В дните преди Коледа бе
поредната литературна премиера в крайдунавска Силистра – на книгата „НЕсъгласни думи“ в присъствието на
нейния автор Димитър Бочев – силистренец родом, политически емигрант, писател,
публицист и дипломат. Домакин на проявата бе зала „Диоген Вичев“ на Регионална
библиотека „Партений Павлович“ с участието на актрисата Нели Тодорова, представила част от текстовете в книгата.
Директорът на библиотеката Даниела Недялкова се бе постарала заедно с краеведката Мануела Енчева да предложат,
вкл. и чрез няколко мултимедийни презентации, възможност за общуване на
разноликата аудитория с човек, определен от тях като личност със „силен дух, остър ум и раздиращо перо“ – „боготърсач
между Бога и слепотата“ чрез „най-смислените несъгласни думи“.
В Силистра
срещата бе трета поред през последните 20 и повече години – първата бе в средата
на 90-те години по повод предишна книга, а през 2010 г. бе гостуването в
Силистра заедно с президента д-р Желю Желев, който представи друга творба,
издание на създадената от него фондация.
Според Бочев, книгата е
за първоначалното значение на думите с отношение към тях като към духовни родственици;
тя е и опит за перманентно търсене на свободата, която за него е минала в
изгнание. Той не скри задоволството си от оказаното му внимание, наричайки
гостите на промоцията „съизживяващи личности“. А себе се определи като „себетърсещ
се човек“.
В новата му творба,
писана с вълнение – предпоставка, че ще срещне вълнение и у читателя, нямало намек,
че бягството му от България през 1972 г. е подвиг, защото за него определението за подвиг прилича повече на поети като Константин Павлов, Николай Кънчев и Борис Христов,
които са били във вътрешна емиграция, живеейки като „свободни хора“.
„В книгата непрекъснато
питам себе си, Бога и Света, и много рядко отговарям…само глупакът знае
отговорите, умният човек знае само въпросите“, каза умозрително Бочев. На госта
присъстващ на творческата среща възрастен силистренец, негов съсед, не спести
питания относно произход и битови прояви, свързани със семейство и род, за
които той твърди, че е писал есе в интернет портал за култура, давайки отговори
на подобен интерес. С извода („…родителите
ми са живели встрани от злото, независимо от партийната си принадлежност“).
Той обясни още, че през
1990 г. в света се случва неочакваното, парадоксалното, алогичното, тъй като
големи обществени прогностици като Бжежински и Кисинджър са смятали, че
най-рано към 2000 г. в т.нар. Съветска империя ще се развият „различни процеси“,
а едва в края на 21-ия век в нея ще настъпи „частично разпадане“. Трябвало да
съжаляваме обаче „за неизвлечените поуки от Нейната гибел“.
По отношение на родната
интелигенция в момента – мнението му е, че тя е абдикирала от гражданските позиции, а журналистиката е сервилна – вероятно като ефект от особености на националния
ни манталитет (при
демокрацията има добродетели, както и дефекти).
Дългогодишният прокурор
Румен Атанасов бе сред присъстващите, взел отношение към творбата и
житие-битието на госта, припомняйки, че през 1992 г. е отменена присъдата на
Бочев от 10 години затвор, дадена му през 1976 г., макар Върховният съд да е искал
ново разглеждане. Според него „демокрацията е голямо нещо и трябва да я пазим“.
По свой начин – с изказване,
мнение и впечатление, в срещата участваха учителките Ванушка Димитрова и Ваня
Игнатова, както и Цветана Игнатова – директор на дирекция „Хуманитарни дейности“
при община Силистра, приветствала госта от името на кмета на общината д-р Юлиян
Найденов.
От изразените словесни
признания в пространството останаха прозренията: „Димитър Бочев е митологизирана
личност, а изказаните провокирани мисли не са за еднократен прочит“; „книгата е
за свободата на духа над смазващия социум“; „литературата е като пътешествие“; „това
е книга за драмата да си човек и за измеренията на щастието“; „западът е само
капиталистически…, той възпитава в материални ценности, противоречащи на
християнската цивилизация“; „мечтите са за смелите, за свободните духом“; „изкуството,
словото, книгата – това е безмилостното оръжие на твореца“; „да попаднеш в
собствения капан за търсене на свобода“; „авторът е преживял ледниковия период,
даващ началото на нови видове“=
Писателят Димитър Бочев
е роден през 1944 г. в Силистра. Следва философия в СУ „Св. Климент Охридски”,
откъдето е изключван на два пъти. Многократно е арестуван от Държавна сигурност
за другомислие. През 1972 г. с помощта на западни приятели напуска нелегално
страната и се установява в Западна Германия, където получава политическо
убежище.
Работи като редовен извънщатен сътрудник на „Дойче Веле”, където си
дели есеистичните понеделници на българската емисия с писателя Георги Марков.
От 1975 г. е програмен редактор в българската редакция на Радио „Свободна
Европа”, където дълги години отговаря за културно-публицистичната програма „Контакти“.
Автор е на книгите: „Междинно кацане”, „Генезис ІІ”, „Синеокият слепец”, „Хомо емигрантикус” и др. За цялостното си творчество е удостоен през 1999 г. с Юбилейната награда на
Международната академия на изкуствата – Париж.
Няма коментари:
Публикуване на коментар