Велико Огнев представи книгата си "Афоризмът е Голям, когато е Малък"

В зала "Диоген Вичев" на Регионална библиотека "Партений Павлович" в Силистра бе представена книгата на Велико Огнев "Афоризмътг е Голям, когато е Малък", издание на Печатница"Ковачев".  Думата имаха редакторът Йордан Георгиев, проф. Иван Недев,  дългогодишният директор на училище и литератор Стоян Пеев, учителят и творец Георги Мъров, представители на Сдружение "Реката и приятели", както и други творци.

Стоян Пеев, доайен сред присъстващите

Според проф. Иван Недев: "Тясно е за думите, широко е за мисълта, т. е. авторът е къс на приказката и широк за мисълта. Става дума за света на афоризмите. При Огнев те са като "живот, събран в по няколко думи". Според него възрожденският девиз "Свобода или смърт" е своего рода афоризъм (логически несъвместимо понятие - оксиморон, означаващо "умна глупост", на практика - ефектен стилистичен похват). И още: "Ние, читателите, не пишем афоризми, ние ги живеем." Накрая:"Афоризмите на Велико Огнев са като малко есе, като екстракт от живота."
Дългогодишният партиен ръководител Георги Кардашев, приятел на автора: "По-лесно е да се напише роман, отколкото афоризми. Романа го прочетеш, после два-три пъти, а при афоризмите постоянно се връщаш. Книгата на Огнев става за настолна книга за всеки."
Стоян Пеев - школски директор и преподавател по литература: "В афоризмите има историчност и опит, минал през сърцето и ума на автора им. Не трябва да четем само за литературни генерали. Нека всеки да си има книгата за "Лека нощ!" и да помисли за следващия ден."
Георги Мъров - Съра, учител химик и автор на разкази: "Огнев е навлязъл с дълбоки мисли в дълбоки води. Авторът е сложна личност - той работи с ум, ръце и сърце. Под шапката му цъкат умни мисли."
Жеко Лазаров - журналисти и издател: "Преди няколко години съдбата ме срещна с този човек (б.а.-Велико Огнев) там някъде - между пералнята и хладилника. Афоризмите са за отморя и срещу умора; те са възторг и надежда." 
Редакторът на книгата заяви: "Днес е поредният празник на всички нас, които казваме нещо от себе си,  на себе си и на света с надеждата, че ще бъдем разбрани. Защото всяка книга в днешно време е принос в духовното богатство на Силистра и на България. Да напишеш и да издадеш книга вече е едновременно лукс и предизвикателство. Лукс, тъй като не е лесно да се намерят спомоществователи, а личните спестявания обикновено не стигат, защото няма възвръщаемост извън розовите романи и кримките. Предизвикателство е, защото е трудно да се открият онези доброжелатели, които ще приемат факта, ще почувстват със сърцето си написаното, ще кажат добра дума публично на автора и ще оставят забележките и предложенията си за един друг момент, когато еуфорията от събитието  е отминала, за да дойде времето на равносметката. 

Братска подкрепа с добруджанска песен

Убеден съм, че нашият съграждани и приятел Велико Огнев е избрал всички нас като негова аудитория, за да се впишем в празника му – представянето на книгата „Афоризмът е Голям, когато е Малък”, на която имам честа и удоволствието да бъда редактор. Каквото и да означава това, след като иде реч за един литературен жанр, в който обикновено всяка дума си идва на мястото още с раждането си. Не можеш да седнеш и да кажеш – ето, сега ще напиша ей тъй няколко афоризма, ако животът не ти е дал повод да изкажеш кратко, ясно, ударно и огнено мисъл, която да изрази съждение, да породи почуда, да извика забравено чувство, да развесели или да натъжи. Едва ли има друг жанр, може би епиграмата, при който раждането на творбата е мъчително трудно, но за сметка на това животът й е дълъг, а понякога и вечен. Как ви звучи: „Ако компютърът на Бог откаже, може да изпуснем влака на смъртта.” На мен – животоутвърждаващо, но друг може да се намръщи в знак на несъгласие. Затова: „За да живееш спокойно – прощавай!”, според Велико Огнев.

Авторът има природното или придобитото в движение качество да се учи от всяка изпусната дума, от неволен жест, от случайна ситуация, от непринуден разговор с приятел или опонент. Иначе нямаше да достигне до прозренията: „Властта изисква толкова жертви, докато самите властващи й станат сами жертви.”, „Властта е избрана уж от народа, а (тя) сама си избира заплатата, без да го пита за размера й.”,  „Не заменяй краткия път на разбирателството с дългия път към обидите!”, „Паметта е като сейфа – пази най-ценното, дори и ключа му.”, „Наведен ли си, не те питат за правата ти.” Аз намирам корелация с настоящата политическа обстановка, но за да бъдат изказани тези афоризми, значи тя се повтаря и не е изключено отново да се повтори. Но нали знаем, историята веднъж се повтаря като фарс, друг като трагедия. Затова: „Не забравяй вчерашния ден – той не е история, а урок!” – отново афористичен съвет „а ла Велико Огнев.” И още: „Афоризмът е високо препятствие за този, който го пише, но и за този, който го чете.”, заявява авторът. И намира за необходимо да ни предупреди под сурдинка: „Ако стрелецът е добър, афоризмът попада точно в целта.” „Ако си цениш приказките, ще си по-богат от останалите.” „Умението да говориш малко е гаранция, че ще бъдеш разбран. Нека накрая на днешната среща се окаже вярно, че „Животът ни има смисъл, ако сме приятели и имаме приятели.”