вторник, 5 ноември 2019 г.

Нов живот за фолклорна книга с народни песни от съкровищницата на Крайдунавска Добруджа

През далечната 1980 г. в печатната база на Творчески фонд на Съюз на архитектите в България в тираж от 1 000 броя е издадена книгата „Народни песни от Силистренски окръг“ (обработка за народни хорове). В изданието, което е от 163 страници, екип от фолклористи начело със съставител Петър Льондев (1936-2018) – български композитор, педагог, етномузиколог и общественик, е събрал 65 песни.

За детски и женски хорове те са обработени освен от него, още от известни имена като Михаил Букурещлиев, Николай Кауфман, Красимир Кюркчийски, Филип Кутев, Елена Карастоянова, Живка Клинкова и от познатия на силистренци Петър Крумов – дългогодишен главен художествен ръководител на АНПТ „Силистра“, който в момента е към  НЧ „Доростол“. Автор на предговора е музикалната фолклористка Елена Стоин (1915-2012), старши научен сътрудник в Института по музикознание при БАН, записала в кариерата си над 10 000 народни песни от цялата страна.

Проверката показа, че няколко екзепляра от книгата има в Регионална библиотека Партений Павлович” в Силистра, а вероятно и в други библиотеки в страната. Със съдействието на Областна администрация  в печатница ТИБО в Силистра книгата като стойностен и ценен уникален фолклорен материал е възстановена в електронен вариант и може да бъде превърната в хартиено издание, за да стане настолна на певци и на ръководители на състави.

Предговор от Елена Стоин


Добруджанският музикален фолклор е добре запазен и до днес с много от неговите разнообразни видове и форми. Силно впечатление пра­ви устойчивостта на добруджанското народно музикално и танцово изкуство срещу чуждо влияние. Дори и дългогодишното съжителство с румънците не се е отразило върху неговата национална самобитност и чистота. Ако в танцувалната практика се наблюдават някои взаимодействия, в инстру­менталната музика те са незначителни, а в народните песни напълно липсват.  

Добруджанската народна песен се характеризира с голямо разнообразие, което се дължи на различните етнически групи, заселили се в тази плодородна и гостоприемна земя през различно време от последните два века. Сред местните „гребенци“ се настаняват „шиковци и „полен­ци” от Североизточна България, балканджии от Габровско, Търновско, Дряновско, Еленско, Котелско, тракийци от Одринско, Ямболско, Старо­загорско, Елховско, Тополовградско. За всички пришълци Добруджа става втора родина и люлка на техните потомци, които днес ние признаваме за добруджанци.  

Народната музика на отделните етнически групи пази особености­те на лесните, инструменталните мелодии, хората и обичаите на техните предци. В отделни райони или селища намираме характерни местни, бал­кански или тракийски елементи на народната практика. Но съжителството и взаимното влияние на различните музикални диалекти, присъщи на от­делните етнически групи, довеждат добруджанския музикален фолклор до развитие и обогатяване, поради което той се проявява с някои свои характерни черти като отделен фолклорно-музикален диалект.  Народната песен в Добруджа притежава всичкото разнообразие характерно за общобългарската народна музика, с очебийно родство с народнопесенната практика на цяла Източна България. 

Във всяко село и до днес (с редки изключения) намираме песни на хора и на седянка, на сватба и на нива, коледарски, лазарски и на буенец, и най-много на трапеза („на моабет“), („на собат“)/, детски игри и залъгалки, кукер- ски вокални и инструментални мелодии. Разбира се, народните песни вече нямат своето традиционно място в живота на днешното село, тъй както в миналото, когато са били потребност за лична артистична изя­ва, домашна атмосфера, обществена необходимост за хоро, сбор, сватба и на семейна празнична трапеза.      

Обичайните песни в Добруджа, предимно коледарски, лазарски и на буенец, се явяват в твърде пълни цикли. Съпоставени със същите жанрове от Тракия и Североизточна България, тук те са се съхранили с повече мотиви и в по-пълни варианти. Това обстоятелство, отбеляза­но от изследователи на фолклора като М. Арнаудов, Хр. Вакарелски, Р. Кацарова и др., се наблюдава и днес. Удоволствие за фолклориста е да чуе една позната от другаде песен, изпълнена в наши дни с по-подроб­но развита фабула, с повече поетично-художествени средства. Мелодии­те на такива песни не показват съществени отклонения.

