Назам от Фейсбук-профила на поета и дългогодишен журналист Валентин Чернев. През 1842 г. от печатницата на Дамианов в Смирна излиза в 32 малки страници пробната книжка на първото българско списание “Любословие”. Но на неговия издател Константин Фотинов са нужни още две години, за да се стигне до редовното списание със същото име, чийто първи брой излиза на 8 април 1844 година, т.е. преди 146 години.
На корицата му калиграфически е изписано по черковнославянския правопис “Любословие или периодическо повсемясечно списание. Преводител и издател списание сего Константин Г. Фотинов. Цена единолетна предплащана 25 гроша за Фракия, Болгария и Македония. Смирна, в типографии А. Дамианова”.
С това списание се слага началото на българската журналистика, на българската публицистика и периодичен печат. Неслучайно обширното “Предисловие Любочитателям” започва с “Народ болгарский!” и е написано в приповдигнат тон, напомнящ патоса на Паисий, и звучи като манифест към българите.От списанието, вече голям формат, излизат две годишнини по 12 броя, или общо 24 книжки с по 16 страници. Наборът е с черковнославянски букви, по 2 наборни колони на страница.
Заглавието “Любословие” е сполучлив превод на гръцката дума филология, но самото списание е пъстро – “собрано от различни многовидни списания и полезни за любопитство повествования, които ти представям под смотрение твое, прочитание и разсуждение”. Тук се разглеждат въпроси на българската просвета, образование и възпитание, ратува се за добри училища, разглеждат се проблемите на българския език. Фотинов настоява “списателят да говори в списанието така, каквото е навикновен народът и каквото той дума, така и списанието да дума”.
Тук са чести материалите по българска история, отделя се място на въпросите на нравствеността и религията, срещат се любопитни съобщения за технически открития и по научни въпроси. Общостопански въпроси, търговия, земеделие – няма област, която да не интересува Фотинов, която да не е застъпена в “Любословие”. Географски описания, материали по естествознание – всичко има тук. Но виж, точно художествената литература е слабо застъпена. Нищо, освен няколко слаби преводни разказа, не намираме в списанието. И това е лесно обяснимо със стадия, в който се намира българската художествена литература. Слабо застъпени са и политическите въпроси. И все пак, както казва проф. Иван Шишманов, “политическата хроника в “Любословие” е по-богата от белетристичния отдел”.
С “Любословие” Фотинов доказва, че е не само талантлив публицист и издател, но и че разбира от какво точно четиво и списание имат нужда българите в оня момент. При това той не е епигон на чужди идеи, а самобитен български редактор. Списанието е негово лично дело, цялата редакционна работа извършва сам, сам пише, компилира, превежда, редактира, коригира и поддържа при това забележителна кореспонденция. А най-вече търси средства, моли за помощи, опитва се да плува срещу течението на крайната нужда, за да оцелее “Любословие”.
И списанието оцелява две години, преди Фотинов да заяви изтощен: “Дотегна ми вече тоя товар, с един камък стена не става” и да се обърне на 15 май 1846 г. към читателите си с думите: “Молим народа да ми прости за повече; стигат две години, що престоях с толкова трудове и пожертвувания”.
“Любословие” спира да излиза. И като че ли няма по-добра оценка за значението му от думите, които Фотинов без излишна скромност изрича за себе си: “Аз поставих камен уголний и показах стези, които като последува человек, намира пут правий, благополучний и спасителний”.
Темата на новия брой на списание Любословие, който предстои да бъде публикуван през 2020 г., е КОМПАРАТИВИСТИКАТА. Каним ви да вземете участие с научни изследвания в различни области на хуманитаристиката: история, етнология и етнография, класическа и модерна литература и лингвистика, социология и политическа антропология; визуални изкуства, медии и обществени комуникации и др. Могат да се предлагат текстове и за документалната рубрика на броя – мемоаристика, текстове от архиви, непубликувани документи и др. Броят е отворен и за рецензии/анотации на новоизлезли у нас и в чужбина изследвания (монографии; научни сборници и др.) в тематичната област „Компаративистични изследвания”.
Текстовете могат да бъдат на български, руски, английски или немски език. Срокът за изпращане на заглавие и резюме на български език (мин. 120 – макс. 150 думи) 15.02.2020 г., а за предаване на статиите е 30.05.2020 г. Изискванията за оформление са поместени в сайта http://lyuboslovie.shu.bg/.
Няма коментари:
Публикуване на коментар