четвъртък, 27 юли 2017 г.

Добруджанският земеделски институт Генерал Тошево e гордост за Селскостопанска академия



„Добруджанският земеделски институт – Генерал Тошево e гордост за Селскостопанска академия“ -  това заяви председателят на Академията проф. д-р Васил Николов на работната срещна с учените и служителите. Приемственост, последователност и настойчивост при реализация на целите, иновативно мислене и ентусиазъм, грижливо съхраняване на всичко, създадено през дългия период на развитие на института, го поставя сред водещите научни институции в областта на земеделието.

Учените запознаха председателя на Академията с научните направления и проекти, по който работят. Обсъдени бяха въпроси, свързани с визията за развитие на Академията; с финансирането на системата; с „цената“ на интелектуалния труд и интелектуалната собственост; взаимовръзките с държавните институции и по конкретно с Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, Държавен фонд земеделие и др.

Проф. Николов отдели специално внимание на младите учени и подчерта, че от първостепенно значение за бъдещето на Академията е привличането и обучението на млади специалисти. „Необходимо е да стимулираме младите хора да се посветят на научна дейност. Трябва да се търсят начини за отпускане на стипендии и стимули, извършване на подбор на бъдещите изследователи още от студентската скамейка“, поясни той.

Председателят посети демонстрационните полета със слънчоглед. Срещна се с работниците, които му споделиха и за гордостта от това което правят, и за настоящите проблеми, и притеснението за бъдещето.

Учените от секцията, с гордост демонстрираха своите нови хибриди, обясниха начина на работа, дългия път на един сорт и един хибрид от „идеята“ до „масовия“ посев. Специалистите работят усилено по създаване на сортове и хибриди, устойчиви към патогенна „мана“ и паразита „синя китка“; с висока масленост и екологична пластичност. Уникална е колекцията от диви едногодишни и многогодишни видове слънчоглед. Силно впечатление правят декоративните форми, получени по селекционен път. Към тях има проявен интерес от холандска фирма и в тази връзка е подписан договор за обмен на материали.

След опитните полета, проф. Николов посети животновъдните ферми. Обсъдено беше виждането за тяхното развитие. Овчето стадо на Института е едно от малкото в страната, където се съхранява уникалният генофонд на Североизточната българска тънкорунна порода. Пред ръководството на Института проф. Николов изрази увереността си, че и в бъдеще, Добруджанският земеделски институт ще остане сред институтите, формиращи „гръбнака“ на Академията.

По Уикипедия: Добруджанският земеделски институт в гр. Генерал Тошево е научен институт с държавно финансиране, изследователски център в областта на земеделието, звено на Селскостопанската академияСелскостопанските научни изследвания в Североизточна България започват през 1940 г. в гр. Добрич със създаването на земеделска опитна станция. След 1944 г. опитната станция се разраства в Земеделския изпитателен институт. 

През септември 1951 г., с постановление на Министерския съвет № 236 от 8-ми март същата година („За развитие на селското стопанство, водоснабдяването и електрификацията на Добруджа“) институтът е реорганизиран в Добруджанският селскостопански научноизследователски институт и изнесен на ново място – бившето ДЗС „Петлешково“. 

От 1962 г. Добруджанският институт се специализира в селекция и технология на отглеждане на пшеница и слънчоглед и през 1963 г. приема името Институт по пшеницата и слънчогледа „Добруджа“ с 3 основни секции – Селекция на пшеница, Селекция на слънчоглед и Технологии на полските култури. Експерименталната работа се провежда в няколко десетки сеитбообращения с обща площ от около 7000 дка. Развиват се двата основни сектора в производството – растениевъдство и животновъдство

През 1976 г. се открива Лабораторният комплекс в гр. Добрич и до 1981 г. се оборудва с модерни вегетационни съоръжения. През 1978 г. се създава секцията Селекция на бобови културиОт началото на 2001 г., след провеждане на структурна реформа в земеделието на България, ИПС „Добруджа“ приема името Добруджански земеделски институт с 2 основни сектора – Наука и Производство. Дейността на сектор „Наука“ е разпределена в 4 основни секции: Селекция на зърнено-житни култури, Селекция на слънчоглед, Селекция на бобови култури и Агротехника

Към тези секции функционират няколко специализирани лаборатории – по биотехнологии, физиология на растенията, фитопатология, биохимия на растенията, качество на зърното и семената, агрофизика и агрохимия. В сектор „Производство“ се работи в 2 основни направления: „Растениевъдство“ и „Животновъдство“.


Няма коментари:

Публикуване на коментар