сряда, 13 ноември 2019 г.

Д-р Йордан Касабов: Петолъчна звезда, бръмбър рогач, тюркоаз са неизменни български символи


Честване на Ден на народните будители в НЧ „Йордан Йовков“ в силистренското село Добротица навръх рождения ден на певеца на Добруджа – 9 ноември. Представяне на книгата „Шиковското население в Добруджа“ на д-р Йордан Касабов през журналистическия поглед на  Йордан Георгиев, предшествано от презентация за будителите от Галина Йорданова - председател на читалищното настоятелство, общински съветник в ОбС Ситово. Прощъпулникът на книгата бе на 22 декември м.г. в НЧ „Пробуда“ в село Калипетрово, а по-късно и в зала 12 на Художествена галерия Силистра.
В проявата участваха кметът на селото Искра Георгиева, общественици и самодейци като Стоянка Стоева, Станка Донева, Росица Белева, Лиляна Белева, Йорданка Великова - секретар на читалището, Валентин Петков - председател на Дружество „Родолюбец“ в Силистра – добротишки зет, и др. „Аз съм и по четирите си родствени линии от шиковската група, вкл. чрез пастрочката си Стояна Шарбанова от Добротица“, заяви Касабов.
По наложила се практика всяко отделно представяне на една творба изпъстря впечатленията за нея с нови моменти, които авторът споделя къде по своя приумица или в резултат на отговор на въпроси към любознателен читател. Така и този път д-р Касабов посочи нови моменти, повод за размисъл или за спомен. Той насочи към аудиторията мисълта, че при шиковци, а и в другите етнографски групи, престилката в носията (като вид съхранена памет) е белег за принадлежност, тъй като своеобразна разделителна линия са везбената орнаментика и „ключовете“. Особено в Добруджа тези елементи са важни - тук, в земите край р. Дунав в Североизтока на България, живеят потомци на рупци, балканци, тракийци, македонци и др. И всяка от тези групи е пренесла във времето своята характерност, благодарение на което е запазено т.нар. нашенско разбиране за философията на живота.

„В моята работа като етнограф съм бил винаги верен на разбирането „отиди на терен – виж и пипни“, за да направя сверка, за да избягам от лъжата и от написаното „на вихрушка“ от някой друг колега“, каза Касабов, работил по книгата 30 години, още от времето, когато е бил кмет на село Брадвари и по-късно дългогодишен директор на тамошното училище.

За някои от присъстващите бе „новина“, че българите сме пентаграмен народ (пентаграмът е символ, представляващ начертана с пет прави линии петолъчна звезда); нашият защитаващ минерал е полускъпоценният камък тюркоаз; нашият скрит свещен бог е бръмбърът рогач, известен още като скарабей (на него Касабов посвещава новата си книга). Специално за шиковци разпознавателни вещи са месалът, наричан още „ръченик“ – той идва от Беломорието, както и еднопафтеният рахтен колан (кованец) – масивен и с плочки. Чрез тях и други „предмети“ в бита на шиковци, а и на българите като цяло, е запазена за вековете езическата ни символика, включваща и неизменните за предците ни геометрични символи (кубове, квадрати и др.), което ни отличава от славяните – за тях са характерни флоралните (цветните) мотиви.

В заключение д-р Касабов с примери, вкл. с разказ за особени символи и практики за изписване на имена и др. елементи по надгробията в Крайдунавска Добруджа – сред тях и в средите на различните мюсюлмански общности, представи вярването си, че българите сме навсякъде по линията на „пътя на коприната – от Памир до Атлантическия океан“. Независимо как изглеждаме и на какъв език говорим в момента, както и каква вяра изповядваме.

В Добротица и с допълнение към примерите за духовност – народния певец Йордан Николов-Слепия, който е от това село (починал е обаче в село Проф. Иширково) – виден представител на шиковската диаспора, издал със собствени средства преди близо 130 години сборник със 100 добруджански песни. В момента в Пловдивската библиотека има един-единствен оригинален екземпляр на този сборник, но предстои сканиране и дигитализиране на творбата на самобитния творец, за да стигне до новото поколение. 

...Книгата на д-р Касабов за шиковци ни показва на практика как в миналото животът е бил по-подреден, защото са спазвани писани и неписани житейски правила и ритуали, както и изисквания за отношения между хора от различни прослойки, етнически групи и прочие различности.

Със средствата на науката етнология, която е знание за един народ, книгата ни разкрива тайни, които са пред нас – в бита ни, в дрехата ни, в кухнята ни, но ние не познаваме кодовете за тяхното разгадаване. А някога е бил достатъчен и един поглед върху човек или предмет, за да сканираш необходимата информация за него, която да преведеш в съзнанието си, за да знаеш как да постъпиш в съответната ситуация.

И всичко това се е учело не в училище, а вкъщи – и не с дидактически материали, както им казват днес на помощните средства, а направо в средата за живот. При това участвайки пряко в производството на артикулите в целия склад от жизнени условия, изпълващи живота ни, наречени с общата дума „бит“. Любопитна подробност е, че в миналото българинът, в случая шиковецът, едва ли не от раждането си, е влизал в роли, присъщи за възрастта му, за да научава в движение условните знаци на живота в различните му етапи – детство, юношество, младост и така до старостта.

Всичко това в книгата Йордан Касабов разказва, показва и доказва, вкл. с нагледни материали, влезли в една систематизирана книга, полезна не само за самите шиковци, които ще намерят в нея себе си, а и за всички, проявяващи интерес към миналото на народа ни. Пред читателя са разкрити съдбите на десетки личности от етногрупата на шиковци, част от които са признати като важни личностни фактори в развитието на градове като Силистра и Дулово, на села като Калипетрово, Проф. Иширково, Брадвари, Алеково, Добротица, Ястребна, Алмалий (Румъния), Бесарабия (Молдова, Украйна) и др., а понастоящем и навсякъде по света. Описани са десетки родове с имена, разклонения, произход на имената и прочие подробности, които извеждат като на длан векове натрупана информация.

Няма коментари:

Публикуване на коментар