вторник, 28 април 2020 г.

Силистренски поклон пред жертвите на геноцида над арменския народ

Представители на Областна администрация Силистра, на други институции, граждански организации и медии се включиха в поредното поклонение в крайдунавския град в памет на жертвите на едно от най-големите престъпления срещу етническа група, превърнало се в геноцид срещу арменския народ през 1915 г. в рамките на тогавашната Османска империя.

В резултат на него умират много хора, а други завинаги сменят родината си, вкл. част от тях идват в България. Силистра е сред тези градове, в които живеят потомци на народ, на който големият български поет Пейо Яворов посвети уникалното си стихотворение "Арменци" ("Изгнаници клети, отломка нищожна. от винаги храбър народ мъченик, дечица на майка робиня тревожна и жертви на подвиг чутовно велик). 

Стихотворението е написано двадесетина години по-рано в резултат на случка в малка кръчма на гара Скобелево, където става свидетел на тъжни песни и неволи на арменски заселници в България след масовите убийства на арменци в Османската империя при управлението на султан Абдул Хамид Втори. Общо жертвите от края на 19 в. до 20-те години на 20 в. са 300 000, а насилствената депортация се отнася до 1 млн. души.

Организатор на поклонението на 24 април бе местната арменска общност с ритуал пред паметника от 2005 г. на жертвите от народ, дал на света първата християнска апостолическа църква. Подобни поколения се правят от 70-те години ни миналия век, а в Силистра това се случва в двора на 400-годишния арменски православен апостоличен храм "Света Богородица".

„Арменците в Силистра – минало и съвременност“ е книгата, посветена на силистренските арменци, поръчана от общността и написана от Иван Занов - историк и краевед. Извън нейното богато съдържание, обикновено около празници се тиражира, че стратег на древния "Дръстър" към 1016 година е бил Джорджик, който е имал арменско-грузински произход.
От профила "Духът на стара Силистра" във Фейсбук научаваме: "Възникването и саздаването на арменска колония става в годините на османското господство над Балканите,  по-специално в началото на 17 век. Като важен военностратегически, административен и търговски център Силистра ще да е привлякла арменците, напуснали през 1605 година град Кафа - сега град Феодосия на Кримския полуостров, поради настъпилия там глад и чумна епидемия. За това бедствие споменава арменския хронист Крикор Таранахци в своята „Хронография”. Същият автор съобщава, че през 1630 година в Силистра установява жителство арменският дякон Сафар, което подсказва, че в града е имало макар и малка, но вече оформена и организирана арменска етнико-религиозна общност със своя църква.
За наличието на арменска църква свидетелства запазен до днес обработен камък с надпис, съдържащ името на църквата и годината на нейното построяване – 1069 по арменското леточисление, което са равнява на 1620 година по наше летоброене. Изглежда установилите се в града арменци за кратко време са успели да се възмогнат икономически и благодарение на материалните си възможности да построят църква. Епиграфският надпис годината е за построяване на църквата с име „Света Богородица”. Впоследствие на нейното място се изгражда нов, по-масивен и голям храм, който съществува и до днес. В моментка той е най-старият по рода си в България и е повод да се говори, че Силистра е подходщ за религиозни поклонения град - за мюсюлмани, християни, евреи и арменци.
Арменската религиозна общност е била под надзор на арменската патриаршия в Цариград, изпращала тук периодично свои сановници с различни мисии. Първото сведение за подобна мисия идва от втората половина на 17 век. Тук се развива и книжовна дейност – в една преписка към арменската ръкописна книга се съобщава за йерей Аристакес от Язловец (Полша), който преписва в Силистра ръкопис през 1679 година.
Арменската колония продължава своето съществеване и през 18 век, за което вече има безспорни доказателства. От европейски пътешественици са останали съобщения за арменците в Силистра, но края на 18 век няма никакви сведения за числения им състав. Първите данни за него се отнасят към първата половина на 19 век, макар че те не съдържат броя на хората от арменската общност, а само броя на техните къщи. В книгата си „География” от 1853 г, издадена във Венеция, отец Пъжешкянц споменава, че в Силистра има 50 арменски къщи (250-300 арменци). Според първото официално преброяване в Княжество България през 1881 година арменската колония в града брои 357 души, като действащи са арменско училище, арменска църква (действаща, но без свой свещеник) и девическо училище. Румънскят автор Винтила Михайлеску посочва, че в град Силистра през 1905 година са живеели 454, а през 1916 година 502 арменци.
След освобождението на България от турско иго се наблюдава съживяване на обществено-политическия и и културно-просветния живот сред арменското население в Силистра. Подемат се и се осъществяват редица значими инициативи. През 1887 година арменската религиозна общност организира набиране на средства за строеж на девическо училище и реставрация на църквата. В начинанието активно участие вземат и арменските колонии от Варна, Русе и други български градове. В кипежа на обществения живот през 1888 година се основава културно-просветно дружество (Дружество на настойниците). Арменците в града заедно с българската общественост на митинг на 19 януари 1895 година протестират срещу зверствата на турската власт в Армения и Македония. През 1956 година мнозина арменци от Силистра се преселват в тогавашна  Армения в рамките на СССР, а някои отиват в САЩ.

В края на 2019 г. Сенатът на САЩ прие резолюция, с която призна официално геноцида на арменците в Турция. В края на октомври Камарата на представителите на САЩ прие подобна резолюция. "Резолюцията на Сената на САЩ относно признаването на "арменския геноцид" в Османската империя през 1915 година е безотговорна стъпка, която ще причини дългосрочни щети на турско-американските отношения". Това заяви Фахретин Алтун, ръководител на отдела за връзки с обществеността на президентската администрация в Турция.

През 2015 г. Нaрoднoтo cъбрaниe на Република България признa със свое решение мacoвoтo изтрeблeниe нa aрмeнци в Ocмaнcкaтa импeрия в пeриoдa 1915-1922 гoдинa и oбяви 24 aприл зa Дeн нa възпoмeнaниe нa нeгoвитe жeртви. Над 30 са страните по света, произнесли се срещу този акт от преди сто години.

Няма коментари:

Публикуване на коментар