На отлитане от София мога да споделя едно наблюдение за журналистите, което вероятно ще поразсърди някои от моите приятели, но няма как - преди всичко искам да съм честен към хилядите читатели. В нормалните страни журналистите са най-обикновени хора, чиято работа се състои в подготвяне и предаване на информация за това какво вече се е случило или какво се случва в момента. Понякога - и за това, което със сигурност (за разлика от българските "евентуални новини") ще се случи. Репортерите, журналистите никога не взимат страна - те са задължени да предават честно информацията, да бъдат обективни, а когато има конфликт или спор - и да предават всички гледни точки. Ако те вземат страна, тогава престават да са журналисти. Истинските репортери не се мислят за създатели на новините, не се мислят за велики, в никакъв случай не се възгордяват и не налагат своето мнение на публиката. Разбира се, има медии, в които журналистите са "леви" (MSNBC) или десни (Фокс Нюз), но това е известно като политика на медията, но дори и там репортерите, журналистите (подчертавам: става дума за тях, а не за политическите коментатори или анализатори!) предоставят място за различните гледни точки, а не само за своята. У нас, по една или друга причина, се оказва, че истинските журналисти са много малко на брой, тъй като повечето вече са взели страна и имат гледна точка, която се опитват да наложат и представят на аудиторията си като единствената вярна. Дали това ще е страната или гледната точка на издателя, на управляващия, на протестиращия, на някой друг или на самия журналист - това е без значение.
Сетих се за това, защото в понеделник слушах радио C-SPAN и там имаше следния диалог между гостуващата журналистка Джули Апълби от Кайзер Хелт Нюз и слушател по телефона, относно влизащия в сила Закон за здравеопазването, т.нар. Обамакеър (ок. 13:30 мин. в посечения по-долу сайт):"...Водещ [Имат обаждане по телефона]: От Алабама на линията на осигурените от работодателите. Добро утро.Слушател: Благодаря ви за предаването. Джулия... Преди всичко, Вие подкрепяте ли Закона за здравеопазването [известен още като Обамакеър]? Имате ли някаква пристрастност към закона?Водещ: Ще може ли да обясните?Джули Апълби: Аз съм репортер. Аз не съм поддръжник или опонент на закона. Аз предавам и пиша за нещата, които се случват със Закона. Как той ще се отрази върху работодателите и застрахованите. Какво означава всичко това. Аз не съм тук като поддръжник..."Това е. Аз внимавам какво пиша, без да съм журналист. Опитвам се да ви представя моята гледна точка за това, което се случва, без да ви я налагам. Опитвам се да ви помогна да погледнете отвъд заглавията, в текста, както и да ви напомням, че новините не са това, което ви съобщават "журналистите", а това, което предават журналистите (без кавички). Ако някой журналист ви е подвел някога и е отказал да ви поднесе извиненията си, то вие не трябва да му/ѝ вярвате повече. А подвеждането може да се случи на всекиго - недостатъчна информация, ненадежден източник и др.п. винаги могат да причинят неистинска публикация. Но когато журналистът е истински, той/тя няма да има никакъв проблем да публикува опровержение, уточнение и извинение. Обратното, ако си имате работа с измислени, с псевдо-журналисти, тогава не очаквайте извинения. Но и не им вярвайте.
Няма коментари:
Публикуване на коментар