От гласуването в пленарна зала зависи дали депутатите ще наложат цензура на медиите или ще направят подходящ баланс между основните права
18.01.2019 г.
Александър Кашъмов, юрист, правен екип на Фондация ПДИ
На 16 януари 2019 г. водещата Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред прие на второ четене измененията и допълненията в Закона за защита на личните данни. Промените целят регламентиране на защитата на личните данни в рамките на съдебната система, както и въвеждане на част от разпоредбите на Общия регламент за защита на данните, които нямат пряко действие.
Текстовете на законопроекта бяха подобрени след обществения дебат през 2018 г., като много от критиките и бележките в дискусията бяха съобразени и взети предвид. На заседанието на парламентарната комисия в сряда се разгоря отново дебат по разпоредбата, която се отнася до баланса между свободата на изразяване за журналистически цели и правото на защита на личните данни. Въпросът бе поставен от Програма достъп до информация (ПДИ), която подложи на критика въвеждането на 10 критерия, въз основа на които ще се преценява дали журналистическото слово е законосъобразно или пък нарушава защитата на личните данни.
Според ПДИ по този начин „излиза, че свободата на словото е изключение от принципа, който е защита на личните данни“. В становището на неправителствената организация се заключава, че „От систематичното тълкуване на разпоредбите се разбира, че надзорният орган ще има правомощието да проверява дали е налице „законосъобразно обработване за журналистически цели“ за всеки конкретен случай, което означава, че ще се изисква документиране на спазването на посочените по списък критерии. Намерението да се трасира по този начин пътят за проверки в медиите се потвърждава от великодушното изключение по ал.4 и на двете разпоредби (на вносителя и на Работната група), според което проверката „не може да води до разкриване на тайната на източника на информация“.
Председателят на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Цветан Цветанов покани членовете на работната група, работили по текстовете преди второ четене и присъстващи на заседанието, да изразят позиции по така изложените критики. След обмяна на мнения стана ясно, че надделява виждането за коригиране на текста вместо за цялостното му отпадане. Постигна се съгласие, че разписаните критерии не следва да се прилагат кумулативно, т.е. намерението не е да се възложи на всеки журналист да обоснове наличието на 10-те точки преди да започне да пише статия. Текстът трябва да гласи, че „балансът между свободата на изразяване и правото на защита на личните данни се преценява въз основа на следните критерии, доколкото са относими“. Изразът „доколкото са относими“ обаче липсва в настоящия текст.
Действително 10-те критерия, предложени в законопроекта, са изведени от практиката на Европейския съд по правата на човека, но е под въпрос дали подробното им записване в закона ще доведе до точен баланс. Това ще се види в практиката по прилагането на изменения ЗЗЛД. Предстои народните представители да спазят обещанието си да внесат коригирания текст при обсъждането на законопроекта в пленарна зала. Оставянето на редакцията във вида, в който е в момента, съдържа опасност от посегателство върху свободата на словото в критичните за властта публикации.
„Не можем да се освободим от безпокойството, че предлаганата уредба е равнозначна на въвеждане на цензура, в нарушение на чл.40 от Конституцията“, завършва становището на ПДИ. „И то при широкия дебат през последния четвърт век относно медийната свобода, довел до това, че Съветът за електронни медии е независим регулатор, който освен това няма правомощия по отношение на печатните и интернет медиите, и че спазването на основните човешки права при извършване на журналистическа дейност е предмет на саморегулация и на контрол единствено от съдилищата“.
Текстовете на законопроекта бяха подобрени след обществения дебат през 2018 г., като много от критиките и бележките в дискусията бяха съобразени и взети предвид. На заседанието на парламентарната комисия в сряда се разгоря отново дебат по разпоредбата, която се отнася до баланса между свободата на изразяване за журналистически цели и правото на защита на личните данни. Въпросът бе поставен от Програма достъп до информация (ПДИ), която подложи на критика въвеждането на 10 критерия, въз основа на които ще се преценява дали журналистическото слово е законосъобразно или пък нарушава защитата на личните данни.
Според ПДИ по този начин „излиза, че свободата на словото е изключение от принципа, който е защита на личните данни“. В становището на неправителствената организация се заключава, че „От систематичното тълкуване на разпоредбите се разбира, че надзорният орган ще има правомощието да проверява дали е налице „законосъобразно обработване за журналистически цели“ за всеки конкретен случай, което означава, че ще се изисква документиране на спазването на посочените по списък критерии. Намерението да се трасира по този начин пътят за проверки в медиите се потвърждава от великодушното изключение по ал.4 и на двете разпоредби (на вносителя и на Работната група), според което проверката „не може да води до разкриване на тайната на източника на информация“.
Председателят на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Цветан Цветанов покани членовете на работната група, работили по текстовете преди второ четене и присъстващи на заседанието, да изразят позиции по така изложените критики. След обмяна на мнения стана ясно, че надделява виждането за коригиране на текста вместо за цялостното му отпадане. Постигна се съгласие, че разписаните критерии не следва да се прилагат кумулативно, т.е. намерението не е да се възложи на всеки журналист да обоснове наличието на 10-те точки преди да започне да пише статия. Текстът трябва да гласи, че „балансът между свободата на изразяване и правото на защита на личните данни се преценява въз основа на следните критерии, доколкото са относими“. Изразът „доколкото са относими“ обаче липсва в настоящия текст.
Действително 10-те критерия, предложени в законопроекта, са изведени от практиката на Европейския съд по правата на човека, но е под въпрос дали подробното им записване в закона ще доведе до точен баланс. Това ще се види в практиката по прилагането на изменения ЗЗЛД. Предстои народните представители да спазят обещанието си да внесат коригирания текст при обсъждането на законопроекта в пленарна зала. Оставянето на редакцията във вида, в който е в момента, съдържа опасност от посегателство върху свободата на словото в критичните за властта публикации.
„Не можем да се освободим от безпокойството, че предлаганата уредба е равнозначна на въвеждане на цензура, в нарушение на чл.40 от Конституцията“, завършва становището на ПДИ. „И то при широкия дебат през последния четвърт век относно медийната свобода, довел до това, че Съветът за електронни медии е независим регулатор, който освен това няма правомощия по отношение на печатните и интернет медиите, и че спазването на основните човешки права при извършване на журналистическа дейност е предмет на саморегулация и на контрол единствено от съдилищата“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар