понеделник, 1 април 2019 г.

Тутракан - малкият дунавски град с най-много музеи на глава от населението


През м. март 2019 г. стана факт първият от поредицата от пет форум сесии за обсъждане на местни стратегии за рибарските общности в трансграничния регион Румъния – България, създадени по проект „Мемофиш. Памет и бъдеще. Истории за дунавската цивилизация“. Форумът бе проведен в град Тутракан от СНЦ „Паралел-Силистра“, представен на форума от д-р инж. Диана Бебенова-Николова и от Моазес Мехмед.

Програмата включи и посещение на няколко обекта, свързани с основен поминък в града, стартирал като крепост „Трансмариска“ (в превод означава селище край блатата), какъвто е рибарството. Една тема, на която напоследък българи и румънци посвещават няколко проекта, а с европейски средства са и Малки инициативни групи, в които също има подобни събития.

В своеобразния екскурзионен тур се включиха 15 представители на неправителствени организации, сред които и Туристическо дружество „Дочо Михайлов“. Основен обект в него бе Етнографският музей „Дунавски риболов и лодкостроене“, който е единствен по рода си по цялото протежение на реката, преминаваща през 10 страни.

Участниците проекта се запознаха с експонатите в сградата, строена преди 112 година за градска баня, превърната в музей през 1974 г., благодарение на краеведа Рачо Змеев. За да събере под един покрив образци на хилядолетна традиция, изхранвала в продължение на векове жителите на Тутракан. Неслучайно в един период от време в Рибарската махала от живеещите 5 000 души повече от две трети са имали рибарлъка за основна дейност .

А както е известно, в река Дунав се срещат 80 вида риба. Към половината от тях ги има и в реката, преминаваща покрай земите на 4 общини в Крайдунавска Добруджа, вкл. покоряващата със своите габарити е моруната, наричана „господар“ на река Дунав. В момента е забранена за улов, защото е от застрашен есетров вид, даваща и много ценна стока, каквато е черният хайвер, и трябва да бъде запазена за поколенията. Близо 5 м е дълъг гигантът от този вид, уловен през 1942 г. във Видинско. През 2 000 г. и в Силистра е уловен екземпляр с впечатляващи размери.

Други риби емблеми на реката: сом, достигащ до 300 кг, както и шаран, влизащ в ролята на „цар“ – той е част от обредната система и е курбанът в името на покровителя на моретата св. Никола. Както се нарича и 150-годишният православен храм в Тутракан - намира се близо до реката и махалата на рибарите, всяка година на Никулден хтук се правят възстановки на стари обичаи.

В надувен вид за него ни припомня експонат в музея - повод за екскурзоводката да напомни, че моруната живее в Черно море, но хвърля хайвера в реката, откъдето до морето обратно стига едва 1 от 100 хил. от поколението й. Идва тук, защото почвата е камениста, а водата е студена, което покрива нейните „изисквания“, създадени като инстинкт от майката природа.

Музеят показва комплект от различни уреди (кошове, т.нар. гарда – отворена и затворена, кльонк, мрежи („ситни очи“), орие, дифан, ян, ласперник, чигарница, сетка, скомбрелница, уклейник, сертме и др.), ползвани в древността от славяни, траки, прабългари, както и от днешните поколения.

Някои от тях днес са забранени, защото с тях се проявява жестокост към рибното богатство в периода на ловуване, който е извън времевия отсек април-юни. 

В музея е виден макет и на водна мелница, каквито до преди 75 години е имало поне 7 в района, за да изпълняват ролята на плаващи воденици. В оригинален размер и вид една от този вид „стои“ срещу новия хотел „Дунав“ току в началото на Дунавския парк. 

По статистика от края на по-миналия век в Тутракан е имало 467 лодки, влизащи редовно в реката за улов на риба. От 7 г. децата започват да се учат на този занаят, но едва на 21 г. (женен и обучен) мъжът може да влиза в реката и да упражнява дейността.  Някога рибарите били на групи от 7 до 12 души, начело на всяка е стоял ватаф – най-големият късметлия или най-богатият от тях. 

