http://tayni.net/
Освен
виждащото се на повърхността и привидната си примитивност, българските традиции
съдържат дълбок езотеричен пласт и пазят трудно разгадаема тайна. Тайната за
голямата им вибрационна мощ, защото почти винаги най-важното, което са правили,
е било да настройват човешките души и тела към една или друга вибрация на
Природата, към една или друга еманация на нейния Създател. Така се получавало
безкрайното преливане: Човек - Природа - Създател… и обратното.
Но нека спрем
сега вниманието си на нещо много конкретно - българското хоро, най-вероятно
оставено ни в наследство от тези древни чудодейци - траките. И тук веднага
възниква въпросът: що за идея е това, хората да играят заловени един за друг в
кръг, с музиканта, най-често гайдар, в самия му център?… Идеята е такава:
хорото да дублира космичното, т.е. да е енергетичен модел на нашата Слънчева
система. Дори и с движението на играчите по посока, обратна на часовниковата
стрелка - както се движат планетите около Слънцето - и с епизодичната промяна
на посоката - по подобие епизодичното ретроградно планетно движение от гледна
точка на Земята. Всичко това е обмисляно до най-малки подробности от древни
мъдреци, за да се получи по закона на подобието мощен вибрационен резонанс,
проникващ навсякъде - навън и навътре, във всички пространства и измерения на
видимия и невидимия свят. Ще рече: нашето хоро, за което някои днешни “умници”
твърдят, че е изживяло своето време, всъщност е истински ретранслатор на
космична енергия и същевременно - мощен генератор на психична, физична,
биологична и духовна мощ за играещите го.
И този
генератор безотказно е служил на българите, като ги е зареждал с нови сили в
продължение на хилядолетия. На всички празници и най-вече всяка неделя без
прекъсване - хиляди, стотици хиляди недели наред. Селският мегдан или градският
площад в неделя е представлявал, така да се каже, вековната дискотека на нашите
предци. Но паралелите с днешно време свършват дотук, главно защото на хорото
тогава идвали всички - и млади и по-възрастни, и деца и старци. Всички
поколения и цялата общност - в един общ ритъм. Удивителен и свещен ритуал на
единението.
Като имаме
предвид и това, че нашите прадядовци и прабаби са се ухажвали и харесвали
най-вече на хорото и същото е продължавало много дълго време, през цялата
българска история, значи освен другото, то се е изявявало и като един от
главните ваятели на бъдещите поколения - нещо от всеобщото настроение и от
ритъма тогава завинаги се е вграждало в темелите на нацията, в посоката на
нейното развитие. Бавно, но непрестанно - както се образуват сталагмитите и
сталактитите - се е изграждала и тя, за да получи трайност и вечност.
Може да се
каже и така: нашето хоро е българският цигун или традиционната ни йога. И
убеден съм, няма да е далече времето, когато то съзнателно ще се използва по
този начин, поддържайки здравето, силите и способностите на практикуващите го
на високо равнище. Ще разкрия тук и една тайна: необикновените успехи на
българския футбол в Америка през 1994 година до голяма степен се дължаха и на
хорото, въведено (съзнателно или не) като основен метод за възстановяване след
мач и за настройване преди мач. Това вероятно е главният принос на треньора
Пенев тогава.
Векове наред,
щом е идвал празник, към хорото на мегдана (на площада) от всички страни са се
стичали пременени и нагиздени жени и мъже, събирало се е голямо и въодушевено
човешко множество. И скоро там се е завихряло такова буйно веселие, такава
вакханалия на духа, каквито днес трудно можем да си представим. А в центъра на
хорото гайдарят се е чувствал почти като свещенодействащ шаман, който твори
чудеса. Може би защото чудесата тогава наистина ставали… А защо ли пък да не
започнат да стават и днес?!…
Няма коментари:
Публикуване на коментар