Назаем от Уикипедия: Свети Амвросий Медиолански е християнски светец, епископ на Милано, богослов и проповедник. Един от четирите велики латински отци на църквата, доктор на църквата почитан като светец както от православната, така и от римокатолическата църква.
Роден е около 340 г. в гр.Тревир (днес Трир, Германия) в римско християнско семейство. Неговият брат, Сатирий и сестра му Марцелина също са канонизирани за светци. След смъртта на баща му 352 г. семейството се преселва в Рим, където Амвросий получава много добро образование. През 370 г. завъшва обучението си и започва работа първоначално като юрист в префектурата на град Сирмиум, днес Сремска Митровица, а впоследствие и като съветник на префекта на Италия - Проба, християнин, който цени и покровителства Амвросий.
През 373 г. Амвросий заема длъжностт префект на Северна Италия с резиденция в Медиолан (днес Милано), който по това време е втори по големина град в Италия след Рим. По время наместничеството на Амвросий, Медиолан е арена на остри разпри между арианите и ортодоксалните християни. През 374 г. тези разпри стават пречка за избирането на нов епископ, доколкото всяка страна искала да види на тази длъжност свой представител. Като компромисна е предложена кандидатурата на Амвросий, който се ползва с уважение сред съгражданите си. Амвросий, който не бил кръстен опитва да се откаже, но дава съгласието си, след като зад неговата кандидатура застава и император Валентианиан I.
На 30.11374 г. Амвросий се кръщава, след което е ръкоположен за свещеник и на 7.12. е назначен за епископ, като преминава за 7 дни през всички степени на църковната йерархия. Като епископ на Милано води усилена борба с арианската ерес и отстоява чистотата на християнството. Води добродетелен и аскетичен начин на живот. Под неговото ръководство в Милано са построени две базилики — Амвросианска базилика и Апостолска базилика (днес църква "Свети Назарий") и е основан мъжки манастир. Амвросий умира на 4.04.397 г.
Автор е на множество богословски трудове. Сред творбите му са "Светият Дух" (, "За таинството на въплъщението Господне" , коментари върху Стария и Новия Завет, 91 писма, колекция от химни, запазени откъси от негови проповеди и др. Почитан е като светец и отец на 4 Църкви: православната, източното православие, римокатолическата, англиканската и лутеранската.
В Деня на св. Амвросий своя имен ден почита и Доростолският митрополит Амвросий. Амвросий Доростолски (светско име Александър Александров Парашкевов) е български православен духовник, „алтернативен“ Видински митрополит (1994-1998 г.), Браницки епископ (1998-2010 г.) и Доростолски митрополит от 2010 г. насам.
Роден е на 9.06.1942 г. в гр. Свищов. Средното си образование получава в родния си град. Впоследствие завършва ВХТИ-София. През 1983 г. е приет за студент в Духовната академия "Св. Климент Охридски", която завършва през 1987 година. Приема монашество на 13.08.1983 г. в Клисурския манастир „Св. Кирил и Методий“ край Берковица, постриган в монашество с името Амвросий от Видинския митрополит Филарет. Ръкоположен е в Чипровския манастир "Св. Йоан Рилски" за йеродякон на 19.10.1983 г. „Св. Йоан Рилски”, а за йеромонах – в Клисурския манастир на 15.08.1984 г. От 1 декември 1984 до 3 февруари 1988 г. йеромонах Амвросий пребивава и служи в Клисурския манастир, като заедно с това обгрижва и богослужебните нужди в различни енории към Берковското архиерейско наместничество. Възведен е в архимандритско достойнство на 29.06.1989 г. Бил е игумен на Лопушанския манастир от 3 февруари 1988 г. до 1 април 1994 г.
Хротонисан за епископ на 3.04.1994 г. в Чекотинския манастир "Св. Архангел Михаил" от Неврокопския митрополитПимен и е назначен за „алтернативен“ Видински митрополит, но седалището му е в Берковиц. На Всеправославния събор в София през 1998 г. е приет в единството на Българската православна църква с титлата Браницки епископ. Бил е викарий на Видинския митрополит, като същевременно от 1999 г. до 2004 г. е изпълнявал и длъжността игумен на Клисурския манастир, успявайки да го ремонтира и стабилизира финансово.
Няма коментари:
Публикуване на коментар