петък, 25 октомври 2019 г.

Силистренската крепост през Първата световна война



25 октомври 2019 г., изложбена зала на „Държавен архив“ Силистра към Държавна дирекция „Архиви“. Откриване на изложбата „Победа и погром. Величие и падение“, посветена на 100-годишнината от края на Първата световна война.  В тържеството участваха представители на различни институции – Областна администрация, община Силистра, Регионален исторически музей и Регионална библиотека, Филиал Силистра при Русенски университет „Ангел Кънчев“, представители на патриотични клубове от Спортно училище „Дръстър“ и ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, и др.

Стоян Пейчев - председател на Съюза на офицерите и сержантите от резерва Силистра

В пъзела Първата световна война мястото и ролята на град Силистра са малко известни. В изпълнение на клаузите на Санктпетербургския протокол от 26 април 1913 г. град Силистра с 3-километровата зона около него са преотстъпени на Румъния. На 28 юни 1913 г. четири пехотни полка и два ескадрона кавалерия с румънски войски за пръв път окупират град Силистра. След Междусъюзническата война цяла Южна Добруджа е предадена на Румъния, която с усилени темпове организира отбраната на новата си придобивка. Започва изграждането на предмостовите крепости (тет-де-пон) в Тутракан и Силистра.

Докато за Тутраканската крепост е писано много – е подробно изследвана, за Силистренската се знае малко и то чрез публикации в специализираната литература.  Предмостовата крепост „Силистра“ се изгражда едновременно с тази в Тутракан, като са използвани българските фортификационни постройки до 1913 г. До започването на войната около Силистра са завършени следните укрепвания: главна отбранителна линия (30-35 км) – по гребена Айдемир-Калипетрово-Алмалий; втора отбранителна линия – на гребена южно от града чрез осем батальонни укрепени групи; предни позиции – на линията Сребърна-Смилец-Бабук-Срацимир; на главната отбранителна линия са построени три позиционни батареи (10,5 см, 12 см и 15 см) и гнезда за 17-куполни 5,3 см оръдия; всички групи са обградени със здрави изкуствени препятствия. 

Укрепителните работи имат полски характер. Главните строителни материали са земя и дърво. Фортификационни постройки са стрелкови окопи, ходове за съобщения, батарейни окопи, жилищни помещения и изкуствени препятствия. Поясът от бодлива тел е широк 10-15 м с разположени шахматно  вълчи ями на 30 м зад телената мрежа. За обзор и обстрел на някои места са изсечени горите.  За гарнизон на предмостовата крепост е назначена 9-га дивизия. За съобщение през Дунава към гарнизона са придадени два шлепа и още шест плавателни съда. Крепостта е разделена на три сектора и с обявяването на войната Първият (западният) е зает от пет батальона, от две 8,7 см батареи и една 15 см позиционна батарея, както и от четири 7,5 см батареи.

Вторият (южният) е съставен от осем батальона, една 10,5 см позиционна, една 12 см позиционна и шест 7,5 см батареи. Третият (източният) – от един батальон и една полска нескорострелна батарея. Като подвижен резерв са определени три батальона и един ескадрон.  В очакване на военните действия щабът на армейската група на фелдмаршал Макензен с директива № 6960 планира чрез решителни удари с разполагаемите засега сили да бъдат заети най-важните за противника пунктове за преминаване на Дунава в румънска територия.

За по-късен етап се възнамерява, чрез едновременно и ненадейно нападение, да бъде завладяна предмостната крепост Тутракан с IV-а Преславска дизизия и с 1-ва Софийска дивизия – предмостната крепост Силистра. Като се базира на последните сведения за неприятелските сили щабът на III-а армия стига до заключението, че едновременната атака на Тутракан и Силистра ще раздели на силите на слабата по численост армия.
Въз основа на тези съждения командващият III-а армия генерал Тошев решава атаката на Тутраканската крепост да се възложи на I-ва Софийска дивизия, на IV-а Преславска дивизия и на германо-българския отряд на майор Хамерщайн. За осигуряване на настъплението на десния фланг е разположена 3-а Софийска бригада под командването на полковник Атила Зафиров със задача да прикрива направлението Силистра-Тутракан.  Съдбата на предмостовата крепост Силистра се определя от бързото сломяване на съпротивата на Тутракан.