Музеят предлага и етнографски образец на рибарска къща с вградена в стената многофункционална печка, както и умален модел на т.нар. лодка, известна като тутраканка. На нея е отделено повече място в една от възстановените рибарски къщи.

В момента в Тутракан има около 100 професионални рибари, а две са регистрираните специализираните борси в града. Някога в ранна пролет като са се наредели 1 000 лодки се образувала невероятна по своя изглед „черна лента“. Всяка „тутраканка“ е градена от бяло меше, черница или дива круша; имала е 22 „ребра“ с тегло повече от 200 кг. 

Изработката е ставала за седмица, за да бъде готова да приеме на територията си 4+1 души. В поддръжката на лодката също има разходи срещу професионална намеса. В днешно време от съвременни материали се произвеждат лодки от този тип в местното, някога държавно, а в момента приватизирано предприятие.

Русенски телевизионен екип засне по проекта филм за рибарите в Силистра, Тутракан и Кълъраш, за да бъде иман предвид при създаване на местната стратегия (3 приоритета с 8 мерки), за оформяне на дунавски културен маршрут, свързан с пътя на виното, рибарското наследство, следите от стъпките на римските императори, риболовен туризъм и т.н. 

Част от този маршрут се очаква да бъде и Архитектурен резерват „Рибарска махала“, в който влизат реставрирани  къщи. Едната от тях показва работилница за производства на лодка тутраканка. Някога на 7 места в града са ги произвеждали - било е занаят, който не се предава, а се „краде“. На 200 години е тезгяхът за дърводелските дейности в работилницата на последния мохикан ръчен производител – Румен Тросков.

Махалата, която е най-голямата по рода си по река Дунав, има и свой Посетителски център, където разказът за миналото и за настоящето на Тутракан продължава. Защото градът е малък, но е с 4 музея. Най-известният е „Мемориал гробница Шуменци 1916“, посветен на „Тутраканска епопея“ – победата на България на Добруджанския фронт в Първата световна война. Той е сред примерите как се поддържат традиции. Градът помни генерал Суворов от времето на императрица Екатерина Втора, за което свидетелства негов паметник, дарен от Санкт Петербург.

Свой колорит има и историческият музей в града, поместен в 120-годишна сграда във виенски стил – една от архитектурните „перли“ на града, някога предназначена за търговия със зърнени храни от тогавашния й собственик Димитър Теодоров. В период на възстановяване е крепостта „Трансмариска“. Има площ от 65 дка територия, а стената е с дължина от 1 000 м с 4 бойни кули, която е от времето на император Диоклециан – 294 г.

Тук е имало „поделение“ на 11-и Клавдиев легион, базиран в Дуросторум - днешна Силистра, пазил повече от 2 века дунавската граница на империята. Налична е била и корабостроителница – на пристанището в древността са спирали по 200-300 кораба годишно. Тутраканци с гордост си спомнят, че преди половин век в града е снимана първата серия на филмовия соцхит „На всеки километър“, както и част от историческия сериал „Записки по българските въстания“.

Обредният дом е също архитектурно бижу на града, където се помещава и новооткритата преди време галерия, която всяка година се обновява след провеждания през лятото пленер. Включително с увековечени дунавски залези, на които се твърди, че се възхищавал дори и пълководецът Суворов, а даже имало и картина с това съдържание, за която се твърди, че е съхранявана в Парижкия „Лувър“.

За тези и други интересни неща, свързани с Тутракан – Олтеница, но и с поречието на реката по нейното течение към Силистра – Кълъраш, ще имат спомен туристи от близки краища и от далечни страни, ако се осъществят на дело теоретични постановки, замислени по време на проекта „Мемофиш. Памет и бъдеще. Истории за дунавската цивилизация“. Работата по него продължава в практически план, като предстои разгръщане и в други посоки, включително опознаване на общностите – сред тях и рибарските, проучване на чужд опит в това отношение и прилагането му във вид, приспособим за българските и за румънските условия .



.


.



Няма коментари:

Публикуване на коментар