петък, 1 март 2019 г.

Възрожденски песни и патриотични стихове в Силистра


По Фейсбук-профил на Цветана Игнатова: „Прекрасен концерт, организиран съвместно от община Силистра и Народно читалище „Доростол – 1870“, докосна сърцата на силистренци в навечерието на Трети март. Празничният концерт бе своеобразно продължение на миналогодишния Фестивал на патриотичната и възрожденската песен, организиран от НЧ „Доростол“ и община Силистра“, който засега няма своето второ издание.

Интересна програма представиха пред близо 200 души публика от различни възрасти читалищният Смесен хор „Седянка“ с диригент Лидия Кулева; Градски духов оркестър с музикален ръководител Йордан Георгиев, който е към община Силистра; народният оркестър с диригент Петър Чернев при също читалищния Ансамбъл за народни песни и танци „Силистра“ с главен художествен ръководител на ансамбъла Тихомир Лефтеров (в концерта негова солистка бе Глория Георгиева); Балет „Мечтание“ при Средно училище „Никола Й. Вапцаров“ с ръководител Боряна Кьосева – носител на наградата на кмета на общината за принос в духовното развитие на Силистра; рецитатори от училището връстник на силистренската свобода от 1940 г.: Любомир Чобанов – 1 кл., Мартин Василев – 7 кл., и Пресияна Минкова – 10 кл., възпитаници на учителя по български език и литература Лидия Петрова.

Поздравителни адреси и цветя бяха поднесени от кмета на Община Силистра д-р Юлиян Найденов (в проявата ръководената от него институция бе представлявана от Цветана Игнатова – директор на дирекция „Хуманитарни дейности“ при община Силистра), от областния управител Ивелин Статев, от Туристическо дружество „Дочо Михайлов“ с председател Надежда Бобчева – зам.-председател на ОбС Силистра; от общинската организация на БСП, и от други организации.

Поздравление поднесе и председателят на НЧ „Доростол – 1870“ Маргарита Любомирова, специално за двама изявени силистренци – за Петър Чернев – музикант и диригент – за дългогодишната си сърцата дейност за утвърждаване на българския фолклор, както и за Илия Марков – по повод 60-годишната му сценична дейност като хорист в Смесен хор „Седянка“ и в Група за шлагерни песни при читалището „Златна есен“.

Водещ на проявата бе журналистът Йордан Георгиев, който в началото заяви: „Събрани сме заедно, за да приемем в ума и сърцето си енергията от две тържества, които имат място в нашия календар и в съвременния ни дневен житейски ред, защото единият е свързан с отколешната ни душевност, а другият е посветен на поредното освобождение от оковите на чужда във всяко отношение власт.

Живеем във време, когато светът отново бушува в котела на преразпределението на граници, народи, култури и модели на общуване. Имаме за дежурни теми за обсъждане като глобализация, миграция, джендърство, демографски срив, природни катаклизми. И някак забравяме, че сме оцелели във вековете, благодарение на изконни ценности, натрупани в столетията назад, независимо на кое габърче на географията се е намирала в миналото нашата мила родина България – единствената държава незагубила името си, независимо от своята разнолика съдба.

В концерта бяха включени песни емблеми на патриотизма: „Топчето пукна“, „Песен за панагюрските въстаници“, „Слънцето трепти захожда“, „Вятър ечи, Балкан стене“ и др. познати и обичани творби, дело на композитори или на творческия гени на българина. Част от песните бяха изпълнени в съпровод на Градски духов оркестър, но повечето бяха представени акапела от представителният Смесен хор „Седянка“ при НЧ „Доростол“.

Той е пряк наследник на 125-годишната хорова традиция в Силистра – прощъпулника дължим и на първото организирано дружество „Гайда“, чието начало е през 1894 г. е сложено от чеха Карел Махан, издател и на първото музикално списание у нас – сп. „Кавал“. През 1910 г. Силистра е домакин на първия в България Събор на хоровете от крайдунавските градове и неговото 13-о издание би трябвало да стане факт през  2020 г. по повод 110-ата година на събора.

Градският духов оркестър в Силистра е основан през 1963 година след закриването на военния духов оркестър при Висшето военно-свързочно училище в града. Основател и пръв дългогодишен диригент на оркестъра е Петър Карагеоргиев, но през годините диригентската палка е била в ръцете и на други диригенти, някои от които са оставили трайни следи в историята на оркестъра. В момента музикантът Йордан Георгиев е ръководител на формацията, която е към община Силистра. В негово изпълнение чухме възрожденския химн „Хубава си, моя горо“, а като солистка Светла Димитрова представи песента за Райна Попгеоргиева. Накрая ще чуем и марша „Родина“.

В Уикипедия научаваме в стилизиран вид нещо повече за възрожденския период в сферата на изкуството. Българското национално възраждане е период на национално-освободително движение на българския народ от Османската империя. То започва през XVIII век, според някои с първата писана българска история на Паисий Хилендарски, и продължава повече от столетие до Освобождението на България през 1878. Това е период на коренни промени във всички сфери на обществено-икономическия, политическия и културния живот“.

Промените в културната и духовната област са в две основни посоки: новобългарското просветно движение и борбата за църковно обособяване. Стремежът е освобождаване на образованието и културата от елинското влияние и поставяне на основите на нова материална и духовна култура. Съществена страна на този процес е борбата срещу гръцката църковна власт за църковна независимост.

Дълбоките промени в обществото водят до пробуждане и въстания на българския народ за възстановяване на българската държава. Етническите граници обхващали земите на Мизия, Тракия и Македония, с единен книжовен и говорим език, с обновяващо се общо съзнание и единна културна традиция. За тези процеси става дума в т.нар. възрожденска песен, която е част от общия културен подем в българското възрожденско общество, оставя видими белези и в развитието на обичайните художествени занаяти, на живописта, музиката, архитектурата.

„Напредък през 50-те – 70-те години на XIX век е осъществен и в музикалното дело. С утвърждаването на националното самосъзнание и с укрепването на българската възрожденска нация нараства ролята на народната песен. Г. Раковски, Л. Каравелов, П. Р. Славейков целенасочено изучават и записват народни песни, а братя Димитър и Константин Миладинови издават „Български народни песни от Македония“. 

Започва създаването на ученически хорове и оркестри, заражда се градската и революционната песен. Особена известност придобиват песните на Добри Чинтулов, на Любен Каравелов и Стефан Стамболов. През 1856 г. в Шумен, Лом и Свищов е положено начало на читалищната дейност. По същото време се организират и първите театрални представления, създават се училищни библиотеки, ученически и женски дружества.

Тези прояви благоприятстват развитието на новите културни наклонности в живота на възрожденските българи и оказват решаващо въздействие за изграждането на новобългарската култура. Това от своя страна изиграва съществена роля за духовното обновление на българското общество и за окончателното образуване облика на българската нация“.

Няма коментари:

Публикуване на коментар