Музикалният компонент на народната песен е по-устойчив и търпи предимно индиви­дуални вариантни изменения, близки помежду си. Един голям текст може да бъде съкратен, при повторно изпълнение да бъде представен с пове­че или по-малко стихове, но при мелодията всяка мелодийна редица трябва да покрива един стихов ред или част от него с определен брой срички. При установената музикална строфа основният рисунък на мело­дията се запазва, каквито и повторения и комбинации да стават с текстовия материал*  Де направим кратък преглед на различните видове песни от Добруджа, за да се види фолклорната основа, върху която е осъщест­вен настоящият сборник.

Добруджанските коледарски песни се родеят с тези от Северо­източна България и Тракия. Това е напълно обяснимо от демографската обстановка в цялата източна половина на страната. И в Добруджа коледният жанр е запазил специфичните си стилови черти, както по отноше­ние на поетичното съдържание, така и на музикалната страна: известни поетични мотиви, стихов размер, метроритмика, мелодика, ладов строеж припеви.  

И лазарските песни в Добруджа носят отличителните белези на този вид песни от цяла Източна България. Предназначени за всеки в семейството – за мома, ерген, млада булка, дете - това са песни  благопожелания за плодородие и здраве, за любов и семейно щастие. В тяхното съдържание преобладават емоционални мотиви, засягащи сърдечните чувства и отношения между младите хора, но няма никакъв намек, нито следа от религиозен или митологичен елемент.  Песните „на Буенец” или „на Лазар” са различни от лазарските. „Буенецьт” или „Лазарьт” е пролетен обичай, отделен и независим от лазаруването. Буенец се прави в неделен и празничен ден през велики­те пости на някоя полянка в махалата или извън селото. 

Тази младежка пролетна забава на открито се изразява в групови разходки с ходене в такт и игри, подобни на хоро, които биват с „кротки стъпки“ на мелодии в рьченичен ритъм, като се правят две спокойни стъпки срещу един такт и „на бягане“ - известният лъкатушен буенец с бързи стъпки, наричан още „Кривулец“, с мелодии в двечетвьртинен размер в бързо темпо.  Сватбените песни в Добруджа са вече позабравени. Отдавна при някои обредни моменти, например при извеждането на булката, гайдата е изместила песента, а в наше време са на мода различни по състав инструментални групи. 

Но добри възрастни певици помнят старите сват­бени лесни, свързани с определени моменти на обичая. С конкретната си принадлежност - текстове с определено съдържание и характерни утвърдени мелодии - сватбените песни са закрепени само към този обичай и не се смесват с друг вид песни. Сватбените песни имат бавни изразителни мелодии, носталгични и затрогващи, в пълно съзвучие с поетичното им съдържание, мелодичната линия на сватбените лесни е плавна, изградена вълнообразно без големи и неочаквани мелодични скокове. Често те са безмензурни, но понякога бавната, но отмерена ритмична пулсация позволява да се записват сватбените мелодии в определени размери (3/4, 4/4, 5/4).

В цяла Добруджа, както и в Тракия и Североизточна България, сватбените мелодии са много близки. На места, където песента е отстъпила пред инструментите, то гайда иди някаква инструментална група свири същите подходящи за случая мелодии.  Жътварските песни, които още могат да се открият в Добруджа, са малко на брой, но пазят своите отличителни интонации. Те са пре­димно бавни с продължително задържани тонове. Тези големи тонови тройности често са украсени с предхождащи или следващи ги орнаменти: малки и двойни предударни и следударни украшения, във форма на групето, квинтоли, секстоли, а също и m-разширени орнаменти, обособя­ващи често кратки каденцови образувания.  

Седенкарските песни са сравнително добре представени сред събраните досега материали от Добруджа. Има песни, в които се гово­ри за наклаждане и разтуряне на седянката. А през време на лятна и зимна седянка се пеят песни с твърде широк тематичен обсег: исто­рически, героични и битово-новелистични сюжети, редом с лирични мо­тиви, както и остроумни и закачливи припевки. Твърде широката тема­тична амплитуда на седенкарските песни изисква разнообразни музикал­ни изразни средства. Мелодиите им носят съответен епичен или лиричен  характер, различни са по ритъм и метрични форми.

Строго седенкарските песни се отличават с лирично съдържание. Изискано орнаменти­рани, мелодиите са често безмензурни, но с добре изразена ритмична пулсация.  Хоро на песен вече много рядко може да се наблюдава в живота на добруджанци. Само на съборите на народното творчество ще виждаме хубавите селски хора на песен и то изпълнени предимно от възрастни игроходци. Младежите се включват в самодейни танцови колективи и освен на сцената, изглежда, не признават родното хоро като естест­вена естетическа и развлекателна потребност. 

