понеделник, 25 февруари 2019 г.

Проучване и филми показват в пълнота рибарските общности по Дунава

Първото по рода си теренно аудио-визуално проучване и документиране на материалното и нематериално културно наследство на рибарските общности от българската и румънската страна на поречието на Дунав приключи и скоро всички, които са любопитни за това как живеят и кои са рибарите, ще могат да ги видят. Това представлява проекта "Мемофиш - памет и бъдеще". 

"Риболовувахме най-вече заради хайвера, което в днешни дни е довело до масово изтребване. Женските при есетрата и моруната достигат до полова зрялост от 14 до 17 година. Това са праисторически риби, достойни за улов. Не се забравя такъв улов. Хубаво е, че забраниха риболова на есетрови риби, защото идните поколения няма да ги познават. На мен (риболова) ми беше страшно интересен, заради обичта към Дунава, обичта към риболова, на нас това си ни е потекло, а и на това разчитахме да преживяваме."  

Това разказва Георги Ангелов от Видин, а той е един от 30-те рибари, които ще видим скоро във филмите, заснети от екип на "Арена медиа". А видеото е само част от единственото засега проучване на рибарските общности по Дунав.

"Това са наистина хора, които рядко емоционално издават своята потребност да бъдат край Дунава, но реално не могат да живеят без реката. И българи, и румънци. Занаятът е труден, става все по-труден. Има млади хора, но няма наплив у хората да стават рибари, особено да си вадят хляба със стопански риболов. Правилата стават все повече и по-объркани. Правилата ги правят администратори, които не разбират от риболова. Тези хора не могат да живеят без да излязат всеки ден, освен ако не "валят камъни", както казват те."

Това казва Димитър Липовански - режисьор и един от операторите, пребродили цялото течение на реката, за да заснемат и запазят в удивително точен и красив разказ културата на рибарите в пет двойки селища от двете страни на Дунава - Силистра-Кълъраш; Сребърна-Мостищя; Тутракан-Олтеница; Русе-Гюргево и Видин-Калафат.

С видеокамери и фотоапарати от земята или от дрон високо над реката са документирани над 100 обекта на културното и природното наследство в тези региони. Интервюирани са 30 представители на рибарските общности. Създаден е огромен масив от фотоси, текстове и видеоматериали на български, румънски и английски език, до които в скоро време ще бъде осигурен свободен публичен достъп.

За да е наистина пълно изследването, заедно с творческия екип работят на терен зоологът Венцислав Петков, етнологът Искра Тодорова, историкът проф. Николай Ненов - всички те от Регионалния исторически музей в Русе, както и партньорите им от  Сдружение "Паралел - Силистра", Асоциация "Акчес" в Кълъраш и Местна рибарска група "Дунареа Кълърашеана".

"За мен Дунава е работно място - поле, в което откривам ежедневно нови неща. Имах възможността да видя Дунав от другата страна, откъдето не бях виждал тази река. Разликите не са големи. По-важното беше, че хората, с които говорихме от двете страни, рибарите, имат много близко отношение към реката до това на зоолозите и биолозите. Те знаят, че някои птици им ядат рибите, но са наясно, че няма как да бъде по друг начин. Никой не каза, че иска да изчезнат пеликаните и кормораните. 

Това да си рибар е дотолкова свързано с Дунава, че не могат да бъдат разглеждани поотделно. Ако изчезнат птиците, изчезват рибите, изчезват и рибарите. Има рибари, които не ядат риба. Те не го правят заради рибата, не го правят и заради парите. Те са сраснали с това място и не могат да си представят живота по друг начин." Това разказва зоологът Венцислав Петков, който е един от създателите на най-големия български сладководен аквариум - този на Екомузея в Русе: "А в Дунава риба има".

Няма коментари:

Публикуване на коментар