сряда, 4 март 2020 г.

Силистренски туристи в честванията на връх "Шипка"

3 март. Връх "Шипка". Ден за празник, за мислена почит и за взиране във вечния огън, който гори на пресекулки на този ден току над урвата, възпята от Вазов в неговото безсмъртна ода "Опълченците на Шипка!", част от стихосбирката „Епопея на забравените“, посветена на героите от националноосвободителните борби и Възраждането на България през XVIII и XIX век. Независимо от препоръката за отмяна на възпоменанието, може би за пръв път от откриването на паметника през 1934 г., бе проведено поклонение в името на освобождението от османско владичество, повече популярно в годините като турско робство. Превърнало се в днешно време в символ на мъка и на извинение пред себе си за формиране на народопсихология и поведенчески навици у българина, с които невинаги се гордеем, но от които не можем да избягаме.
Народ във върволик като на китайската стена - и за отбелязване - предимно млади хора, които незнайно кой е организирал, за да станат част от празника, въпреки студа и мъглата. Лица без маски срещу коронаровирус, но с изразено отношение към повода за този поход към паметта. На пръв поглед нищо изключително - да изкачиш 856-те стълби със знаме в ръка, като с хоругва и вместо с кръст по пътя към своеобразната ни Голгота - най-святото лобно място у нас. Сред участващите в тази необикновена патриотична проява бяха и 22-ма членове на Туристическо дружество "Дочо Михайлов" град Силистра.
Тук си дават вечна виртуална среща политическият интерес на т.нар. Велики сили от края на 19 в., а и от векове преди това, българската надежда за свобода и саможертвата на воини от различни народи. И най-вече застаналите под флага на тогавашния руски император, както и на българските опълченци. Костницата е само един от символите на пролятата кръв и за празнотата, оставаща след отишлия си човешки живот.

Няма коментари:

Публикуване на коментар