Новото правителство на България се роди с цената на един глас "регистрация", за да се питаме - гласът на национален спасител ли е или на национален "предател"? Засега гледните точки са от двете противоположни страни: на бързо остарелите нови управляващи, неуспели да изтърколят първите си седем години и които уж сами си тръгнаха от постовете си, и на новите им приемници, дето са от по-предишните, но вече в друг формат, наричан условно "програмен" и най-кратко - "Орешарски". Зад него стоят формално гласовете на две партии - съответно №2 и №3 в класацията на изборите на 12 май т.г., но иначе, според анализаторите - смесени интереси - полуикономически и полуполитически, а най-вече - изцяло интересчийски. В името на идеята - България да има правителство, търсещо сметка за управленски грешки от близко минало време, и реализиращо политика в полза на бедните и на бизнеса. Засега само малцина знаят как ще стане това.
Преди 4 години в един юлски ден, вероятно слънчасал от лятното слънце, българинът се прости в последния момент с "тройната коалиция", за да се насади на еднолично управление от съвсем непознати лица, някои от които имали късмета да срещнат бащицата на някой ъгъл в най-подходящия за тях момент. Други се търколиха в полога на властта като току излюпена номенклатура. А трети, включително и най-големите медии, се заеха с най-важната задача - да не клатят лодката, а направо да я подпират с безброй невидими гребла. Междувременното герберското гражданско движение с европейски етикет в името си се превърна в герберова партия от типична българска марка - малко вожд, много индианец, но след тях - безкрайна кохорта от изгладнели чиновници и техни роднини. Много често с фалшиви дипломи, а понякога и съвсем с отсъствието им. Както е казал поетът, загрижен за хляба на децата в бъдеще време, но речено в друг контекст - "Какво тук значи някаква си личност?" Същностното бе едни хора да махнат предишните от креслата на управляващите, за да се заемат с работа, от която нищо не разбират, но с обещанието пред себе си да се научат...някой ден. Примерно в друг мандат, ако му дойде времето. А за българина времето се връща - държавата е малка, народът и особено образованият, вкл. и младият, е от изчезващ вид, дето трябва да бъде записан с курсив в "червената книга".
Впрочем, помните ли, че някъде през 90- те години на миналия век едни новоуправляващи писаха "Бяла книга" на поразиите на предшествениците си? Всъщност, май само я започнаха и не я довършиха, тъй като преждевременно им приключи мандатът. Защото така решиха улицата, външният фактор, вътрешният враг с партиен билет или някой друг, останал анонимен за историята. А тя, както е известно, е юргански чаршаф, когото всеки обръща, за да показва пред хората уж по-чистата му страна. За да не се виждат следите от бълхите и петната от злочестията, извършени от първоначално добронамерени, но с времето забравили за добрините си представители на нашего брата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар