понеделник, 21 януари 2019 г.

Сумата, заплащана за 500 раждания, е по-малка, отколкото за километър асфалт

Назаем от профила във Фейсбук на Общинско кабелно радио Силистра
21 януари – Ден на родилната помощ, отбелязван тържествено и в АГ отделенията на болниците и клиниките. Всеки, който работи в АГ-отделение носи отговорност за два живота едновременно - на майката и на детето. Понякога признателността към свършената работа е най-голямата мотивация, а за тези, които посрещат живота, тя е от решаващо значение. Разговор с началника на Акушеро-гинекологично отделение на Многопрофилна болница за активно лечение Силистра АД д-р Георги Костов: за истинската действителност, без фалш и измислици. Откровен разговор за проблемите – такива, какви са. За призванието да си лекар професионалист и за удовлетворението от това да си отдаден на работата, която е животът ти.
Д-р Георги КОСТОВ, празник ли е за Вас 21 януари?
21 януари за нас е голям празник! Това е нашата Коледа! Празникът на акушер-гинеколозите, на акушерките, на родилните отделения в цялата страна, празник на родилната помощ. Докато 8 януари е Бабинден, старата традиция, когато бабите са помагали на родилките. 
Колко са родените бебета през миналата 2018 г. в сравнение с 2017 г.?
Родените бебета намаляват. Около 350 са в Силистра. Нямам данни за Дулово и Тутракан, но като цяло бройката категорично ще бъде по-малка, отколкото е била през годините. Това е тенденцията, която я има за цяла България, макар че някъде отчитат с 30-40 бебета повече. Това не са бебета, които са от този район, от който се дават данните и сведенията. Преди дни се родиха две бебета на две момичета от Силистра - едното в Испания, другото във Финландия.
Правят ли се постъпки да се увеличи на раждаемостта за България?
Мога да кажа, че това което се получава като работа, като екипна работа и като оценка по пътека за раждане, сумата която се заплаща, например за 500 раждания е по-малка отколкото 1 км асфалт. Това е тревожна тенденция…Тази тенденция много отдавна е тревожна. Въпросът е някой да се тревожи. Има ли нещо, което по някакъв начин да не реши…Обикновено се правят много комисии, правят се много анкети, дават се данните и всичко е дотам. 

Тревожното е не, че раждаемостта намалява, тревожното за мен е, че броят на родилките, които са неграмотни, става все по-висок. Имаме 1, 5 млн. българи навън, които са дали за тези години близо 1 милион деца, родени извън България. 1989 -1990 г., мисля, че бяха около 140 хиляди раждания в цялата страна, сега са под 60 хиляди. Това са данните и няма как да избягаме от тях. Раждаемостта си пада главоломно, родилни отделения, които бяха с 12-13 хиляди раждания, сега говорят за 4-5 хил. Няма как да се избяга от тази статистика, нещата са ясни открай време. 

Всеки си търси препитание по този свят. Напуска се държавата, заминава. Българите раждат в по-късна възраст, вдигна се възрастта за раждане. Малолетните раждат неграмотни и си остават неграмотни. Този проблем съм го изтъквал винаги и ме боли затова. Хубаво е, когато на родилката идва моментът за раждане, да разговаряш на език достъпен, да й бъде обяснено какво да направи, как да го направи, защо да го направи, да може да има допир между пациента и лекаря, което тук вече е почти невъзможно.

Какво се случва, когато бременността е нежелана?
Нежеланата бременност се случва. Имаш малко дете, забременяла си, нямаш възможност да гледаш второто. Това е нежеланата бременност. Пак е дело на любовта. Може би и аз не съм бил предвиден. Голяма съмнение имам, че като второ дете с голяма разлика, на времето не съм бил предвиден, но са ме оставили на този свят. Не съм бил желана бременност, но съм много хубав син сега. 

За област Силистра какъв е процентът на абортите...много малък. Около 150-200 аборта. Много от абортите стават спонтанни. Има отклонения в развитието на самата бременност, където се налага да се прекъсне желана бременност, което си е една трагедия. Истината е, че за население, като нашето в града, може би едни 500-600 раждания на година щяха да бъдат идеални. Това са около 350, но държа да отбележа, че не са само от Силистра. Има от селата, и от Дулово, и от други места. Силистренци раждат и в Тутракан, и в Русе. Бройката е 300 деца, които след 7 години ще бъдат първи клас, което прави 10 класа по 30 ученици.

Какво е най-важното за една нормална и спокойна бременност?
Доверие в лекаря, никакво ровичкане в интернет и спокойствие. Колкото повече се рови в интернет, толкова повече тревога настава. В интерес на истината, интелигентни жени карат по-трудно бременността, защото много четат и се тревожат дали нещо ще им се случи. Ако трябва аз да им кажа какво ще им се случи през цялата бременност, въобще няма да забременеят. Избягвам да им говоря какво може да им се случи. Каквото има да се случва, се случва.
Проблем ли е, когато се сменя гинекологът по време на бременността?
Напълно нормално е. Нямаш ли му доверие на този човек, при когото ходиш, напълно нормално е да отидеш при друг. Въпрос на избор е. Няма защо да се сърдят пациентите на лекаря, нито лекарят на пациентите. Тук е въпрос на доверие.
Кой начин на раждане е най-здравословен?
Полемика се води тези дни по телевизиите, че много секционни раждания са правени в България. Според мен няма значение начинът. Който иска нека да спори. Въпросът е изходът да е добър и за майката, и за бебето. Защото, ако не вземеш решение на време да направиш секцио, и нещо се увреди бебето – виновен си! Ако си го взел много късно решението и не си го взел правилно, пак си виновен! 