На 6-и септември в стремежа си да помогне на Тутракан, гарнизонът на Силистра е претърпял значителни загуби в боя при Сарсънлар (дн. с. Зафирово). Изпратените на помощ румънски части в състав от една бригада и пет артилерийски батареи са разбити и обърнати в паническо бягство. Целият път до Силистра е бил изпълнен от захвърлено снаряжение, боеприпаси и тежко въоръжение. През същия ден, когато румънският флот е при Силистра, там пристига и една руска морска дивизия от три морски канонерки. Общото командване на руско-румънския флот е подчинено на командира на 9-а дивизия.

На върналите се разбити части е заповядано да заемат своите сектори на крепостта, да се организират и приготвят за отбрана.  Бързото сломяване на съпротивата на Тутракан и понесените загуби принуждават румънското командване да се изнесе от крепостта и да се укрепи на новоизбрана линия за съпротива. Гарнизонът на крепостта започва да се оттегля на 8-и септември в 14 часа, мостът е вдигнат и е изпратен в Хърсово. Флотът е на позиция на 11 км нагоре от Силистра и е преподчинен на началника на войските в Кълъраш. В I 7.25 ч. двата руски ескадрона, останали последни, дават сигнал с ракети, че се оттеглят. Флотът открива огън по града в продължение на един час, от който са запалени няколко къщи.
Карта реликва - Дойран,
съхранена от потомците на подп. Теодоров от Силистра

В същия ден е направено и минно заграждение по река Дунав.  Всичко това не е известно в щаба на българската III-а армия, където предполагат, че румънците ще отбраняват крепостта „Силистра“. Планирано е 1-ва Софийска дивизия да проведе атаката на южния сектор с главно направление по фронта Смилец-Бабук. След проведено разузнаване и липса на съпротива от страна на руско-румънските войски, на 10-и септември части от I-ва дивизия навлизат в гр. Силистра и руските конни разезди се отдръпват в източна посока.

В Силистренската крепост са намерени 4 румънски 15 см батареи, 2 оръдия 12 см., 2 куполни и едно 53 мм оръдие с лафети, а на пристанището непокътнатите складове на 9-а дивизия.  За гарнизон временно е оставен един пехотен полк с две батареи за отбрана на Дунавския сектор и за обстрелване на мониторите. Към тези батареи са придадени и всички неприятелски батареи, които могат да се използват. Вследствие в града се разполагат български тилови части и военна болница. Командващият 1-ва пехотна Софийска дивизия генерал-майор Драганов в своето донесение констатира жестокостите в българските села извършвани при отстъплението на румънските войски.

В книгата си „Действията на 111 армия в Добруджа през 1916 г. генерал Стефан Тошев пише: „В навечерието на войната само от Южна Добруджа са били откарани отвъд Дунава като заложници 17 518 мъже, жени и деца. От голямото българско с. Алмалий, наброявало 1 819 жители, са били откарани 1 534 души, от които 138 са деца и 38 старци между 75 и 105 години възраст. Всички останали са били жени, юноши и девици и мъже от 50 до 75 години. От град Тутракан са били отвлечени 691 заможни българи; от Добрич – 512; от Силистра – 427; от Каварна –  134; от Калипетрово – 384; от Голяма Кайнарджа – 117; от Ветрен – 162; от Сребърна – 104; от Попина – 115...Изобщо от цяла Добруджа са били отвлечени повече от 25 000 мъже, жени и деца“. Затова тази документална изложба с нейното мото е намерила своето достойно място за да бъде показана пред обществеността на град Силистра. 
По темата още на страница в интернет: 
http://www.militarymuseum.bg/Pages/Vestnik/Vestnik_dekemvri_2009/VoennaIstoria/text-2.html.


Общинско кабелно радио Силистра: В Държавен архив Силистра откриха документалната изложба „Победа и….погром. Величие и…падение.“, посветена на 100-годишнината от края на Първата световна война (1914–1918 г.). Изложбата ще бъде експонирана до 31 октомври тази година.
Юлия КЮШЕЛИЕВА, директор: „Нашият принос към изложбата са документите, които сме експонирали в оригинал. Те са от фондовете на държавен архив – Силистра и са постъпили, като дарение от гражданите и областта. Това са Магда Жечева, г-н Великов от с.Професор Иширково, Радка Русева, Росица Желкова, Драган Бобчев и не на последно място - Петър Жечев Кордуманов, който е един от участници във войните“
Инициативата уважиха зам.областния управител Стоян Бонев, д-р Мирослав Тодоров - изп. длъжността кмет на община Силистра, Цветана Игнатова, директор дирекция „Хуманитарни дейности“, доц. д-р Румяна Лебедова, преподовател в Русенски университет "Ангел Кънчев" - Филиал Силистра, историкът Иван Занов, ученици и граждани.

В изложбата са представени документи, снимки и други архивни материали от Националния архивен фонд на Република България, измежду които и ратифицираното копие на Договора за мир между страните победителки в Първата световна война и България, подписан в Ньой сюр Сен, Париж на 27 ноември 1919 г. Организираната от Държавна агенция „Архиви“ документална изложба представя българската армия и военачалници, заедно с епизоди от живота на фронта; проследява разгръщането на бойните действия и приключването на войната. Заглавието на изложбата е взето от запис в личния боен дневник на генерал Владимир Вазов от 6 ноември 1918 г.


„В изложбата са включени документи, отразяващи хода на войната. Документи, които се съхраняват в централния държавен архив, централния военно-исторически архив във Велика Търново и държавните архиви в България. Основните моменти са отразени е експонатите и още не е изминала и година от злополучно завършилата Втора Балканска война, когато в Европа, избухва Първата световна война“, сподели за общинското радио Юлия Кюшелиева, началник отдел „Държавен архив“ Силистра.

„Макар че завършването на националното обединение остава водеща цел на българския монарх, правителство и народ, страната обявява неутралитет. Със задълбочаването на войната и военните действия, влизането на България във войната става неизбежно, дилемата е кой от двата блока ще гарантира изпълнението на тази цел. През май 1915г., съглашенските сили Франция, Англия и Русия правят щедри предложения на България, без гаранции за тяхното изпълнение, тъй като не желаят да загубят влияние на съседните балкански държави. 

Централните сили Германия и Австро- Унгария дават на България по-сигурни гаранции, на териториалните придобивки и общ военен успех. В полза на последните влияе и развитието на бойните действия при тяхно надмощие до този момент. Това дава основание на българското правителство да счита успехите на Централния съюз, като сериозна предпоставка за крайната победа. На 17 септември, представители на опозиционните партии в България се срещат с цар Фердинанд и го предупреждават за опасността от конфронтиране със съглашението, но вече е късно за това. Малко по-рано през август 1915г. в София е подписана военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България“, 

На 24 август правителството на Васил Радославов, сключва договор с Германия. България се присъединява към централните сили. В резултат на подписания мирен договор на 27 ноември 1919г., Южна Добруджа заедно със Силистра остава в пределите на Кралска Румъния...Краят на Първата световна война се оказва още една трагична страница в борбите на българския народ за национално обединение. Блестящите победи и саможертвата на българските воини, заедно с претърпените лишения и надеждите на цял народ са зачеркнати на полето на дипломацията. Правдиви са думите на героя от Дойран, генерал Владимир Вазов че „преживяното може да се опише с думите „Победа и…. погром. Величие и… падение.“, каза Кюшелиева.



Няма коментари:

Публикуване на коментар