Милка Трендафилова от Калипетрово с нова родолюбива книга

Максимата „Неведоми са пътищата Божии” не е най-точният цитат от книгата на живота, както наричат Библията, но е превърната в  универсална житейска истина за християните по света. Според астролозите, създаденият с конкретен наследствен ген човешки живот е изначално програмиран, защото сме зависими от условията за живот в родната географската ширина. Обусловени сме и от традициите в семейната среда, в която растем. С уговорката, че и други възможности влияят върху житейската картина. 

Сред тях са хората, които срещаме, превърнали се в наши духовни водачи, както и тези, с които общуваме – независимо дали се обичаме или мразим с тях. Важни са и решенията, вземани от нас по житейските кръстопътища в общността, в която се развиваме като личности – в импровизация или след изтощителни размисли.

Най-новата книга на Милка Трендафилова е наречена „Друмища неразгадани“. Разказите в този своеобразен калейдоскоп от разнообразни човешки съдби отразяват в различни ракурси постъпки на хора от стари, но и от нови времена. Сюжетите в тях не са разположени в точни календарни скоби и не се развиват в определена територия, но подобно на магистралите се преплитат в сложни пътни възли. 

Разплитането на фабулите им ги превръща в интересни за читателя ребуси с неочаквани краища. Понякога щастливи, като в разказа за любовта между силистренския инженер и хореографката от София. Друг път героите на авторката нямат късмет след неосъществени планове, примерно да възстановят с измама земя в реални граници или да се обрекат  заради имот на невъзможна любов. Както и подир житейски трусове, предизвикани от тях самите или от най-близките им роднини, уж в името на лелеяния от българина семеен сговор.

Безценен бисер е разказът в няколко части, наречен „Сливи за ошав“. Чрез него Трендафилова разгръща своя талант на самороден сладкодумник, представяйки по вълнуващ начин отишлото си завинаги триединство – бит, поминък и нрави, познати от „онова време“, както и на характерно за него поведение вкъщи и в обществото. Разказът те кара докрай да стискаш палци – да не счупи малката героиня, чийто прототип е самата авторка, вездесъщата делва с живителния за жътварите в Добруджа еликсир. 

С настоящата си творба на калипетровката родом потвърждава своя родолюбив нрав, защитен в предишните й книги, някои от които имат достоен принос за краеведчеството в Крайдунавска Добруджа. И особено по темата, свързана с т.нар. румънски период в историята на региона, както и с Крайовската спогодба от 1940 г., променила съдбата на хиляди добруджанци. На добър час на „Друмища неразгадани!“.

Йордан Георгиев, предговор към книгата