петък, 27 юли 2018 г.

Краеведът Господин Великов с нови две книги


Педагогът Господин Великов от село Проф. Иширково, който тази година навърши 84 години, издаде поредните си две книги, с които творбите му – основно в сферата на краеведиката, вече са общо 16 (с допълнените издания на някои от тях), като първата е издадена през 1983 г. („По пътя към безсмъртието“).

Едната от новите му книги е посветена на местния православен храм („За църквата „Свети пророк Илия“) в родното му село, в което е учителствал и е бил на обществена работа. За пореден път читателят научава факти за началото на едно от най-големите в миналото населени места в област Силистра. Цитира и част от народна песен, завършваща призивно: „Пазете вярата християнска, че е от слънце по-силна“, след като отразява потурчването в Ксантийско през 18-ия век.

За църквата, когато конкретно става дума, авторът обявява, че преди съграждането й,  местните хора са ползвали свещеници от Калипетрово и от Смилец, но с годините установили, че е трудно да стоят до вярата по този начин. И решават, че трябва да извървят друг път, за да имат непосредствена възможност да се черкуват.

Така през 1904 г. се заражда идеята в средите на учители и по-будни иширковци (всъщност, селото носи името на географа Анастас Иширков от 1942 г.), когато започва събирането на средства за християнската обител. Закупени са материали, а известни майстори от Търновско и Дряновско са ангажирани с градежа.

С обзавеждането процесът продължава през 1907 г. Знае се, че са закупени от Йовко Виков и от Ст. Блъсков, а някои от иконите са дарени от силистренци и от майстори строители, както и от свещеник Илия Барабонков, на чийто род също е посветена книга, издадена през 2008 г. Икони са рисувани и в дома на Малчо Куртев. Иконостасът е монтиран през 1910 г., три години след освещаването на църквата от Негово Високопреосвещенство Василий – митрополит на Доростоло-Червенска епархия.

Станало е на 2 юли 19107 г. по време на кметуването на Петър Колев от село Смилец. Любопитното е, че тогава се заражда и идеята селото – в оняа момент Кочина, да получи по-лицеприятно име – примерно да се нарича Красно село.

Свещеник Барабонков вече служи в местен храм, но съдбата към него и семейството му не е благосклонна, защото десетина години по-късно той е челядта му са сред насилствено отвлечени в Молдовата 25 000 българи от Крайдунавска Добруджа, 165 от които от сегашното село Проф. Иширково.

През последните 46 години църквата в селото се обгрижва заедно с посестримите си от селата Смилец, Брадвари, Калипетрово и Сърпово от отец Добрич Чаков – ставрофорен иконом и протосингел на Доростолска епархия, кой то към момента на написване на книгата е на 68 г. и има 46-годишна свещеническа карира.

Възпитаник е на Софийската духовна семинария „Свети Иван Рилски“ в Черепиш и е защитил докторска дисертация в Багословския факултет на Киевския държавен университет на тема „Църковните връзки между Кишиневската митрополия и Българската православна църква. Негови предшественици са 14 отци, сред които духовни лица от Дулово и от с. Кулата (Русенско). През тези 112 години, откакто църквата е действаща, е имало 11 клисари, последните 5 от които са жени.

Другата нова книга на г-н Великов е свързана с представяне на рецензии на негови предишни творби (Статии и рецензии за книги на Господин Великов от село Проф. Иширково, Силистренско), вече представени пред обществеността или публикувани в различни издания (сайта „Парелел44“, в. „Силистра прес“, в. „Дръстър прес“ и др.). Сред авторите са проф. Иван Недев, проф. Георги Атанасов, доц. Румяна Лебедова, краеведът Вълчо Радев, библиотечната специалистка Димитрина Христова, журналистите Йордан Георгиев и Пламен Петров.

Няма коментари:

Публикуване на коментар