петък, 9 декември 2016 г.

Хляб наш насущний дай си го сам

8 декември 2016 г. Филиал Силистра на РУ „Ангел Кънчев“, Учебно-научна лаборатория за културно-историческо наследство с р-л доц. д-р Румяна Лебедова. Открит семинар с участието на студенти от учебното заведение. Презентации на тема „Забранени автори и книги“ по проект ВРЕМЕ-ВЛАСТ-ИДЕНТИЧНОСТ по Фонд „Научни изследвания“.

Доц. Лебедова въведе в „темата“ разноликата аудитория, в която сред студентите навръх техния празник бяха също доц. д-р Диана Железова – ръководител на катедра,  доц. д-р Тодорка Георгиева (защитила т.г. титлата „голям доктор“), доц. д-р Галина Лечева (нейната доцентура е най-скорошна – „Честито!“), както и други преподаватели по различни езици.

От изявлението й стана ясно, че само през 20 в. е дълъг списъкът на авторите в българската литература, чиито книги са били забранявани: Асен Разцветников, Гео Милев, Антон Страшимиров (и др. след 1923 г. като ефект от народното Септемврийско въстание), а 20 години по-късно – след „деветосептемврийската революция“ през 1944 г. същата съдба имат Михаил Арнаудов, Теодор Траянов, Кирил Христов, Стоян Михайловски, проф. Иван Дуйчев, Симеон Радев, Димитър Талев, Фани Попова-Мутафова.

След още 20-30 години – Желю Желев (критик на марксизма и президент на България), Радой Ралин („Аинщайн на сатирата – усмихнатото лице на философията“), Георги Марков (творил и тук – в България, и „там“ – на Запад), Блага Димитрова (чийто ръкопис на романа документ „Лице“ след безброй принудителни поправки е заприличал на циганска торба), Стефан Цанев („поет на неподкупната съвест“), чиито биографии, творчески и политически прояви бяха обект на докладите на студентите Ашкън Яшар, Тодор Панчев, Нели Чешмеджиева и Енчо Димитров.

Александър Енев от ПМГ „Св. Климент Охридски“ озвучи семинара с китарни импровизации на тема „Забраненият лад“, за да повлияе на общуването, благодарение на което се възприемат по-лесно твърдения за творения, превърнали се в „сечива на истината“.

Семинарът завърши с радойралиновата „Молитва“

Свободата е като хляба. Всеки ден се замесва, изпича, изяжда. Свободата трябва всеки ден да е прясна, топла, сладка, достатъчна, за да я споделиш с други. Не яжте огризки, не яжте вчерашен хляб, не яжте подарен хляб. Сами си замесвайте и изпичайте  хляба, за да го имате, за да не го просите. Засяда на гърлото вчерашният хляб, подареният хляб. Хляб наш насущний дай си го сам.



Няма коментари:

Публикуване на коментар