Хороводните песни отдавна са изместени от инструменталния съпровод на хорото. Но песните на хоро се помнят още – пеят ги по седенки и на копан, и по време на други работи на кооперативните блокове. Добруд­жанските хороводни песни не се отличават със сложни метроритмични форми и развити мелодии. Хората в Добруджа, хореографски тъй раз­нообразни и сложни, се играят повече на мелодии в двувременен метрум. За Ръченица, Пайдушко или Повърнато хоро много рядко има пе­сен.

Ръченик, Полеканка, Пайдушката, Ръката, Сборенка, разни пра­ви хора, тежки и стари добруджански хора се играят със съпровод на гайда, кавал, гъдулка със или без тъпан и различни инструментал­ни групи от народни или модерни инструменти.   рап или по стар навик „на моабет“ и „на собат“. Те са предпочитани и най-често прилагани в живота, защото се пеят на сватба, на уго­щение, на гости, на сбор. Като репертоар на местни „професионалисти“ тези песни обикалят наблизо и по-далече и така кръгът на разпростра­нението им се разширява.

Интересът към трапезните песни се дължи преди всичко на поетичното им съдържание – те са исторически, юнаш­ки, хайдушки и битово-новелистични. Битовите новели много допадат на вкуса на добруджанското население. Тях пеят на трапеза и на седянка, на сватба и навсякъде, мелодиите на тези песни са бавни и орнаментирани. Тук дори епическите лесни имат   по-често разпевни мелодии и в стил парландо рубато.  В недалечното минало в Добруджа бяха много популярни печата­ни песнопойки, съдържащи най-сензационните песни от репертоара на професионалните певци и свирачи на хармоника на сборове и панаири. Селските певици възприемаха с интерес тези често лошо съчинени ис­тории за „Какъв е помян станало“ или „Какво е чудо станало във тази равна Добруджа...“ и ги приспособяваха към познати местни мелодии. 

Добруджанските народни песни са изключително едногласни. И при антифонно пеене, когато двете пеещи групи се застъпват, това ствава винаги в унисон. мелодиите на добруджанските песни се изграждат пре­димно от постепенни ходове, понякога прекъсвани от терцов или квартов скок. Те често започват от тониката или от подтоничния тон и образу­ват вълнообразна мелодична линия. Някои песни започват с възходящ квартов или квинтов скок, след което мелодията се задържа по-продъл­жително на четвърта и трета степен преди да завърши на основния тон. Това задържане на мелодията във високия регистър се наблюдава и при мелодии, които започват от високите тонове на звукореда, но то не е продължително поради тенденцията към низходящо движение, предизвика­но от притегателната сила на тониката. 

В Добруджа преобладават песните със сравнително малък тонов обем – около квинта, но между бавните седенкарски, трапезни и някои коледарски и други песни, се срещат мелодии, които достигат до октава. И при по-широк амбитус основното мелодично движение се развива пре­димно в рамките на квинта с временни отклонения до секста и септима, които имат повече орнаментален характер. Обичайно е и честото слиза­не на мелодията до подтоничен тон, който се явява като предцезурен или предхожда установяването на тоника. За бавните добруджански пес­ни са характерни продължително задържани тонове и богатата орнаментика. 

В Добруджа преобладават мелодии в двувременен метрум в хороводния, на буенец, лазарски и други песни. Но тук се срещат и мелодии в неравноделни размери – по-малко при песните с текст и повече в инструменталната музика. В ръченичения ритъм са различните ръченици, хората „Бръсни цървул"“ или „Полеканка“, „Заруй боб“, „Кукленската“, както и прочутият „Добруджански ръченик“. В 7а/1б са също и някои от мелодиите на буенеца с кротки стъпки. По-малко е разпространен пайдушковият ритъм, а също и този на Дайчовото хоро, познато тук под името „Изхвърли кондак“. В Добруджа е познато и „Елениното хоро“ на мелодии в размер 7/8. „Трънката“ или „Черкезката“ е подвоична игра, чиито мелодии отбелязваме в 13/16, подобно на западнобългарската „Доне, мило чедо“.

В добруджанския музикален фолклор е налице значително ритмич­но разнообразие. Има мелодии издържани в изохронен ритъм, но много повече със слети и раздробени ритмични стойности, синкопната форма, триоли, квартоли и др. Особено подчертани са ритмичните контрасти в бавните песни, където се редуват различни по трайност широко раз­пети и кратки ритмични стойности. Структурата и формата на добруджанските народни лесни не по­казват отклонение от общобългарската народна музикална практика. Ос­новна форма на народните песни е двуредичната мелодия, която се прилага в хороводни, лазарски, на буенец, в повечето коледарски, при много жътварски, сватбени и седенкарски песни.

