Пред паметника на Васил Левски в Силистра, издигнат преди 10 години бе
поредната проява от програмата „Пред олтара на свободата”, посветена на 144 години от гибелта на Васил Левски, проведена от община Силистра, Общински комитет „Васил Левски” и Общински
клуб „Христо Ботйов”. Почетният караул бе на
представители на Клуб „Родолюбие”, а музикалната тържественост – на Градски
духов оркестър.
Левски е идеолог и организатор на българската национална революция.
Основател на Българския революционен централен комитет и на Вътрешната
революционна организация, влязла в основата на организацията на Априлското
въстание през 1876 г. Заедно с последвалата една-две години по-късно освободителна
руско-турска война то довежда до възстановяване на България на европейската карта
след Санстефанския договор.
Проявата не е първата в програмата през 2017 – Година на Левски, обявена
във връзка със 180 години от рождението на Апостола на Свободата.
На 10 февруари, който по традиция е Ден на Освобождението на Силистра, кметът на общината Силистра д-р Юлиян Найденов положи подпис под „Етичен кодекс на поведение и народна работа“, изготвен от Общобългарски комитет „Васил Левски“ по „Заветите на Левски” в присъствието на председателя на Комитета Васил Василев.
Представителят на изпълнителната власт изнесе тържественото слово пред стотици силистренци, сред които представители
на клубовете „Млади възрожденци“, както и на властта – областния управител
Петко Добрев заедно с главния секретар на Областна администрация Ивелин Статев,
председателя на Общински съвет Силистра д-р Мария Димитрова, на неправителствени
и патриотични организации, както и на партии от целия спектър. Доростолският митрополит Амвросий и отци от епархията проведоха заупокойна молитва в духа на традициите на БПЦ.
Юлия Кюшелиева – началник на отдела в Силистра на „Държавен архив“, тази
година представи делото на великия карловец, заявявайки: „Ще започна с цитат из
недовършения опит за автобиография в стихотворна форма на Васил Левски: „Васил
Иванов Кунчев, известен с прозвището Левски, няма нужда от героизиране и от
преувеличаване на стореното от него, защото то е достатъчно голямо, но
недостатъчно познато за българите.
Това е личността, при която думите и делата
са едно неразделно цяло. „Аз съм посветил себе си на отечеството да му служа до
смърт и да работя по народната воля“, и го казва, и го прави, и го изпълнява
докрай. Това е човекът, който прозира простичката истина, че българите трябва
да си помогнат сами, за да им помогне и Бог. Че от техните задружни сили зависи
да бъдат равни с другите европейски народи. Че робът се стреми към свобода и
независимост. Че свободата е вътрешно състояние на духа. Че бъдещето на
българите е „Свобода и чиста република.
Че в тази република всички ще бъдат равни във всяко отношение. Че „времето
е в нас и ние сме във времето“. Че трябва да се наредят работите отвътре, пък
тогава да се търси помощ отвън. Че дейците на организацията трябва да си казват
кривиците и да работят заедно, ако са народни хора.
Едва ли има друг деец на националноосвободителното движение, който да е
казвал толкова верни мисли и толкова основополагащи принципи и за своето
съвремие, и за българското бъдеще.“
Днес е особено наложително да се провокира мисълта за човека, който се
отказва от земните радости съзнателно, за да посвети живота си на Родината.
Паметта за Апостола е памет за най-живия между живите, памет за този, който
със своя живот, със своите идеи, със своите инициативи превърна раята в народ,
воюващ за свобода и самостоятелно политическо бъдеще. Воюващ за място под
слънцето, което се е наричало и което отново се нарича България.
Делото на Левски в епохата на национал-революционната борба се очертава
пред нас, днешните хора, като изключителен подвиг, като дело на твърда и
волева, гениална личност. Образът на Левски бе така изграден, че с право той
заема първо място в революционната борба, получи любовта и признателността на
своите съратници, проникна до най- невидимите гънки на народната душа.
Той е преди всичко човек, който е въплъщение на вярата: вяра в себе си и
вяра в народа: „Аз съм посветил себе си на отечеството, да му служа до смърт и
да работя по народната воля“ и „Ако печеля, печеля за цял народ, ако изгубя,
губя само мене си.“
Венци и цветя бяха поднесени от представителите на институциите, както и от
десетки граждани и младежи, вкл. и от Клуб „Млади възрожденци – горди българчета“
при ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ Силистра, някои от членовете на който получиха
своите карти за принадлежност към
структурата от над 200 клуба в страната, обединяваща повече от 3 000 подрастващи.
Левски ни учи на саможертва, когато става дума за отечеството, за свобода,
за човешко достойнство. Затова целият му невероятен живот е колкото мисъл,
толкова и дела. Един факел, който се зае да подпали цяла империя. И тя така
горя, че зарите на този огън се виждат и до днес. И трябва да се виждат, ако
искаме да я има България...
Сто четиридесет и четири години ни делят от онзи мразовит февруарски ден,
когато зимата пееше свойта зла песен и той отиваше към бесилото. Този ден за
България е ден на възпоменание, Ден на памет за Васил Левски, който с живота,
идеите и делото си получи не само историческото прозвище „Апостол на
свободата“, но и първото място в българския исторически пантеон.
Ще завърша с думите на Тодор Влайков, български писател, политик и
общественик: „...Свободата, с която се ползваме сега ние, свободните българи, е
следствие на дълги народни борби; тя е издигната върху плещите на доблестни
борци и деятели, които красят много славни страници в историята на нашето
духовно и политическо освобождение. Едно от най-предните места в реда на тия
борци заема Васил Левски...“.
Венци и цветя бяха поднесени от представителите на институциите, както и от десетки граждани и младежи, вкл. и от Клуб „Млади възрожденци – горди българчета“ при ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ Силистра, някои от членовете на който получиха своите карти за принадлежност към структурата от над 200 клуба в страната, обединяваща повече от 3 000 подрастващи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар