Книга за археологията и историята в Дуловско

Силистренският историк Георги Атанасов – началник на Археологическата експозиция на Регионален исторически музей Силистра, и дългогодишният директор на Исторически музей Дулово Белчо Маринов издадоха книга за археологията в Дуловския край, наречена „Към и археологията и ранната история на Дуловския край“.

Тя съдържа хронология на проучванията на миналото в района, благодарение на легендарния Карел Шкорпил, сложил началото преди 120 години с преглед на средновековните крепости до селата Скала, Руйно и Окорш, които дори е документирал в издание в Константинопол.

От материала става ясно също, че през 1970 г. са първите сериозни проучвания на Сухоречието, което от Силистренска Добруджа до Добрич е общо 65 км, дело на проф. Ст. Ваклинов. Години по-късно проф. дин Георги Атанасов провежда експедиции по средното русло на сухоречието, откривайки скални манастири, църкви и килии.

Откривателска дейност провежда и в сухоречието Синебир, намирайки и тракийско скално светилище в района на с. Руйно. Със съдействието на Карани Кадир прави археологически обход на района край с. Яребица и регистрира новооткрита селищна могила от каменно-медната епоха. Заедно с доц. д-р Валери Йотов работят в края на 80-те и в началото на 90-те години на обекта ранносредновековна крепост до с. Скала., находките от които се намират в музеите в Тервел и в Дулово.

Други проучвания, също представени в книгата са: проф. Рашо Рашев – средата и края на 70-те години на миналия век – проучвания на трите крепости; 80-те г. – Иван Бъчваров – документира и датира енеолитни селищни могили до Дулово, Межден и Раздел; изработва и археологическа карта на района.

Последният раздел на книгата е посветен на новата и най-новата история на Дулово, отразена и в дейността на навършилия 20 години местен музей. Става дума за периода след Освобождението през 1878 г., когато тогавашната дуловска околия, прекратила съществуването си през 1958 г., обхваща 75 селища и е достигала до река Дунав.

От написаното научаваме, че първата обществена сграда в някогашното село, което сегашното си име получава на 27 юни 1942 г., а преди се е казвал Аккадънлар, е построена през 1882 г. – на несъществуващо вече светско училище, а година по-късно – постройка за мирово съдилище. Читалището – тогава наричано „Саморазвитие“, също е сред първите със собствен дом (1895). Всъщност, Дулово става град през 1960 г., когато е открита и железопътната гара.

Любопитното е, че в Дулово първият вестник е от 1903 г. (за сравнение – в Силистра и Тутракан вестникарското дело се пръква двадесетина години по-рано). А радиовъзел – от 1953 г., прераснал 60 години след това в ефирно радио. Година след това факт става киносалонът, а след още една – завършва първият випуск на местното средно училище.

Преди 91 години започва градежът на църква в Дулово – в румънския период, завършена десетина години по-късно. В града аптека има от 1937 г. Три години по-късно след възвръщането на Южна Добруджа към България в Дулово е създадено занаятчийско сдружение. В онези години в населеното място е имало 34 кладенеца с неособено чиста за пиене вода.

И други интересни факти са споменати в публикацията на Белчо Маринов, в която са намерили място и имена на хора, заслужили правото да бъдат сред първостроителите на Дулово като съвременен град – център на една от големите общини в Крайдунавска Добруджа.