракан, в община Алфатар – обичай „Пеперуда“; православен храм „Свети първоапостоли Петър и Павел” и Археологически музей „Дуросторум-Дръстър-Силистра“ – двата обекта са в областния град Силистра.

Подобно на всички останали ЕДЕН-дестинации у нас се прави реклама в 5 сайта, в ефира на националната телевизия, в национални всекидневници, в социалната мрежа Фейсбук и  др. Над 300 участници имаше в конкурса за детска рисунка „Моята ЕДЕН-дестинация“, 60 от които влязоха в изложба, показана на различни места. Влогъри от България и чужбина също са посветили свои публикации във връзка с въпросните дестинации. Благодарение на тази активност в повечето от тях отчитат ръст на посещенията, което увеличава интереса към тях.

По проекта на Министерство на туризма „Комуникационна кампания за популяризиране на дестинациите ЕДЕН в България – III издание“  (BG EDEN Campaign III), финансиран по програма COSME 2014-2020 г. са заснети  нови видео клипове за българските ЕДЕН дестинации. Видео клиповете можете да видите на линк https://www.youtube.com/channel/UCmIIx-8ugYz9lWwCivDduBg/videos?view=0&sort=dd&shelf_id=1. По темата още: www.jordansilistra.blogspot.com/2016/04/blog-post_43.htmlwww.kvorum-silistra.info/news/1157 и др.



Обекти от област Силистра в Регистър на туристическите атракции 

в общините от Република България в сайта на 

Министерство на туризма


През 2015 г. Министерство на туризма на Република България създаде онлайн регистър на туристическите атракции в България, който е достъпен на сайта (с търсачка) на министерството. Регистърът разполага с над 3 300 туристически обекта, като е посочена връзка с Уикипедия и Google. В регистъра са представени обекти от област Силистра, посочени от съответните общини.
Община Силистра: Археологически и Етнографски експозиции при Регионален исторически музей Силистра, Римска гробница, Крепост „Меджиди табия“, Природо-научен музей при Биосферен парк „Сребърна“, Национален археологически и архитектурен резерват „Дуросторум-Дръстър-Силистра“.
Община Тутракан: в града – Архитектурен ансамбъл „Рибарска махала“, Етнографски музей на дунавсия риболов и лодкостроене, Исторически музей Тутракан, Антична крепост „Трансмариска“ (северна и южна части), Мемориален комплекс „Военна гробница – 1916 г.“ (край с. Шуменци).

Община Алфатар: в града – Православен храм „Свети Георги Победоносец“, Православен храм Света Троица“ и Добруджанска къща с етнографска експозиция; в общината - 5 малки могили, Група могили, Късноантична крепост, Защитена местност „Каракуз“, Късноримско и средновековно селище. и Скални манастири;  в село Васил Левски – къщи „Тодор Арпаджиев“, „Пеньо Иванов Пенев“ и  „Стоян Куртев“; Къща „Димитър Краев Надков“ в село Кутловица.
Община Ситово: Добруджанска къща и Гарвански блата – село Гарван; Местност „Див божур“ и „Острата канара“ с образа на Христо Ботев – между селата Любен и Добротица.
Община Кайнарджа: в село Кайнарджа – Православна църква „Света Троица“, Комплекс „Кючук-Кайнарджанска чешма с екопътека, открита сцена, парк, Туристически посетителски център с експозиция и паметници (Екатерина Велика, Граф Пьотр Румянцев)“, паметници „На загинали във войните през 20 в.“, „На загиналите по време на румънската окупация през 20 в.“ и Войнишки паметник; Православен храм „Възнесение господне“ в село Каменци, Скални светилища и пещери край село Войново.
Община Дулово: в града – Храм „Георги Победоносец“ и Исторически музей; Алиански храм тюрбе в село Черник, Аязмо край село Руйно, Мраморна колона с арабски надпис от 1253 г. в село Грънчарово.
Община Главиница: Блато с бели лилии край р. Дунав при село Малък Преславец.

Няма коментари:

Публикуване на коментар