На 16 февруари т.г. се навършиха 30 години от официалното откриване на първата специализирана изложба с изображения от стара Силистра, дело на баща и син Герасимови - Петко Герасимов и Виктор Герасимов. Тя бе представена в Дома на архитекта в София между 16 и 28 февруари 1989 г. и съдържаше над 200 снимки със стари сгради на Силистра, направени от Петко Герасимов съвместно с Исторически музей Силистра, Съюз на архитектите в България – Дружество Силистра, и Национален музей на българската архитектура. Тази изложба е формалното начало на архива, посветен на Стара Силистра, който след няколко изложби и фотоалбум през 2013 година вече е сайтът www.starasilistra.com. 
От Фейсбук научаваме от Герасимови още: "От доста години се готвим за тази дата и направихме всичко възможно да издирим и покажем тази изложба отново в оригиналния си вид – стари класически снимки копирани по класически начин и старателно подредени в над 30 табла. Както голяма част от архивите на Силистра и България, и тези табла са унищожени и изхвърлени на боклука заедно с 80% от архива на музея на българската архитектура във Велико Търново. Дълго време търсихме и оригиналните фото ленти, за да ги сканираме и покажем отново как преди 30 години силистренци са видели старата архитектура на Силистра, но и там ударихме неколкократно на камък и след.
Намерихме лентите и на автора бе казано, че няма никакви права върху тях и не може да си ги получи дори и за един ден, за да ги сканира и представи отново, което си е грубо погазване на авторските права на автора. Но и този факт на поредно унищожение на архиви, и авторско право, свързани с историята на Силистра, не ни спря да направим юбилейна фотоизложба.
На 19 февруари от 17 часа в Художествена галерия – Силистра ще бъде открита поредната ни юбилейна фото изложба с изображения от Стара Силистра. Акцентът й е архитектурата на Силистра в близкото и далечното минало. В нея ще има възможност да се видят сгради и къщи, които са отдавна съборени и забравени; макети и скици за бъдещи, но нереализирани проекти, свързани с архитектурното развитие на града; масовото строителството на нови жилищни сгради на Силистра през 80-те години, както и много други интересни и за първи път показвани кадри от семейния архив, в който вече има над 50 000 изображения."
Из интюрвю с Петко Герасимов в Общинско кабелно радио в Силистра
Моят архив е над 50 000 негатива. Първо беше много трудно. Времето уж е пари, ама няма как да се оцени. Имаше един такъв момент, че когато почнахме да правим изложбата, на нас ни беше обещана по-голямата част от галерията и ние я направихме. Няколко дни преди откриването се оказа, че ни дават малката част и много от нещата бяхме приготвили нямаше как да ги включим. Иначе финансово…., това е отпечатването на тези 50 табла, коктейла, наема за галерията и т.н.
Аз обичам нашия град. Далеч съм от мисълта, че той е най-красивия тград, просто той си е моят град. Посланието е: колкото се може да запазим, това което имаме.
Какво ви е мнението относно младите фотографи, които се изявяват и в интернет?
Фотографията става лесна и все по-лесна. Затова и много от хората мислят, че са фотографи. Вземаш телефона или апарата, щракаш и казваш: „Направих велика снимка“. От 100 фотографи едва ли има един, два или трима. Останалите са т.нар. щракаджии. И всяко нещо щракнато, то за него става велико. Снимал си гаджето и го пуснал 100 пъти във Фейсбук. И гаджето му страшно доволно. Това не е фотография. В този ред на мисли ще кажа, че в 90% от селфитата човек се снима от 1 метър и лицето му излиза като краставица, но нали всеки е по-някакъв начин нарцис, той се харесва и го пуска, без да забелязва колко е грозен. И което е най-странното, за което не се замисляме, че ние в този вид с тази изкривена физиономия ще останем в паметта и в историята.
Какво е най-важно за една снимка, за да я наречете сполучлива?
Хубавата е много сложна снимка. В болшинството от случаите архитектурата са някакви геометрични елементи, ти преценяваш, дали да бъдат изкривени, дали от правоъгълника да направим някакъв трапец или да бъде чист правоъгълник. Отдавна, когато са правени картички на градовете, изискването е било да бъде с един нормален обектив, който има обхват 45 градуса до 50. С други обективи не се е снимало, а сега понеже апаратите имат един куп възможности, всеки снима, пускат се криви сгради, и то грозно криви.
Защо трябва да дойдат силистренци на изложбата?
Из интюрвю с Петко Герасимов в Общинско кабелно радио в Силистра
Каква е идеята на изложбата?
Идеята е много стара: да покажем и съхраним архитектурното наследство на Силистра. В някъде около 50 картини. Основно аз съм автор, обаче тъй като тези неща са част от нашия сайт „Стара Силистра“, а в него има и много лични архиви, като се замисля имам снимки от архива на Милен Теодоров, Траян Георгиев и др. Има и много материали, които са закупени от цяла Европа. Основно са снимки, които аз съм правил. Първата моя снимка е от 1969 г. - голяма панорама на ул. „Симеон Велики“. Идеята беше да сложим снимки и от 1959 г., но не стигна местото. Има и снимка от 1959 г. на пазара.
