Александър Кашъмов: Вече не може да се управлява така, както през 90-те

В една демокрация хората имат 

право на глас не само на избори, 

но и когато се приемат регулации, 

от които зависят животът и доходите им, 

казва адвокат Александър Кашъмов 

от Програма "Достъп до информация"

Снимка: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА

       Въпреки над 50-те дни протести с искане за повече прозрачност управляващите продължиха със спорните назначения и укриването на важна за обществото информация, като например тази в кои банки са държавните пари. По тези въпроси разговаряме с адвокат Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на фондация Програма "Достъп до информация", която води множество дела за публичност на данни, които би следвало да са достъпни за гражданите.

-----------------------

- Управляващите излязоха във ваканция. Те чуха ли протестиращите и какво всъщност поискаха гражданите от тях?
- Не знам дали чисто интелектуално са разбрали, въпросът е в това, че те не разбират логиката и смисъла на това, което хората искат. Това е категоричният извод след 50 дни. Защото това, което хората искат, е повече прозрачност на процесите на вземане на решения, повече участие на гражданите в тях, което впрочем е записано и в законодателната уредба, и повече почтеност. Тези три неща са свързани и във всяка функционираща демократична система те съществуват. Това, което очевидно при нас управляващите не схващат, не желаят да схванат или не могат да схванат, е, че не може да се управлява така, както се е управлявало през 90-те години, още по-трудно както се е управлявало преди това. В една демокрация хората имат право на глас не само когато гласуват, но и когато се приемат регулации, закони, от които техният живот и доходи зависят. Това, според мен, е основната причина за тази драма и тази пропаст, която съществува между хората и институциите.
- На този фон чудно ли е тогава, че министерствата отказват да съобщят в кои банки са държавните пари? 
- Това не е нормално. Въпросът къде са държавните пари, парите на министерствата и на подресорните им фирми - говорим за огромни суми, е пряко свързан с тази корупционна схема, която се създава. При която без яснота защо това е така парите се държат в една или няколко банки. От друга страна, тези банки се оказва, че финансират определени медии. Кръгът се затваря, това е една схема, която беше разкрита преди години, включително по Закона за достъп до обществена информация. През 2009 г. тази информация за първи път стана публична с активното съдействие на министерството на финансите, което, оказа се, също не е разполагало с нея. Това, което се случи след това, е, че всяка следваща година започна да има все по-голямо затваряне, все повече тази информация се превръщаше в тайна. И до ден днешен виждаме, че не се създаде някакъв публичен механизъм, по който да е ясно в кои банки да бъдат парите, това да се решава по обективни критерии, да се спазва принципът за достатъчна разпределеност, така че да не се получават някакви чудовищни схеми между държавата и финансови корпорации, защото е опасно. Това води до фаворизиране и до източване на публични средства към частни ръце, без да има отчетност, яснота и гаранция, че тези средства не се ползват за частни интереси, финансирани от данъкоплатците.
- Да очакваме ли още по-голямо затваряне, все пак това правителство обяви, че тази информация ще бъде публична? Какъв е пътят на гражданите да я получат, през съда ли трябва да се мине пак?
- Ами изглежда ще трябва да се мине. Аз смятам, че когато правителството заявява, че дадена информация ще бъде публична и когато има толкова големи скандали и дори сътресения, като политическата криза в момента, не бива да забравяме знаковото назначаване на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, което взриви общественото мнение. След като има заявка, че ще има вече публичност на потоците, по които тези пари отиват в банките, е крайно учудващо, че тази информация не я виждаме вече качена в страницата на правителството. 
- В законите не може ли да се запише, че тази информация е публична, както и N на брой други информации, които са важни за хората? За да не се налага всеки път да зависим от добрата воля на този или онзи министър.
- Вероятно ще се стигне в някакъв момент до законодателна промяна, след като управляващите не разбират какво е информация от висок обществен интерес, че няма как да имат доверието на гражданите без абсолютна публичност. Въпросът обаче е, че освен закони, има и култура на управление. Не може всичко да бъде записано в закона, непрекъснато се появяват нови казуси. Ако управляващите не променят своята култура и манталитет, няма да станем по-демократична държава. 
- Как бихте коментирали законодателния процес на управляващите? 
- Това е един сериозен проблем. Разбира се, трябва да кажем, че в България нито едно Народно събрание и правителство не изпълни в пълния обем задълженията да обявява обществени обсъждания, да публикува законопроектите, да приема становища и да създава задължителната обосновка какви ще са ползите и разходите, оценка на въздействието. Това не се правеше и досега в необходимата степен, но сега новото Народно събрание демонстрира още по-голяма дебелащина още от първия закон, който прие - измененията и допълненията в Закона за ДАНС. Той беше пословичен, защото не беше спазен и 14-дневният срок за обществено обсъждане, който е доста по-къс в сравнение с другите европейски държави - там говорим най-малко за месец, а във Великобритания - дори за години. Няма как да се правят качествени закони, ако те не бъдат огледани от всички страни, обсъдени с всички засегнати и не бъдат взети предвид всички бележки. За съжаление една от основните причини за калпавото законодателство в България е именно това, че не се обсъждат законопроектите. Този за ДАНС беше приет за по-малко от 14 дни, което беше абсурдно и демонстрация на неуважение към правата на гражданите за участие. За съжаление нещата продължават по същия начин и с другите законопроекти, които се приемат в този парламент. В петък парламентът преодоля ветото на президента върху измененията в Закона за специалните разузнавателни средства. Това вето беше обосновано на констатация за нарушение на принципа за разделение на властите и без никакво обсъждане законопроектът е приет в същия вид. Това е скандално, защото отново не бяха поканени и изслушани неправителствените организации, които още в миналия парламент са дали писмени становища. Имаше и кръгла маса през 2011 г. Участниците в тези обсъждания тогава са известни, но сегашният парламент не ги изслуша отново. А имаме казус, за който България беше осъдена от Европейския съд за правата на човека и който даде ясни указания какво трябва да се прави. Както знаете, ние с колегата Михаил Екимджиев заведохме ново дело в Страсбург миналата година и това, което виждаме като развитие, страхувам се, няма да подобри ситуацията в България, а знаем, че тя се слави с голямото като количество подслушване на обикновените граждани.
- В съдебната власт се появи проблем с декларациите за конфликт на интереси на магистратите. Какъв точно е казусът?
- Още когато се прие законът за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, се предвиди изрично, защото така е в нормалните демокрации, една разпоредба, която изисква тези декларации да бъдат публични в интернет. От 2009 г. насам непрекъснато сме свидетели на опити на едни или други институции да заобиколят тази публичност, да не публикуват декларациите. Затова се водят и съдебни дела. Изненадващо беше, че Висшият съдебен съвет, който е шапката на съдебната власт и който беше публикувал декларациите, изведнъж със свое изненадващо решение от 25 април реши да ги махне, оправдавайки се с едно становище на Комисията за защита на личните данни. Това становище всъщност е по искане на ВСС, създаден е ефект на пинг-понга. Основанието за махането на декларациите е защита на личните данни. Тази разпоредба всъщност е абсолютно аналогична на същия ефект от закона, в който е уреден публичният регистър. Сметната палата публикува от 2007 г. тези декларации с имуществото и доходите на тези лица и няма драма. Единственият смисъл на разпоредбите за защита на личните данни е да се махнат домашни адреси, ЕГН-та, а не да се крият конфликтите на интереси. Това е абсурдно и е много лош знак за една власт, от която се иска повече честност, справедливост и почтеност. 
В момента три неправителствени организации сме завели дело във Върховния административен съд, в което обжалваме решението на ВСС да махне декларациите от интернет сайта си. Вече се виждат и резултатите от това решение - в сайта се вижда, че не са публикувани декларациите на над 6300 магистрати. Надяваме се съдът да възстанови справедливостта. Припомням, че през 2004 г. по подобен начин трябваше да съдим ВСС за това, че той отказа да направи заседанията си публични. Това е лошото в нашето общество, когато се налага да се връщаме назад в годините, когато си мислим, че сме направили няколко крачки по стълбите нагоре.

http://www.segabg.com 

СВЕТЛАНА ГЕОРГИЕВА