Много са факторите, които в последно време накараха акушер-гинеколозите да работят по този начин, т.е. да вдигнат процента на секционния начин. Има едно нещо, което не бива да се допуска в медицината, но вече навлезе - „да не стане нещо“. Такова нещо в медицината няма. Всеки го е страх да не го разпънат на кръст по телевизиите, защото за родилки и деца сме много уязвими в цялото общество. Уязвими сме, когато говорим за техните трагедии. 

Обаче не сме уязвими, когато трябва да дадем пари, за да им помогнем. Когато трябва да направим много по-добра родилната помощ, да се отделят много повече пари за тази работа. Раждането беше 700 лв, сега е 750. При положение, че имаме 8 човека – екип на секцио, престой в болница, лекарства. Това е оценката на обществото за нашия труд. Така са оценили и министерството, и здравната каса. Това е, което ни се дава. Искате някой да ни уважава. Достойно е да вдигнеш заплатата на учителите, достойно е. Ние сме зависими от здравната каса. Не е достойно да поддържаш цени на извършен труд, който е под самата себестойност. Благодарен съм на тези, които идват и ми честитят с благодарност, с всичко. Ние не сме богове, не можем да помогнем на всеки един, и при нас има неудачи. Но за всеки един детски или майчин живот ние се борим.

Ин-витрото предпочитан метод ли е?

Щом има успех - да! Дори и 40 деца да се родят, ползва се. В Тутракан се правят голям брой от силистренските бебета. Има и при нас, раждат и в Тутракан. Ние имаме, мисля само две двойки ин-витро, останалите 7 двойки близнаци бяха нормално заченати.
Какво научихте за женската психика?
Че е много крехка. Особено по време на бременност. Само да и кажеш, нещо негативно и им се отразява много зле. Затова, като срещате бременна жена трябва да й кажете колко е хубава и колко е красива. Раними са. Поначало жената е едно цвете, но бременната жена е много ранимо цвете. Има теории, които казват че болестите идват от емоциите..., отрицателните емоции дават отражение. Има определен тип заболяване при жените, които се отключват след силни отрицателни емоции. Една загуба на близък, катастрофа, някаква трагедия..., и се отразява върху тяхното хормонално състояние.

Как да се предпазват жените от ракa на маточната шийка?
Веднъж в годината трябва да се посещава лекар. През последните 3-4 години жените имат сравнително богата акушеро-гинекологична култура, защото идват и искат да им се направи т.нар. цитонамазка. Най-лесното изследванее и става бързо: в 99% може да се отрие рак в ранна фаза. В момента извършваме и типизация, където можем да открием по-точните вируси, които са онкологенни. С малки корекции на маточната шийка нещата могат да бъдат отстранени.
Защо избрахте точно тази професия?
Мисля, че тя ме избра. Това е съдба. Другото може да е професия. Акушерството е съдба. При нас са смесени две специалности – акушерство и гинекология. Гинекологията може да ми е професия, но акушерството е съдба. Там се преценява моментът. Как бебето се движи. Навреме да вземеш решението, бебето да слезе до определен степен, за да можеш да помогнеш. Да не рискуваш повече. Това са решения, които изискват голям обем от наука и мисъл. Много от майките в момента на раждане не мислят за живота на бебето. Те мислят за себе си, мислят, че ги боли. И тази болка трябва по някакъв начин да бъде отстранена. Раждането е болка. Както любовта е болка, както и раздялата е болка. Хубавите неща в този живот обикновено са малко болезнени.
Повишавате ли тон по време на работа?
Категорично. Когато извикаш понякога, те се стряскат и почват да вършат това, което им се казва. В определени моменти жените не са контактни и трябва да ги стреснеш, за да могат да разберат. Трябва да се диша. Паниката си идва, уплахата, болката. Когато всичко мине, са благодарни и усмихнати.
Кой е най-запомнящият момент във вашата практика?
Много са. Има ли сме родилки, които са били с „единия крак, даже и с двата“. Даже и сега се натъжавам за някои от тях. Изискваше се много кръв, кръвопреливане, специални препарати, изисква се грижа. Не е професия, която да я живееш постоянно. Натъжавам се, защото живееш с тези проблеми, с тези пациенти. Добре е човек да е малко темерут, да не ги носиш вкъщи. Аз живея постоянно с тях и ги помня. Миналата година бяха шест случая, които съм ги мислил много тревожно. По предната бяха осем. Надявам се тази година да няма нито един.
Какъв е вашият апел към пациентите?
Да бъдат по-вежливи. Да ни уважават. Не само нас акушер-гинеколозите и останалите лекари. В крайна сметка в този град сме много малко и ще намаляват много повече. Лекарите ще намаляват в Силистра. Силистренци ги чакат много тежко бъдеще от страна на медицинската помощ. Още не са осъзнати. Младите кадри ги няма, но и да дойдат, им трябва време да се научат.
Повече ли са благодарните пациенти в сравнение с неблагодарните?
Аз съм благодарен, когато си отиват оперирани гинекологично. За майки с децата…Аз съм благодарен. Те дали са благодарни, аз не знам. Аз съм благодарен, че съм видял как си отиват живи и здрави вкъщи.
Ако трябва с три думи да се опишете, кои ще са те?
Последна мисъл на родилно отделение, постоянна мисъл как да бъдат подобрени нещата и като база, като персонал и една малка част личен живот.
Щастлив човек ли е д-р Георги Костов?
Категорично съм щастлив! Ако трябва още веднъж да живея живота си,
щеше да бъде абсолютно по същия начин. Със всички срещи и това, което си е било. Децата ми са прекрасни. Работят медицина. Работят по-добре от мене. Чувствам се прекрасно. Живял съм добре. Не съжалявам за нищо!

Няма коментари:

Публикуване на коментар