Някоя от двуредичните мелодии се развяват в триредични, като често втората редица се пов­таря буквално или с малки изменения. Такава е най-често формата и на десните на трапеза, като третата мелодийна редица се изявява с нов стил. Четириредичната форма се среща по-малка в мензурални пес­ни, а повече в безмензурните седенкарски и на трапеза. И при тях повторението на някои от медодийните редици се използува често, като свободната им комбинация довежда мелодичната строфа до различно съдържание. Често при четириредичната мелодия се повтарят третата и четвърта редици, които изпети с две следващи стиха довеждат до образуване на 6-редична строфа. При речитатива и парландо рубато мелодии строфите не винаги биват еднакви. Мелодийните редици се ком­бинират свободно в зависимост от творческото умение на изпълнителя. 

Не по-малко значителна и заемаща място в живота на добруджанци е инструменталната народна музика. При равни случаи – хоро, сват­ба, инструментите са изместили песента. В Добруджа най-разпростра­нени народни музикални инструменти са кавал, гъдулка и гайда. Кава­ли се употребяват повече в източните райони на областта, а гъдулки изобилстват в крайдунавските селища – например, в с. Попина  има много гъдулари и всеки може да свири най-малко „Тропанка“ и „Сборенка“. Но добри кавалджии и гъдулари, както и гайдари има в цяла Добруджа. Доста разпространен е и дюдюкът, наричан в румънското название доп-свирка. Отдавна в Добруджа е позната ръчната хармоника, която днес заместват и с акордеон. В употреба са още и модерните музикални инструменти цигулка, кларинет, флигорна и дру­ги медни инструменти. За музикалната склонност на добруджанци не можем да не споменем писаните „пеещи каруци“, увековечени в твор­чеството на Йордан Йовков. 

Всеки добър народен музикант в Добруджа може да свири всички хора с много мелодии от вокалния репертоар. На седенки на кавал и на доп-свирка изпълняват известните седенкарски песни „Димо на Рада думаш“, „Добри буля си думаше“ и др. Дори чисто инструменталните овчарски свирни понякога навяват реминисценции от всеизвестните „силни“ песни не само в Добруджа, но и в цяла Североизточна Бълга­рия и Тракия.  Народните песни в инструментално изпълнение не изменят форма­та си. Те остават дву- или триредични така както се пеят. Мелодиите  се развиват орнаментално благодарение на техническите възможности на инструмента.

Хороводните инструментални мелодии често водят началото си от песни и се изграждат от многократно повторение на познатата мелодия. Често инструменталните хороводни свирни имат в основата си два или повече мелодични мотиви, които редувайки се, се повтарят много пъти.  Добруджанският музикален фолклор със своите оригинални и раз­нообразни прояви е благодарен обект за научно изследване и непресьх- ващ извор на творческо пресъздаване.

В този сборник са включени много образци от различни жанрове на добруджанското музикално-фолклорно богатство. Съставителят е изби­рал повече мензурални мелодии – хороводни, лазарски и на буенец – в размери 2/4, 5/16, 7/16, 9/16 с оглед на тяхната обработка в приложение в практиката на фолклорната хорова самодейност. Бавната безмензурна мелодия изисква голям творчески опит, който е налице у редица наши композитори. Двете безмензурни жътварски песни, включени в сборника, са добър пример, че и такива песни подлежат на обработка и те ще бъдат ценен номер в репертоара на всеки напреднал народен хор*  Настоящият сборник съдържа обилен репертоар за женски народни хорове с различна подготовка.

Същевременно нарочно внимание се отделя за детско-юношески състави, като някои песни са аранжирани за тях. За да се разнообрази пиесата и се ангажира максимално детския интерес, някои песни са дадени със съпровод на оркестър или отделни инструмен­ти: кавал, гъдулка, гайда, цигулка, хармоника и др. Отделни пиеси за оркестър не са поместени в сборника. Това ще стане вероятно в някое следващо издание, тъй като добруджанският изворен материал предлага такава възможност. В осъществяването на този сборник участват значителен брой от най-изтъкнатите композитори в областта на народното хорово пеене. Всеки композитор влага в своята творба личния си творчески стил, като се съобразява с особеностите на фолклорния първоизточник.  Набраните песни с техния подвижен ритъм или плавно изваяна мелодична линия, с тематичното разнообразие, с по-лека или усложнена обработка, ще намерят широко приложение в програмата на много народни хорове.  Така съставен, сборникът НАРОДНИ ПЕСНИ ОТ СИЛИСТРЕНСКИ ОКРЪГ представя подходящ репертоар за народни хорове с различен състав и изпълнителско умение. Той е ценен принос към делото за процъфтяване на българската хорова песен на фолклорна основа.

1 коментар:

  1. Искам да имам това безценно издание. Има ли изгледи да се отпечата отново?

    ОтговорИзтриване