Педагогът Господин
Великов от село Проф. Иширково, който тази година навърши 84 години, издаде
поредните си две книги, с които творбите му – основно в сферата на краеведиката,
вече са общо 16 (с
допълнените издания на някои от тях),
като първата е издадена през 1983 г. („По пътя към безсмъртието“).
Едната от новите му
книги е посветена на местния православен храм („За църквата „Свети пророк Илия“) в
родното му село, в което е учителствал и е бил на обществена работа. За пореден
път читателят научава факти за началото на едно от най-големите в миналото
населени места в област Силистра. Цитира и част от народна песен, завършваща
призивно: „Пазете вярата християнска, че е от слънце по-силна“, след като отразява
потурчването в Ксантийско през 18-ия век.
За църквата, когато
конкретно става дума, авторът обявява, че преди съграждането й, местните хора са ползвали свещеници от
Калипетрово и от Смилец, но с годините установили, че е трудно да стоят до
вярата по този начин. И решават, че трябва да извървят друг път, за да имат
непосредствена възможност да се черкуват.
Така през 1904 г. се
заражда идеята в средите на учители и по-будни иширковци (всъщност, селото носи името на
географа Анастас Иширков от 1942 г.),
когато започва събирането на средства за християнската обител. Закупени са
материали, а известни майстори от Търновско и Дряновско са ангажирани с
градежа.
С обзавеждането
процесът продължава през 1907 г. Знае се, че са закупени от Йовко Виков и от
Ст. Блъсков, а някои от иконите са дарени от силистренци и от майстори
строители, както и от свещеник Илия Барабонков, на чийто род също е посветена
книга, издадена през 2008 г. Икони са рисувани и в дома на Малчо Куртев. Иконостасът
е монтиран през 1910 г., три години след освещаването на църквата от Негово
Високопреосвещенство Василий – митрополит на Доростоло-Червенска епархия.
Станало е на 2 юли
19107 г. по време на кметуването на Петър Колев от село Смилец. Любопитното е,
че тогава се заражда и идеята селото – в оняа момент Кочина, да получи
по-лицеприятно име – примерно да се нарича Красно село.
Свещеник Барабонков вече служи в местен храм, но съдбата към него и семейството му не е благосклонна, защото десетина години по-късно той е челядта му са сред насилствено отвлечени в Молдовата 25 000 българи от Крайдунавска Добруджа, 165 от които от сегашното село Проф. Иширково.
Свещеник Барабонков вече служи в местен храм, но съдбата към него и семейството му не е благосклонна, защото десетина години по-късно той е челядта му са сред насилствено отвлечени в Молдовата 25 000 българи от Крайдунавска Добруджа, 165 от които от сегашното село Проф. Иширково.
През последните 46
години църквата в селото се обгрижва заедно с посестримите си от селата Смилец,
Брадвари, Калипетрово и Сърпово от отец Добрич Чаков – ставрофорен иконом и
протосингел на Доростолска епархия, кой то към момента на написване на книгата
е на 68 г. и има 46-годишна свещеническа карира.
Възпитаник е на
Софийската духовна семинария „Свети Иван Рилски“ в Черепиш и е защитил докторска
дисертация в Багословския факултет на Киевския държавен университет на тема „Църковните
връзки между Кишиневската митрополия и Българската православна църква. Негови предшественици
са 14 отци, сред които духовни лица от Дулово и от с. Кулата (Русенско). През тези 112 години, откакто
църквата е действаща, е имало 11 клисари, последните 5 от които са жени.
Другата нова книга на
г-н Великов е свързана с представяне на рецензии на негови предишни творби („Статии и рецензии“ за книги на Господин Великов от село Проф. Иширково, Силистренско),
вече представени пред обществеността или публикувани в различни издания (сайта „Парелел44“, в. „Силистра
прес“, в. „Дръстър прес“ и др.).
Сред авторите са проф. Иван Недев, проф. Георги Атанасов, доц. Румяна Лебедова,
краеведът Вълчо Радев, библиотечната специалистка Димитрина Христова, журналистите
Йордан Георгиев и Пламен Петров.
Няма коментари:
Публикуване на коментар