вторник, 2 юни 2020 г.

За Левски в Добруджа и в Силистра

2 юни е Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България. В Силистра и областта няма много паметни места, свързани с Възраждането и борбите за освобождение на страната от петвековното османско владичество, на което преди му казвахме робство, а сега някои искат да го наричаме...присъствие. Макар повечето от над 10-те руско-турски войни да са имали фронтове точно в Добруджа, на която Силистра, без да е най-големият град в настоящата му българска част, винаги е бил негова "духовна столица" и център на християнска епархия, включително от 390 г. насам (с изключение на периода 1871-2001 г.). По темата за революционната борба преди Освобождението през 1878 г. един от щекотливите въпроси е "Идвал ли е Васил Левски в Силистра". Или не...А може би все пак е бил в Добруджа (има се предвид цялата, част от която сега е в Румъния).

Преди 11 г. БЛИЦ излиза с публикация на тема "Апостола в Добруджа - бяло петно в историята" (д-р Богомил Колев), в която се казва: "Легендите говорят, че именно в този край е получил прочутото си прозвище Васил Левски. Животът и делото на Апостола са свързани с националноосвободителните борби на българите и в Североизточна България - Добруджа. Тези епизоди са почти непознати на широкото българско общество. 

Според едни източници, Левски е посещавал 2 пъти североизточния край на България, а на 22 януари 1872 г. (отбелязано в бележника) той дава пълномощно на първия си помощник А. Кънчев и му възлага да създаде революционни комитети в Разград и околията. За пръв път Дякона заминава за Добруджа през март 1866 г. Посещава Меджидие и Тулча, за да търси Стефан Караджа, запознава се и с поп Харитон (Стоянчев Христов), тогава свещеник в с. Конгас (днес в Румъния). 

Той довежда Левски в това село през м. март-април. Тук се среща със зографина Цанко Захариев от Трявна, който го препоръчва за учител в село Еникьой (днес в Румъния), намиращо се на пътя към Тулча и с. Бабадаг. От тогава до октомври 1866 г. той учителства в Еникьой. Подготвя младежите за бъдещото въстание. Под прикритието на учителската си дейност дяконът се занимава активно и с обществено-политическа дейност. 

Обучава младежите военно, подготвя ги за активна самозащита както срещу непрекъснатите набези и кражби на черкезите, така и за бъдещата революционно-освободителна борба. Провежда занятия по гимнастика, стрелба, прескачане на ровове и плетове, надбягване и др. Устройва борби и състезания. Обикаля околните села, където привлича съмишленици. През октомври 1866 г. напуска Еникьой, заминава за Влашко и се установява в Галац. Следващия месец е в столицата на Молдова - Яш. Предполага се, че се е срещнал с отец Натанаил (по-късно митрополит Охридски), от чието име пише писмо до Г. С. Раковски с молба да го информира за хода на освободителното движение. 

В края на 1866 г. и началото на 1867 г. пребивава в с. Конгас, където учителства няколко месеца. Според някои източници прозвището Левски Апостола получава още по време на неговото учителстване в Добруджа В документирана приписка учителят Манчо Ненков Джуджев съобщава: ”Дяконе Василе, Левски те кръстихме, когато ний тогаз; от Еникьой в Конгас, като прескочи хаджи Герговата мааза. 1868. с. Зебил. М. Н. Джуджев”. 

Левски напуска с. Еникьой, без да завърши учебната година в момент, когато се активизира четническата дейност. Преминава река Дунав и отива в Букурещ, за да се включи в подготовката на революционната акция, замислена от Раковски и от ръководеното от него Върховно гражданско началство. Там се подготвя чета за България, ръководена от П. Хитов, с моралната подкрепа на Раковски и с паричната помощ на Добродетелната дружина (крилото на ”старите” от българската емиграция). 

През пролетта на 1867 г. Левски се включва като знаменосец в четата на Панайот Хитов. Смята се, че и през 1867 г. Левски посещава Силистра. В силистренския алманах на Никола Макариополски, издаден през 1899 г. в печатницата на Димитър Иванов, се съобщава, че Левски се среща с известния силистренски възрожденски деец Гено Чолаков в гр. Варна. По негова покана Апостола пребивава 4 дни в гр. Силистра. Там е нает като учител и певец в местна църква. 

Прехвърлен е в Румъния край дунавското село Ветрен от лодкаря Велико Скуртолов, един от бъдещите добруджански опълченци през Освободителната руско-турска война. Същото се потвърждава и в биографията на Г. Чолаков, писана през 1903 г. вероятно от Н. Макариополски (тогава Г. Чолаков е бил още жив - на 70 г.). В своите спомени внукът на Г. Чолаков - Александър Христов, разказва за тайник в къщата на този възрожденец, в който Левски се укривал от преследването на турците. Бременната жена на Г. Чолаков много хитро била използвана за прикритие. Тя предотвратила претърсване на една от стаите на къщата, в която се укривал Левски, инсценирайки умело родилни болки. 

Вторият период от пребиваването на В. Левски в Добруджа обхваща един от най-важните етапи на неговата дейност и вътрешната революционна организация; 1871-1872 г. Сведенията за този период са оскъдни, недостатъчно осветени и почти неизвестни на обществото". 

Според легендите къщите на възрожденеца Гено Чолаков в центъра на Силистра и на Велико Скуртолов в с. Ветрен са местата в тоя край, където се е крил Левски. Той е идвал в града 3 пъти. Тукашните историци обаче все още спорят дали наистина Апостола е идвал по комитетски дела толкова на север. Според доктора по история Румен Липчев нямало доказателства за апостолско присъствие в Силистра. Други твърдят обаче, че именно край Ветрен той е минавал Дунава. Неотдавна в специалното издание “Левски” на регионалната библиотека е поместен спомен на починала преди няколко години старица. Нейната баба разказвала, че като дете виждала Левски точно в къщата на Гено Чолаков. След Освобождението Чолаков е бил и кмет на Силистра.  

Няма коментари:

Публикуване на коментар