сряда, 5 юли 2017 г.

Жътвата започна, чака се цена за тон жито

Жътвата в Силистренско започна със среден добив от над 560 кг от декар. Не са известни изкупните цени: чува се за 270-280 лв. за тон. Цената е ниска според председатели на ЗК в региона на базата на растежа на цените на комсумативите, които ползват – семена, торове, препарати. Би трябвало да е минимум 300 лв. на тон: 15 операции, свързани с разходи, има за производството на пшеницата, докато продукцията стигне до пазара.

В две силистренски села – Шуменци, Тутраканско, и в Гарван, Ситовско, бяха проведени актуалните за сезона ритуали, известни като „Първа жътва“. В Гарван той бе по идея на Земеделска кооперация „16 декември“ с председател Иван Добрев – с църковен ритуал, пита и песни от представители на НЧ „Димитър Ив. Полянов“.

В него участваха като гости представители на различни институции. От името на държавната власт – Стоян Бонев  - зам. областен управител, който приветства домакините, поздравявайки ги с празника и пожелавайки им добър урожай от жито, както и от името на община Ситово – кметът Сезгин Алиибрям.






Представители на местната общност, вкл. Клуб „Надежда“ и гости от побратименото едноименно село от Габровска област, се включиха в десетото издание на уникалния за Силистренския край „Фестивал на хляба“, на който бяха наградени най-добрите в 4 категории.

Върхов момент от земеделските обичаи и обреди в село Шуменци е жътвата, съвременен вариант на който се проведе на 29 юни 2017 г. по организация на кметството и читалището, и с домакинството на местен арендатор, приел идеята за пръв път от много години в селото да бъде проведен първи за сезона жътвен ритуал, съобщи Калина Михайлова, кмет на селото.

Според традицията за жътва се тръгва рано и в празнично облекло, закичени с китки от свежи цветя. И накъде без оръдието на труда - сърпове и паламарки. С надеждата да е спорна и лека работата, да е весел и приятен трудът по прибирането на реколтата от жито - основна за Крайдунавска Добруджа.

Преди да зажънат,жътварите се събраха насред полето с молитваи погача  за богат урожай, пълно зърно и година без гръмотевици, която отец Михаил отслужи, след което бе подета песента „Ой, Вело”. Жътварката Калинка Михайлова: „Хайде, женички, давайте да зажънем, да направим ръкойки, че да вържем големия сноп; че като дойде стопанинът, да му го поднесем и  той да развърже голяма кесия, за да извади голяма пара”.

Зажънва се с обърнати към слънцето с лица, за да върви работата напред и с призива „Бог напред и ние след него, и както тежат тези класове със зърното, така да са пълни и хамбарите на стопанина”. (С общ отговор: „Дай боже!”). Част от класовете се хвърлят напред пред себе си, за да е лека и спорна работата на всички жътвари, а останалата се увиват около кръста, за да не няма болка от постоянното навеждане по време на жътвата.

По стародавна традиция в първия ден от жътвата пред стопанина на нивата се изправя първият сноп от ръкойката на всички жътвари, окичен с червен конец и и покрит с женска забрадка, върху която той поставя пари за берекет и сполука. И вече в осъвременен вариант една от жътварките плисва вода пред комбайна и стопанинът пръв тръгна да жъне, а всички останали се почерпват от питата с мед.

Хаирлия да е до хамбара, пардон до силоза, а в Добруджа в 21-я век - силоз до силоз, мила моя, майно льо!

Няма коментари:

Публикуване на коментар