Какво ви струва от финансова гледна точка?
Моят архив е над 50 000 негатива. Първо беше много трудно. Времето уж е пари, ама няма как да се оцени. Имаше един такъв момент, че когато почнахме да правим изложбата, на нас ни беше обещана по-голямата част от галерията и ние я направихме. Няколко дни преди откриването се оказа, че ни дават малката част и много от нещата бяхме приготвили нямаше как да ги включим. Иначе финансово…., това е отпечатването на тези 50 табла, коктейла, наема за галерията и т.н.
Купуват ли силистренци от вас картини?
Не купуват, защото ние сме направили от много години сайта „Стара Силистра“ и всеки, който, каквото харесва може да си го свали безплатно. В интерес на истината притежаването на тези кадри, ако ги вземат от нас ще бъдат много по-качествени. От сайта колкото и да ги сваляш, все пак е интернетско изображение.
Какво е посланието на изложбата?
Какво ви е мнението относно младите фотографи, които се изявяват и в интернет?
Фотографията става лесна и все по-лесна. Затова и много от хората мислят, че са фотографи. Вземаш телефона или апарата, щракаш и казваш: „Направих велика снимка“. От 100 фотографи едва ли има един, два или трима. Останалите са т.нар. щракаджии. И всяко нещо щракнато, то за него става велико. Снимал си гаджето и го пуснал 100 пъти във Фейсбук. И гаджето му страшно доволно. Това не е фотография. В този ред на мисли ще кажа, че в 90% от селфитата човек се снима от 1 метър и лицето му излиза като краставица, но нали всеки е по-някакъв начин нарцис, той се харесва и го пуска, без да забелязва колко е грозен. И което е най-странното, за което не се замисляме, че ние в този вид с тази изкривена физиономия ще останем в паметта и в историята.
Какво е най-важно за една снимка, за да я наречете сполучлива?
Много е сложно. Ако говорим за портрет, тя първо трябва да е ефектна. Аз мисля, че никой няма право да снима себе си и останалите, и да ги прави грозни. Когато това е правено с желание да покажеш нещо по някакъв начин красиво, макар и странно, и едно да покажеш колко е грозно и смешно е съвсем друго. Има едни изисквания в портретната фотография в зависимост от това с какъв обектив да бъде сниман, как да бъде сниман. Твърдо мога да кажа, че независимо от големите реклами, хубав портрет с телефон не може да се направи. Когато говорим за архитектура, например може да бъде снимана по много начини. Първата особеност е, че ние не можем да въртим сградите и да ги снимаме, както желаем, като бихме могли да завъртим един модел, който снимаме. Затова хубавата снимка на сграда се прави много дълго време. Минаваш, наблюдаваш, кога, какво е осветлението по обед, вечер, залез. А обикновено какво става. Решаваш да направиш снимка на галерията. Отиваш пред галерията, щракваш и заминаваш. Това не е хубавата снимка.
Хубавата е много сложна снимка. В болшинството от случаите архитектурата са някакви геометрични елементи, ти преценяваш, дали да бъдат изкривени, дали от правоъгълника да направим някакъв трапец или да бъде чист правоъгълник. Отдавна, когато са правени картички на градовете, изискването е било да бъде с един нормален обектив, който има обхват 45 градуса до 50. С други обективи не се е снимало, а сега понеже апаратите имат един куп възможности, всеки снима, пускат се криви сгради, и то грозно криви.
Какво ви носи фотографията?
Тя е памет. За мен едно от най-великите изобретения на човечеството, това е фотографията и звукозаписа. Даже се учудвам на създателите, че са помислили и са повярвали, че е възможно да бъде запазен мига. Мигът като звук и мигът като изображение. На моите снимки се виждат вече изчезнали неща. Те съществуват само в този си вид, в който ги е видял фотографът. Също е и с музиката - записано. Най-нетрайното нещо в този свят е спектакълът, дали ще бъде театър, концерт. Фотографията и звукозаписът - това е памет и осъзнавайки това, трябва много отговорно да решите какво трябва да остане в тази памет - грозното или красивото!
Защо трябва да дойдат силистренци на изложбата?
Силистренци трябва да дойдат да видят много неща, които вече не съществуват. Много неща, които вече са загубени. В смисъл сградите са съборени. И един сантимент към старото време. Ще видят, че в Силистра например е имало „плаващ ресторант“ и т.н.
------------------------------------------------------------------------------------
Гледайки тази изложба на мен ми навява лека носталгия, по старата градска архитектура, която правеше града ни един творчески малък град, в който можеш да намериш музата, която те кара да твориш“, сподели председателят на дружеството на местните художници Димитър Кулев. Директорът Йордан Колев от своя страна сподели, че това е една много интересна изложба със свое място в културния живот на града и някак неусетно вплете идеята, съществувала преди години, Силистра да бъде обособена алея на занаятите, която така и не се осъществи. „Подобен род изложби се харесват от хората, защото те ни потапят в атмосферата на времето и спомените, а там винаги и интересно, сподели Йордан Колев.
Няма коментари:
Публикуване на коментар