петък, 17 февруари 2017 г.

Изложба за живота и делото на Левски в музея в Силистра

В една от залите на Археологическата експозиция на Регионален исторически музей Силистра бе открита изложба с постери от РИМ Силистра, които ще бъдат на разположение на обществеността до м. май т.г. Изложбата е свързана с годината на Васил Левски – 2017 г. – 180 години от рождението на Апостола на Свободата. Заместник кметът на община Силистра Денка Михайлова поздрави инициаторите от името на кмета д-р Юлиян Найденов.

Директорът на музея д-р Николай Тодоров заяви при откриването: „Изключително трудно е след всичко написано и изказано за делото на Васил Левски да се говори за него и аз не бих си позволил да бъда многословен. Делото на Апостола заема своето място в народната памет, където неговият образ е нареден сред най-светлите личности на националното ни Възраждане.

Българинът винаги намира начин да се завърне към делото на Апостола. Там той открива онзи първоизточник на политическа мъдрост, който за миг го кара да се почувства горд и му помага да надскочи реалностите на политическото си битие.
Думите и заветите на Левски съхранени в епистоларното му наследство маркират един твърде кратък хронологически период, но същевременно твърде голям в идейното израстване на българската национална революция.

В историческия път на българската нация няма друга личност, която по такъв начин да покаже, че българите са готови сами да извоюват своята свобода, а не на раздумка да се чудят, коя Велика сила ще дойде ги освободи. „Пак ще кажа - заявява Левски в писмо до Панайот Хитов - чисто народният човек се бори, докато може, за да избави своя си народ по-напред, па тогава нека гледа и на други. Ако той не случи, то трябва да умре в народната си работа. Това е правилното разсъждение“.
 
За съжаление най-често се обръщаме към Левски на двете дати свързани с рождението и кончината му. Избираме да цитираме Левски, тъй като не ни достига дълбочината на неговата мисъл, а неговите думи - кратки и ясни - казват всичко.

Левски настоява в отношенията между революционните комитети - в Българско и в Букурещ - да властва един основен принцип - този на висшегласието. Принцип, който не само изчезва след неговата смърт, но напълно отсъства в политическия живот на свободната българска държава, та дори и днес.

Съставяйки основният си програмен документ „Нареда на работниците за освобождението на българския народ“ по един категоричен начин Левски очертава основната цел на българската национална кауза - „с една обща революция да се направи коренно преобразование на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление)“. В последната трябва да се издигне храм на „истинната и правата свобода“ и да се даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности. Българи, турци, евреи и пр.“


Само използвайки цитати от писмата на Апостола е невъзможно да се изгради мечтаната от него република. Строейки високи паметници и спорейки за гроба му не ще се установи принципа на висшегласието. По отъпкания път на неговата житейска и политическа философия може да се ходи само ако имаме желание за това и наистина отворим сетивата си за него. Единственото сигурно е непреходното му величие, чийто храм е в сърцето на всеки един българин.“

Няма коментари:

Публикуване на коментар