Походът „По стъпките на Таньо войвода” в пореден 28-и марш от Добруджа до Керчан баир

На 30 май 2013 г. от гр. Тутракан тръгва 28-ят поход „По стъпките на четата на Таньо войвода”, съобщиха от Културно-просветно дружество „Родно Лудогорие” със секретар д-р Анатолий Кънев. Походниците изминават бойния път на четата, общо 220 км, за 4 дни, преминавайки през Елията, Лудогорието и Поломието. Минава се през 28 населени места на общините Тутракан, Исперих, Разград, Ветово, Цар Калоян и Попово. От 9 години походът е с национален статут и се провежда със съдействието на МОНМ (образователното министерство), като предварително се провежда национален конкурс за есе, стихотворение, мултимедия и рисунка на тема: „Таньо войвода през призмата на съвременния и модерен свят” и „Какво знаем за Таньо войвода и за пътя на неговата чета през 1876 г.?”

Изследовател на четата и нейния войвода, роден в Сливен като Таньо Стоянов Куртев, е краеведът Борис Илиев, работил като юрист и в Силистра Неговото завещание „Където минеш сей, все някой ще пожъне”, като че ли се сбъдна. И тази година 360 ученици от Тутракан, Силистра, Разград, Попово, Търговище, Средище, София ще преминат целия маршрут. В походните мероприятия ще се включат над 20 000 души от цялата страна. С нас ще бъдат представители на Сдружението на българските зъболекари, Висшия съдебен съвет, студенти и преподаватели от Софийския университет „Св. Климент Охридски”, от Нов български университет, както и журналисти. 
Всяка вечер ще се провежда преглед на маршовата и строевата песен. Ще има изяви на  фолклорни и художествени състави, вкл. на „кавалджията на планетата Теодосий Спасов” и на неговата група. Провеждат се беседи на исторически теми, водени от акад. Георги Марков от БАН и от проф. Христо Матанов от СУ „Климент Охридски”. Походът приключва на 2 юни пред величествения паметник на войводата в местността Керчан баир до село Априлово, Поповско.

Благодарност заслужават символичните домакини на проявата –– кметските управи на Тутракан и Попово, за  проявеното разбиране, че възпитанието на нашите деца е грижа на самите нас и културата на поведение е по-важна от изборните резултати.

Д-р Анатолий Конев: В сянката на своите размисли или под светлината на прожекторите?

Д-р Кънев бе специален гост на събора
в Александрия, тъй като КПД "Родно Лудогорие" е
съорганизатор на проявата със Сдружение "Сборяново"

"Културно просветно дружество „Родно Лудогорие“ е дружество с идеална цел и отдавна си задава този въпрос. Да си един от нас е въпрос на свободен избор – без подписи и членски карти. Дейността ни може да се види на двата ежегодни похода: на Таньо Стоянов - от 30 май до 2-ри юни, провеждан от 28 години, и на Бедреддин Симави - от първия понеделник на мeсец ноември – от 17 години. Също така чрез изданията на „ИК Гутенберг“ и на www.ludogorie.org . Тази година съм предложил за дискусия на нашите емисари една мисъл на Александър Фол: „Духът е унизен тогава, когато не може да се съпостави с друг дух, а трябва да се съпостави със силата на мускулите“.
Да се говори е лесно, но да се предприеме действие е трудно и въпрос на личен избор. В последните 24 години сме свидетели на непрестанно рушене на един обществен ред в името на доброто, без да сме осъзнали смисъла за добро и зло, за ляво и дясно, вярно – невярно. Българската държавност е потребност, която сплотява силите на обществото. Разглеждайки съвременното общество обаче, лесно и бързо можем да стигнем до горчивия извод, че ако държавата е политическа общност, заемаща дадена територия, България вече изглежда да е само територия. Тогава възниква въпросът: да премълчим и да преглътнем или да си кажем? Отново изборът е личен и се споделя главно със себе си или с шепа хора. Хора, с които сме на малки имена, чувстваме се добре с тях и заедно пазим общите си размисли от светлината на прожекторите."

Да припомним кой е Таньо войвода?

Таньо Стоянов Куртев е роден в гр. Сливен през 1846 г. Съратник на Васил Левски, заточеник в Диарбекир от 1873 г., емигрант в Румъния, той е част от онези българи, които през 1876 г. избират революционния път към свободата, изразен лаконично в крилатата Каравелова фраза: „Свободата не ще екзарх, иска Караджата.”

По идея на Христо Ботев на 11.05.1876 г. две чети акостират на Дунавския бряг в помощ на Априлското въстание: при Козлодуй слизат 205 четници, начело с Христо Ботев, а при с. Пожарево до гр. Тутракан – четата на Таньо Стоянов от 28 четници. Неин водач е Стефан Николов – Заралията, а знаменосец – Велко Дачев Тишев.

За бляскавия десант на четата при Козлодуй и нейния път до Околчица знае всеки българин. Делото на Христо Ботев е част от националното достойнство на българската нация и Европа. Не случайно в Сорбоната и днес стои цитат от стихотворението му за Хаджи Димитър: „Настане вечер - месец изгрее, звезди обсипят сводът небесен; гора зашуми, вятър повее - Балканът пее хайдушка песен!”

Четата на Таньо Стоянов е разбита на Керчан баир при с. Априлово, Поповско, където загива и самият Таньо войвода. Единадесет дни и три сражения, жертви, плен и последвал съд в Русе – такава е печалната равносметка, но именно подобен тип поведение и личности превръщат Източния въпрос в български на Цариградска конференция през декември на същата 1876 г. А последвалата руско-турска война (1877-1878) – за нас Освободителна,  довежда дългоочакваната свобода.