петък, 27 юли 2018 г.

Поразиха ли ни негативните новини и къде е мярката?

Назаем от Евгени Петров - ВЕВИСТИ http://vevesti.bg

Ангажирани с темата за фалшивите новини, сякаш изпускаме един друг, много по-опасен бич – негативните новини. Като първи в емисиите, търсени на всяка цена и разгледани от всички възможни ъгли.
Не съм информационен пуританин, Боже опази. И отлично знам какво се търси на медийната сергия. Както знам и старото правило – за журналистиката добрата новина е лошата новина. Но бавно и полека, свиквайки ден след ден, превърнахме новините в хорър от убийства и ужаси и вече сякаш не можем да дишаме без тях. Нещо като синдромът на сварената жаба.😣
Гледам дори обществената телевизия днес – първа новина – за наръганото момче от свой съученик, втора новина – състоянието на прегазеното 6-годишно момче, трета новина – преследването на убиеца на 58-годишната жена.
Негативните новини не трябва да се прикриват, както беше при социализма, където всичко течеше по мед и масло в медиите и така трябваше да се представя пред обществото, защото в този строй лоши неща не могат да стават. Но минахме от едната крайност в другата и превърнахме тяхното публикуване в самоцел. Така сега дори два шамара на улицата, съседска разправия, или една лека катастрофа /каквито има хиляди/, стават новина в централни медии, което е абсурдно.
Целенасоченото публикуване /излъчване/ на каквито и да е негативни новини принизява и истински отрицателните. Тези, които карат обществото да се стресне, да реагира отрицателно и да възпитават, че „така не може“. Няма как да е обект на репортаж сбиването между две хлапета, само защото играли мач и едното пропуснало гол на вратата. Това не е тема и за обществена кабеларка.
Колко пъти нахлуваме с камерите в болнични стаи и разпитваме тежко ранени как се чувстват? Кои лекари ни допускат и какво ни носи тази информация?
Вероятно вината е у мен, защото за 40 години в журналистиката мога да преценя как се променяха новините във времето от посока „само позитивни“ до „първо и задължително негативни“, но вече първите 6-7 новини във всяка емисия са подчертано негативни. Никой не може да ме убеди, че това са най-важните събития в обществото.
Тук е проблемът – изтласкване на истински важните новини за обществото от скандалното дребнотемие, което е част от всекидневието не само на българина. И целия фон се превръща в една негативна безконечна серия.
Журналистиката е длъжна да оцени факта, че има социални медии. И, че в тях се изсипва както много градивно, така и предимно негативно и отрицателно. Те станаха отдушник на всякакви маргинали, озлобени типове, комплексари и т.н. И нагнетяват негативизма. А журналистиката върви след тях и ги копира, вместо да бъде техен коректив. Огромна грешка. В една редакция, било на изток или на запад винаги е имало цедка, пресяване на идиотските мнения, новини и антиобществени позиции. Сега медиите се влачат по течението на социалните мрежи, а това е крайно опасно.
Искате ли да си направите експеримент за днес, 27 юли? Днес честваме Св. Седмочисленици. А всички сме големи патриоти, родолюбци и християни. Е, добре, хайде на бас, че нито една телевизия няма да започне с репортаж от някой храмов празник /дори не намеквам за Борисов в Бяла, не е нужно да се започва с премиера като при социализма/, но ще започне с опитите за убийства, самоубилия се, както и някоя катастрофа.
И всичко това го приемаме, защото приемаме, че вече се е превърнало в норма на живот. А не е ли по-правилно обратното – в норма да се превръщат ценностите? Впрочем – попитайте някой дали може да назове имената поне на 5 от Седмочислениците…
Същото е и със сериалите. Целият свят е един Холивуд-екшън. Вече не можеш да пуснеш телевизора без криминални преследвания, стрелби и убийства. Цели арсенали от оръжия, хиляди изстреляни патрони, десетки смачкани коли във всяка серия. Не е филмово заглавие, ако няма „Смъртоносно оръжие“, „Смъртоносен изстрел“ , „Убийства еди къде си“ /в рая, в Мидсъмър/ или „Умирай трудно“, примерно. По-младите дори не могат вече да си представят филм бе насилие, защото им се струва необичайно.
Е, не може всичко да е Фелини, Антониони, или Бергман, но дори не можем да си представим докъде сме стигнали.

После – защо светът е озверял, защо се бием по пътищата, защо вадим оръжие за щяло и нещяло…

Вероятно след 40 или 50 години някой от сегашните младежи ще пише същото…
Ако има да го напише къде и на кого…

ВЕРСИНАЖ: Има цели региони, за които в медиите през годината единствено се споменава при убийства - отнася се както за вестниците и техните иначе читаеми сайтове, така и за телевизиите. И колегите свикват да следят само този тип новини, на другите дори не обръщат внимание, защото си остават с положеното усилие да посети събитие или източник, да разработи новината, за да я представи в подходящ вид - макар да е ясно предварително, че няма шанс да мине дори до етап "четене в нюз рума", просто защото "това" не интересува съответната редакция. Има си и субективни причини: зомбираната представа у ръководителите на медиите, че само лошата новина се търси и се "продава", отделно - работещите в редакциите най-често от години не са стъпвали на "терен" - те не общуват с "хора" освен със семействата и колегите си, съответно не знаят какво точно се случва и какво иска читателят, зрителят, слушателят. А, той - Негово Величество потребителят, си го казва в социалната мрежа, но няма кой да го прочете, разбере и разработи, за да влезе в ламята, наречена медия. Е, затова не си купувам често вестници - не ми се иска на 10 страници да чета за убийства и други негативи, каквито винаги са се случвали - защото това е животът - да има и от едното, и от другото - и тъга, и радост. Последното обаче си остава за лична, приятелска и семейна консумация.

Няма коментари:

Публикуване на коментар